1 С лед това цар Асуир повиши Аман, сина на агагеца Амитад, въздигна го и постави стола му над столовете на всички първенци, които бяха около него.

I muri i enei mea ka whakanuia e Kingi Ahahueruha a Hamana tama a Hamerata Akaki, hapainga ana ia ki runga, whakanekehia ake ana tona torona ki runga ake i o nga rangatira katoa e noho ana i a ia.

2 И всички царски служители, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Аман; защото царят беше заповядал така за него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.

Na kei te tuohu, kei te koropiko ki a Hamana nga tangata katoa a te kingi i te kuwaha o te kingi; ko ta te kingi whakahau hoki tena mona. Ko Mororekai ia kihai i tuohu, kihai i piko.

3 З атова царските служители, които бяха в царската порта, казаха на Мардохей: Ти защо престъпваш царската заповед?

Katahi ka mea nga tangata a te kingi i te kuwaha o te kingi ki a Mororekai, He aha koe i takahi ai i ta te kingi whakahau?

4 И като му говореха всеки ден, а той не ги слушаше, съобщиха на Аман, за да видят дали думите на Мардохей ще устоят, тъй като им беше казал, че е юдеин и не се покорява на заповедта.

Korero noa ratou ki a ia i ia ra, i ia ra, heoi kihai ia i rongo ki a ratou. Na korerotia ana e ratou ki a Hamana, kia kitea ai e u ranei nga mea a Mororekai; kua whakaaturia hoki e ia ki a ratou he Hurai ia.

5 К огато Аман видя, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост.

A, no te kitenga o Hamana kihai a Mororekai i tuohu, kihai i piko ki a ia, na ki tonu a Hamana i te riri.

6 Н о мислеше, че да сложи ръка само на Мардохей, ще бъде нещо нищожно; затова, понеже му бяха казали от кой народ беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевия народ, т. е. всички юдеи, които бяха в цялото царство на Асуир.

Otiia i whakahawea tona whakaaro ki te whakapa ringa ki a Mororekai anake, kua oti hoki te korero ki a ia te iwi o Mororekai; na reira i whai ai a Hamana kia whakangaromia nga Hurai katoa i te kingitanga katoa o Ahahueruha, ara te iwi o Mororekai.

7 В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуир хвърлиха пур (т. е. жребий) пред Аман последователно за всеки ден от всеки месец, чак до дванадесетия месец, който е месец Адар.

I te marama tuatahi, ara i te marama Nihana, i te tekau ma rua o nga tau o Kingi Ahahueruha, ka maka te Puri, ara te rota ki te aroaro o Hamana i tenei ra, i tenei ra, i tenei marama, i tenei marama a te tekau ma rua ra ano, ara te marama Arara.

8 Т огава Аман каза на цар Асуир: Има един народ, пръснат и разсеян между племената по всички области на твоето царство; и законите им се различават от законите на всички народи и те не спазват царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи.

Na ka mea a Hamana ki a Kingi Ahahueruha, Tenei tetahi iwi kei te tohatoha haere, kei te marara noa atu i roto i nga iwi o nga kawanatanga katoa o tou kingitanga; a ko a ratou ture he rere ke i a nga iwi katoa; kahore hoki ratou e mahi i a te kin gi ture. Na ehara i te mea pai mo te kingi kia tukua ta ratou.

9 А ко е удобно на царя, нека бъде предписано да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници.

Ki te pai te kingi, me tuhituhi kia whakangaromia ratou: a maku e pauna atu kia tekau mano taranata hiriwa ki nga ringa o te hunga mahi i ta te kingi mahi, kia kawea ki nga whare taonga o te kingi.

10 Ц арят извади пръстена си от ръката си и го даде на Аман, сина на агагеца Амидат, неприятеля на юдеите.

Na ka unuhia e te kingi tona mowhiti i tona ringa, a hoatu ana ki a Hamana tama a Hamerata Akaki, ki te hoariri o nga Hurai.

11 И царят каза на Аман: Дава ти се среброто, също и този народ, да направиш с него, както обичаш.

A ka mea te kingi ki a Hamana, ka hoatu te hiriwa ki a koe, te iwi ano hoki, kia meatia ki a ratou tau e pai ai.

12 И така, на тринадесетия ден от първия месец царските секретари бяха повикани и бе писано точно според това, което заповяда Аман на царските сатрапи, на управителите на всяка област и на първенците на всеки народ, във всяка област според азбуката им и на всеки народ според езика му; от името на цар Асуир бе писано и бе подпечатано с царския пръстен.

Katahi ka karangatia nga karaipi a te kingi i te marama tuatahi, i te tekau ma toru o nga ra o taua marama, a ka tuhituhia nga mea katoa i whakahaua e Hamana ki nga kawana a te kingi, ratou ko nga kawana iti o tenei kawanatanga, o tenei kawanata nga, ki nga rangatira hoki o tenei iwi, o tenei iwi; ki tenei kawanatanga, ki tenei kawanatanga, he mea whakarite ki to reira reo; i tuhituhia i runga i te ingoa o Kingi Ahahueruha, hiri rawa ki te mowhiti o te kingi.

13 И изпратиха писмата с бързоходци по всички царски области, за да погубят, да избият и да изтребят всички юдеи, млади и стари, деца и жени в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им.

Na ka tukua nga pukapuka kia kawea e nga kaikawe pukapuka ki nga kawanatanga katoa a te kingi, kia whakangaromia, kia patua, kia huna nga Hurai katoa, te taitama, me te koroheke, nga kohungahunga, me nga wahine, kia kotahi tonu te ra, i te tekau ma toru o nga ra i te tekau ma rua o nga marama, ara o te marama Arara; kia pahuatia hoki o ratou taonga.

14 П репис от писаното, чрез който щеше да бъде разнесена тази заповед по всяка област, бе обнародван между всички племена, за да бъдат готови за онзи ден.

Ko nga korero i tuhituhia, mo te ture kia hoatu ki nga kawanatanga katoa, i whakakitea nuitia ki nga iwi katoa, kia tatanga ai ratou i taua ra.

15 Б ързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; указът бе издаден в столицата Суса. А царят и Аман седнаха да пируват; но градът Суса се смути.

Haere ana nga kaikawe pukapuka, he mea whakahohoro e te kupu a te kingi, i hoatu ano te ture i Huhana, i te whare kingi. Na noho ana te kingi raua ko Hamana ki te inu; raruraru tonu ia te pa, a Huhana.