1 И когато Той се молеше на едно място, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му каза: Господи, научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици.

A, i a ia e inoi ana i tetahi wahi, a ka mutu, ka ki atu tetahi o ana akonga ki a ia, E te Ariki, whakaakona matou ki te inoi, me Hoani hoki i whakaako ra i ana akonga.

2 А Той им каза: Когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята;

Ka mea ia ki a ratou, Ka inoi koutou, mea atu, E to matou Matua i te rangi, Kia tapu tou ingoa. Kia tae mai tou rangatiratanga. Kia meatia tau e pai ai ki runga ki te whenua, kia rite ano ki to te rangi.

3 д авай ни всеки ден насъщния ни хляб;

Homai ta matou taro ki a matou, to tenei ra, to tenei ra.

4 и прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия.

Murua o matou hara; e murua ana hoki e matou o nga tangata katoa e hara ana ki a matou. Aua hoki matou e kawea kia whakawaia.

5 И им каза: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му каже: Приятелю, дай ми назаем три хляба,

I mea ano ia ki a ratou, Ko wai o koutou ki te mea he hoa tona, a ka tae atu ki a ia i waenganui po, ka mea ki a ia, E hoa, homai ki ahau etahi taro, kia toru;

6 п онеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него;

Kua tae mai hoki toku hoa ki ahau i te ara, kahore aku mea e whakatakoto ai ahau mana?

7 и ако той отвътре отговори: Не ме безпокой; вратата е вече заключена и децата ми са с мене в леглото; не мога да стана да ти дам;

A ka whakahoki tera i roto, ka mea, Hoha ki, kati ra: kua tutakina noatia ake te tatau, kei te moenga matou ko aku tamariki; e kore e ahei kia whakatika atu ahau ki te hoatu ki a koe.

8 к азвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

Ko taku kupu tenei ki a koutou, Ahakoa kahore ia i whakatika ki te hoatu ki a ia, no te mea he hoa nona, ma tana tohe ano ka ara ake ai ia, ka hoatu ai ki a ia i nga mea i tonoa e ia.

9 И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

Ko taku kupu ano tenei ki a koutou, Inoi, a ka hoatu ki a koutou; e rapu, a ka kite koutou; patukia, a ka uakina ki a koutou.

10 З ащото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.

Ka whiwhi hoki nga tangata katoa ina inoi; ka kite ina rapu; ka uakina ki te tangata e patuki ana.

11 И кой е онзи баща между вас, който, ако синът му поиска хляб, ще му даде камък или ако му поиска риба, ще му даде змия вместо риба,

Ko tehea matua o koutou ki te inoia e tana tama tetahi taro, e hoatu ranei ki a ia he kamaka? ki te inoia he ika, e hoatu ranei ki a ia he nakahi hei ika?

12 и ли ако поиска яйце, ще му даде скорпион?

Ki te inoia he hua manu, e hoatu ranei ki a ia he kopiona?

13 И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него! Божествената власт на Исус Христос

Ki te mea ko koutou, hunga kino nei, e matau ana ki te hoatu mea papai ki a koutou tamariki: tera noa ake te homaitanga o te Wairua Tapu e to koutou Matua i te rangi ki te hunga e inoi ana ki a ia.

14 В еднъж Той изгони един ням бяс; и като излезе бесът, немият проговори и множеството се удиви.

Na e pei rewera ana ia, he mea wahangu ano hoki. A, no te putanga o te rewera ki waho, ka korero te wahangu; a miharo ana te mano.

15 А някои от тях казаха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.

Na ka mea etahi o ratou, Na te rangatira o nga rewera, na Perehepura, tana peinga rewera.

16 А други, като Го изпитваха, искаха от Него знамение от небето.

Na ka whakamatautau etahi, ka mea ki tetahi tohu i a ia i te rangi.

17 Н о Той, като знаеше техните мисли, им каза: Всяко царство, разделено против себе си, запустява и дом, разделен против себе си, пада.

Otiia i matau ia ki o ratou whakaaro, a ka mea ki a ratou, Ki te tahuri iho tetahi rangatiratanga ki a ia ano, ka kore; ki te tahuri hoki tetahi whare ki tetahi whare, ka hinga.

18 С ъщо така, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му, понеже казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевул?

A ki te tahuri iho a hatana ki a ia ano, me pehea e tu ai tona rangatiratanga? e mea na hoki koutou, na Perehepura taku peinga rewera.

19 И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевул, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.

Na, ki te mea na Perehepura taku peinga rewera, na wai te peinga a a koutou tama? mo konei hei kaiwhakawa ratou mo koutou.

20 Н о ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.

Tena ki te mea na te ringa o te Atua taku peinga rewera, ina, kua tae mai te rangatiratanga o te Atua ki a koutou.

21 К огато силният човек с оръжие пази дома си, имотът му е в безопасност.

Ki te tiakina e te tangata kaha, he patu nei ana, tona whare, ka ata takoto ana taonga:

22 Н о когато един по-силен от него го нападне и надделее над него, взема му всичкото оръжие, на което е разчитал, и разделя плячката.

Ki te puta mai ia te mea e kaha atu ana i a ia, a ka hinga tera, na ka tangohia ana patu i whakamanawa ai ia, ka tuwhatuwhaia ona taonga.

23 К ойто не е с Мене, той е против Мен; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

Ko te tangata ehara i te hoa noku, he hoariri ia ki ahau: ko te tangata kahore e kohikohi tahi maua, e titaritari ana.

24 К огато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл.

Ka puta te wairua poke i roto i te tangata, ka haereere ia ra nga wahi waikore rapu okiokinga ai; a, kahore e kitea, ka mea ia, Ka hoki ahau ki toku whare i puta mai ai ahau.

25 И като дойде, намира я пометена и наредена.

A, no te taenga atu, rokohanga atu kua oti te tahitahi, te whakapaipai.

26 Т огава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото. Истинското блаженство

Na ka haere ia, ka tango i etahi atu wairua tokowhitu, he kino atu i a ia; a ka tomo atu, ka noho i reira: a kino atu i te timatanga te whakamutunga o taua tangata.

27 К огато говореше това, една жена от множеството Му каза със силен глас: Блажена утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал.

A i ia e korero ana i enei mea, ka karanga ake tetahi wahine i roto i te mano, ka mea ki a ia, Koa tonu te kopu i kawea ai koe, me nga u i ngotea e koe.

28 А Той каза: По-добре кажи: Блажени онези, които слушат Божието слово и го пазят. Знамението на пророк Йона

Ano ra hoki ko ia, Engari ra, tino koa te hunga e whakarongo ana ki te kupu a te Atua, a e mahi ana.

29 А когато множествата се събираха около Него, започна да казва: Това поколение е лукаво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона.

A, no ka rupeke te mano, ka anga ia ka korero, He whakatupuranga kino tenei: e rapu ana ki tetahi tohu; a e kore tetahi tohu e hoatu, ko te tohu anake o Hona poropiti.

30 З ащото както Йона стана за знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде за знамение на това поколение.

I waiho nei hoki a Hona hei tohu ki nga tangata o Ninewe, ka pera ano te Tama a te tangata ki tenei whakatupuranga.

31 Ю жната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломон.

Ka whakatika ngatahi te kuini o te tonga i te whakawakanga me nga tangata o tenei whakatupuranga, ka whakatau i te he ki a ratou; i haere hoki ia i nga pito o te whenua ki te whakarongo ki te whakaaro nui o Horomona; a tenei tetahi he nui ke atu i a Horomona.

32 Н иневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Йоновата проповед; а, ето, тук има повече от Йона. Светлината на тялото

Ka whakatika ngatahi nga tangata o Ninewe i te whakawakanga me tenei whakatupuranga, ka whakatau i te he ki a ratou: i ripeneta hoki ratou i te kauwhautanga a Hona; a tenei tetahi he nui ke atu i a Hona.

33 Н икой, като запали светило, не го слага в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат.

Ka tahuna te rama, e kore e waiho e te tangata ki te wahi ngaro, ki raro ranei i te puhera, engari ki runga ki te turanga, kia kitea ai te marama e te hunga e tomo atu ana.

34 С ветило на тялото ти е твоето око. Когато окото ти е чисто, то и цялото ти тяло е осветено; а когато е лукаво, и тялото ти е в мрак.

Ko te kanohi te rama o te tinana: na, ki te atea tou kanohi, ka marama ano tou tinana katoa; tena ki te kino, ka pouri ano hoki tou tinana.

35 З атова внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.

Na reira kia ata titiro mehemea ehara i te pouri te marama i roto i a koe.

36 Н о ако цялото ти тяло е светло, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както когато светилото те осветява с блясъка си. Исус осъжда фарисеите и законоучителите

Na, a ki te marama tou tinana katoa, a ki te kore ona wahi pouri, ka marama katoa ano, me te mea ko te mura o te rama e whakamarama ana i a koe.

37 И както говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.

Na, i a ia e korero ana, ka tono tetahi parihi kia kai ia ki a ia; a haere ana ia ki roto, ka noho.

38 Ф арисеят се учуди, като видя, че Той не си уми ръцете първо преди обяда.

A, i te kitenga o te Parihi, ka miharo, no te mea kahore ia e horoi i mua o te kainga.

39 А Господ му каза: Сега вие, фарисеите, чистите външното на чашата и паницата; а отвътре сте пълни с грабеж и нечестие.

Ka mea te Ariki ki a ia, Tenei koutou, e nga Parihi, te horoi nei i waho o te kapu, o te rihi; ko roto ia o koutou e ki ana i te pahua, i te kino.

40 Б езумци! Този, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

E te hunga kuware, kihai ianei i hanga a roto e te kaihanga o waho?

41 П о-добре чистете вътрешното; и, ето, всичко ще ви бъде чисто.

Engari hoatu nga mea o roto hei atawhainga mo nga rawakore; a ka ma nga mea katoa ki a koutou.

42 Н о горко на вас, фарисеи! Защото давате десятък от джоджена, от седефчето и от всякакъв зеленчук, а пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тези неща трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.

Otira, aue, te mate mo koutou, e nga Parihi! e hoatu ana hoki e koutou te wahi whakatekau, o te miniti, o te ru, o nga otaota katoa, a kapea ake te whakarite whakawa me te aroha ki te Atua: he tika ano ko enei kia meatia, kia kaua ano hoki era e kapea.

43 Г орко на вас, фарисеи! Защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.

Aue, te mate mo koutou, e nga parihi! ko ta koutou hoki e rawe ai ko nga nohoanga rangatira i nga whare karakia, me nga ohatanga i nga kainga hokohoko.

44 Г орко на вас! Защото сте като гробове, които не личат и по които човеците ходят, без да знаят.

Aue, te mate mo koutou, e nga karaipi, e nga Parihi, e te hunga tinihanga! e rite na koutou ki nga urupa ngaro, e kore e kitea e nga tangata e haereere ana i runga.

45 И един от законниците Му отговори: Учителю, като казваш това, и нас обиждаш.

Na ka whakahoki tetahi o nga kaiwhakaako o te ture, ka mea ki a ia, E te Kaiwhakaako, he whakahe ano hoki mo matou enei korero au.

46 А Той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите хората с бремена, които трудно се носят; а вие сами нито с един пръст не се допирате до тежестите.

Na ko tana meatanga, Aue, te mate mo koutou hoki, e nga kaiwhakaako o te ture! e whakawaha ana hoki koutou i nga tangata ki nga kawenga taimaha rawa hei pikaunga, a e kore tetahi o o koutou matihao e pa atu ki aua kawenga.

47 Г орко на вас! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.

Aue, te mate mo koutou! ko koutou nei hoki hei hanga i nga urupa o nga poropiti, na o koutou matua hoki ratou i whakamate.

48 И така, вие свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.

Na, he kaiwhakaatu koutou he kaiwhakaae ki nga mahi a o koutou matua: na ratou hoki ratou i whakamate, ko koutou hoki hei hanga i o ratou urupa.

49 З атова и Божията премъдрост каза: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и гонят,

Na konei ano te matauranga o te Atua i mea ai, Maku e tono he poropiti, he apotoro ki a ratou, a ka whakamate, ka tukino ratou i etahi o ratou:

50 з а да се изиска от това поколение кръвта на всички пророци, която е проливана от създанието на света -

Kia rapua ai he utu i tenei whakapaparanga mo te toto o nga poropiti katoa i ringihia nei no te timatanga ra ano o te ao;

51 о т кръвта на Авел до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение.

No te toto o Apera, tae noa ki te toto o Hakaraia i mate nei ki waenganui o te aata, o te wahi tapu: ae ra, ka mea atu ahau ki a koutou, E rapua he utu i tenei whakapaparanga.

52 Г орко на вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте и на влизащите попречихте.

Aue, te mate mo koutou, e nga kaiwhakaako o te ture! kua tangohia hoki e koutou te ki o te matauranga: kihai koutou i tomo ki roto, a i arai hoki koutou i te hunga e tomo ana.

53 И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват и да Го предизвикват да говори за още много неща,

Na, i tona putanga mai ki waho, ka timata te tohetohe kaha a nga karaipi, a nga Parihi ki a ia, he mea kia maha atu ai ana korero:

54 к ато Го дебнеха, за да Го уловят в думите Му.

E whakamoho ana hoki, kia mau tetahi kupu a tona mangai.