1 К аза още на учениците Си: Един богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.

A i mea ano ia ki ana akonga, Tera tetahi tangata whai rawa i mua, he tuari taonga tona; a ka korerotia ki a ia kei te maumauria e ia ana taonga.

2 И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.

Na karangatia ana ia e ia, a ka mea atu ia ki a ia, He aha tenei e rangona nei e ahau mou? korerotia mai te tikanga o nga mea i tuaritia e koe; e kore hoki e ahei kia waiho koe hei tuari.

3 Т огава настойникът си каза: Господарят ми отнема от мене настойничеството. Какво да правя? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам.

Na ko te meatanga a taua tuari i roto i a ia, Me aha ahau? e tangohia ana hoki i ahau te tuaritanga e toku ariki: e kore ahau e kaha ki te keri; e whakama ana ahau ki te tono mea maku.

4 С етих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.

E mohio ana ahau ki taku e mea ai, mo toku peinga rawatanga atu i te tuaritanga, ka ai o ratou whare hei tukunga atu moku.

5 И така, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?

Na ka karangatia e ia tenei tangata, tenei tangata o te hunga i a ratou nei etahi mea a tona ariki, ka mea ia ki te tuatahi, E hia nga mea a toku ariki i a koe?

6 А той отвърна: Сто мери елей. И му каза: Вземи разписката си, седни бързо и пиши петдесет.

Na ka mea tera, Kotahi rau mehua hinu. Na ko tana meatanga ki a ia, Tangohia tau pukapuka, hohoro te noho, tuhituhia e rima tekau.

7 П осле каза на друг: А ти колко дължиш? И той отговори: Сто мери жито. Каза му: Вземи разписката си и пиши осемдесет.

Katahi ia ka mea ki tetahi, E hia hoki i a koe? Ka mea ia, Kotahi rau mehua witi. na ka mea ia ki a ia, Tangohia tau pukapuka, tuhituhia e waru tekau.

8 И господарят му похвали неправедния настойник за това, че е постъпил остроумно; защото синовете на този век са по-остроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината.

Na ka mihia te tuari kino e tona ariki, mona i whai whakaaro: Engari hoki nga tamariki o tenei ao, i to ratou whakapaparanga, nui ke te whakaaro i to nga tamariki o te marama.

9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство и когато се привърши, да ви приемат във вечните селения.

Na ko taku kupu tenei ki a koutou, Waiho te taonga kino hei mea i etahi hoa aroha mo koutou; mo te he rawa iho, ka ai he tukunga atu mo koutou ki nga whare ora tonu.

10 В ерният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.

Ko ia e pono ana ki te mea nohinohi rawa, e pono ano i te mea nui: ko ia e kore e tika i te mea nohinohi rawa, e kore ano e tika i te mea nui.

11 И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство ?

Na ki te kahore i pono ta koutou mahi ki te taonga he, ma wai e tuku ki a koutou hei tiaki i te taonga pono?

12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

Ki te kahore koutou i pono i te mea a te tangata ke, ma wai e hoatu he mea ma koutou ake ki a koutou?

13 Н икой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона! Законът и Божието царство

E kore e ahei i te pononga te mahi ki nga rangatira tokorua: ka kino hoki ki tetahi, ka aroha ki tetahi; ka u ranei ki tetahi, ka whakahawea ki tetahi. E kore e ahei i a koutou te mahi ki te Atua, ki te taonga.

14 В сичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.

A ko nga Parihi, he hunga apoapo moni, i rongo ki enei mea katoa: a ka whakahi ratou ki a ia.

15 И сус им каза: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.

Na ko tana meatanga ki a ratou, Ko koutou te hunga e whakatikatika ana i a koutou ano i te aroaro o nga tangata; ko te Atua ia e matau ana ki o koutou ngakau: ko te mea hoki e whakanuia ana e nga tangata hei mea whakarihariha i te aroaro o te At ua.

16 З аконът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки се насилва да влезе в него.

I tutuki te ture me nga poropiti ki a Hoani: no reira i kauwhautia mai ai te rangatiratanga o te Atua, a taruke ana nga tangata katoa ki roto.

17 Н о по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една чертица от закона да отпадне.

Erangi te pahemotanga o te rangi, o te whenua e takoto noa ana, e kore ia tetahi tohu o te ture e taka.

18 В секи, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодейства. Притча за богаташа и бедния Лазар

Ki te whakarere tetahi i tana wahine, a ka marena i tetahi atu, e puremu ana ia: ki te marena tetahi te wahine kua whakarere e te tangata, e puremu ana ia.

19 И маше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества.

Na tera tetahi tangata whai taonga i mua, he kakahu papura ona, he rinena pai, a ko tana mahi he kai tonu i nga kai papai i nga ra katoa:

20 И маше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,

Na ka whakatakotoria ki tona kuwaha tetahi tangata rawakore, ko Raharuhi te ingoa, he tuwhenua,

21 к ато желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му.

E hiahia ana hoki kia whangaia ki nga kongakonga e ngahoro ana i te tepu a te tangata taonga; a ko nga kuri rawa hoki i haere mai, ka mitimiti i ona mate.

22 У мря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.

Nawai a ka mate te tangata rawakore, a kawea ana e nga anahera ki te uma o Aperahama: a ka mate hoki ko te tangata taonga, a tanumia ana;

23 И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.

A i te reinga ka titiro ake ia, i a ia e whakamamaetia ana, ka kite i a Aperahama i tawhiti, me Raharuhi i tona uma.

24 И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък.

Na ka karanga ia, ka mea, E pa, e Aperahama, kia aroha ki ahau, tonoa mai hoki a Raharuhi ki te tou i te pito o tona matihao ki te wai, hei whakamatao i toku arero; e mamae ana hoki ahau i tenei mura.

25 Н о Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар - злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

Otira ka mea a Aperahama, E tama, kia mahara kua riro i a koe au mea papai i a koe e ora ana, he kino ia nga mea i a Raharuhi: na ka whakamarietia nei ia, e whakamamaetia ana koe.

26 И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

Haunga ano enei mea katoa, kua oti te whakapumau tetahi tawha nui i waenganui o koutou, o matou: a ki te mea etahi ki te whakawhiti atu i konei ki a koutou, e kore e ahei; e kore ano e whiti mai i kona ki a matou.

27 А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом,

Ano ra ko tera, Koia ahau ka mea nei ki a koe, e pa, kia tonoa ia ki te whare o toku papa:

28 з ащото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място.

Tokorima hoki oku teina; kia korero ai ia ki a ratou, kei haere mai hoki ratou ki tenei wahi mamae.

29 Н о Авраам каза: Имат Моисей и пророците; нека слушат тях.

Ka mea a Aperahama ki a ia, Kei a ratou ra a Mohi ratou ko nga poropiti; me whakarongo ki a ratou.

30 А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.

Ka mea ia, Kahore, e pa, e Aperahama: engari ki te haere atu tetahi ki a ratou o te hunga mate, ka ripeneta ratou.

31 И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

Na ka mea tera ki a ia, Ki te kore ratou e whakarongo ki a Mohi, ki nga poropiti hoki, e kore ano e whakaae ahakoa ara ake te tangata i te hunga mate.