1 В нимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; иначе нямате награда при своя Отец, Който е на небесата.

Kia tupato kei mahi i ta koutou mea tika i te aroaro o nga tangata, hei tirohanga ma ratou: penei kahore he utu ki a koutou a to koutou Matua i te rangi.

2 И така, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалени от човеците. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

Na, ka atawhai koe i te rawakore, aua e whakatangihia te tetere i mua i a koe, kei pera me te hunga tinihanga i roto i nga whare karakia, i nga ara, kia whai kororia ai i nga tangata. He pono taku e mea nei ki a koutou, Kei a ratou ano te utu mo ratou.

3 А когато ти правиш милостиня, нека лявата ти ръка не узнае какво прави дясната,

Erangi ka atawhaitia e koe te rawakore, kei mohio tou maui ki ta tou matau e mea ai;

4 з а да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве. За молитвата

Kia ngaro ai tau atawhainga rawakore: a ko tou Matua e kite nei i te wahi ngaro, mana koe e utu.

5 И когато се молите, не бъдете като лицемерите; защото те обичат да се молят, стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

A, ka inoi koe, kaua e pera me te hunga tinihanga; ko ta ratou hoki e pai ai ko te inoi tu i roto i nga whare karakia, i nga kokinga o nga ara, kia kitea ai e te tangata. He pono taku e mea nei ki a koutou, Kei a ratou ano te utu mo ratou.

6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.

Na, ka inoi koe, tomo atu ki tou ruma i roto rawa, a, no ka kati tou tatau, inoi ki tou Matua i te wahi ngaro; a ko tou Matua e kite nei i te wahi ngaro, mana koe e utu.

7 А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многословието си.

Na, ka inoi koutou, aua e whakahuatia noatia ko aua kupu ano, kei pera me nga tauiwi: ki ta ratou hoki ma nga kupu maha e rangona ai ratou.

8 И така, не бъдете като тях; защото вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди вие да Му поискате.

Na, kei rite koutou ki a ratou: e matau ana hoki to koutou Matua ki nga mea e matea ana e koutou, i te mea kiano koutou i inoi ki a ia.

9 А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

Na kia penei ta koutou inoi: E to matou Matua i te rangi, Kia tapu tou ingoa.

10 Д а дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!

Kia tae mai tou rangatiratanga. Kia meatia tau e pai ai ki runga ki te whenua, kia rite ano ki to te rangi.

11 Д ай ни днес насъщния хляб;

Homai ki a matou aianei he taro ma matou mo tenei ra.

12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници.

Murua o matou hara, me matou hoki e muru nei i o te hunga e hara ana ki a matou.

13 И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!

Aua hoki matou e kawea kia whakawaia; engari whakaorangia matou i te kino. Nou hoki te rangatiratanga, te kaha, me te kororia, ake, ake. Amine.

14 З ащото ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.

Ki te whakarerea noatia iho hoki e koutou nga he o te tangata, ka whakarerea noatia iho ano o koutou e to koutou Matua i te rangi.

15 Н о ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.

A, ki te kore e whakarerea noatia iho e koutou nga he o nga tangata, e kore ano e whakarerea noatia iho o koutou he e to koutou Matua.

16 А когато постите, не бъдете унили като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

Ka nohopuku hoki koutou, kei rite ki te hunga tinihanga, kaua e whakapoururu te kanohi; e whakaahua ke ana hoki ratou i o ratou kanohi, kia kitea ai e te tangata, e nohopuku ana. He pono taku e mea nei ki a koutou, Kei a ratou ano te utu mo rato u.

17 А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,

Engari ka nohopuku koe, kaukauria tou upoko, horoia hoki tou kanohi;

18 з а да не си личи пред човеците, че постиш, а само пред твоя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве. Съкровища на небето

Kei kitea koe e te tangata e nohopuku ana, erangi e tou Matua i te wahi ngaro; a, ko tou Matua e kite nei i te wahi ngaro, mana koe e utu.

19 Н е си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат.

Kaua e purangatia he taonga mo koutou ki te whenua, ki te wahi e whakangaro ai te huhu, te waikura: ki te wahi hoki e keri ai te tahae, tahae ai.

20 А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат;

Erangi purangatia mo koutou he taonga ki te rangi, ki te wahi e kore ai e whakangaro te huhu, te waikura, ki te wahi hoki e kore ai e keri te tahae, tahae ai:

21 з ащото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

Ko te wahi hoki i o koutou taonga, ko reira ano o koutou ngakau.

22 О кото е светило на тялото. И така, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде осветено;

Ko te kanohi te rama o te tinana: na ki te atea tou kanohi, e marama katoa tou tinana.

23 н о ако окото ти е лукаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!

Tena ki te kino tou kanohi, ka pouri katoa tou tinana. Na ki te pouri te marama i roto i a koe, ano te nui o tena pouri!

24 Н икой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона! Упование на Бога или грижи за земното

Kahore he tangata e pono te mahi ki nga rangatira tokorua: ka kino hoki ki tetahi, ka aroha ki tetahi; ka u ranei ki tetahi, a ka whakahawea ki tetahi. E kore e pono i a koutou te mahi ki te Atua, ki te taonga.

25 З атова ви казвам: Не се безпокойте за живота си - какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си - какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото - от облеклото?

Koia ahau ka mea nei ki a koutou, Kaua e manukanuka ki to koutou ora, ki ta koutou e kai ai, ki ta koutou e inu ai; ki o koutou tinana ranei, ki ta koutou e kakahu ai. Ehara oti te ora i te rahi atu i te kai, me te tinana i te kakahu?

26 П огледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

Tirohia nga manu o te rangi: kahore ratou e rui, kahore e kokoti, e kohikohi ranei ki nga whare witi; heoi e whangainga ana ratou e to koutou Matua i te rangi. Ehara oti koutou i te mea pai ake i era?

27 И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си?

Ko wai o koutou e taea e ia te whakaaro iho, te hono tetahi wahi ki tona roa, kia kotahi te whatianga?

28 И за облекло защо се безпокоите? Наблюдавайте полските лилии как растат - не се трудят, нито предат;

A he aha koutou i manukanuka ai ki te kakahu? Maharatia nga rengarenga o te whenua, te tupu; e kore nei e mahi, e kore nei ano e miro:

29 н о ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като някоя от тях.

Ko taku kupu tenei ki a koutou, Kihai a Horomona, me tona kororia katoa, i rite ki tetahi o enei te whai kakahu.

30 Н о ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, няма ли много повече да облича вас, маловерци?

Ha, ki te penei ta te Atua whakakakahu i te tarutaru o te whenua, e tupu nei inaianei, a apopo ka maka ki te oumu, e kore ianei tana i a koutou e rahi ake, e te hunga whakapono iti?

31 И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?, или: Какво ще пием?, или: Какво ще облечем?

Na kaua ra e manukanuka, e mea, He aha ta tatou e kai ai? He aha ta tatou e inu ai? Me whakakakahu tatou ki te aha?

32 ( защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

Ko enei mea katoa nei hoki ta nga tauiwi e rapu ai; e matau ana hoki to koutou Matua i te rangi e matea ana e koutou enei mea katoa.

33 Н о първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

Engari matua rapua tona rangatiratanga, me ana mea tika; a ka tapiritia enei mea katoa ma koutou.

34 З атова не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчна е на всеки ден неговата злоба.

No reira kaua e manukanuka ki o apopo: ma apopo ano ia e manukanuka. Kati ano i tona ra tona kino.