1 С ловото, което дойде към Йеремия от Господа в десетата година на Юдейския цар Седекия, която година беше осемнадесетата на Навуходоносор.

Ko te kupu i puta mai ki a Heremaia, he mea na Ihowa, i te tekau o nga tau o Terekia kingi o Hura, ara i te tekau ma waru o nga tau o Nepukareha.

2 П о това време войската на вавилонския цар обсаждаше Йерусалим; а пророк Йеремия беше затворен в двора на стражата, която беше в двореца на Юдейския цар.

Na i taua wa e whakapaea ana a Hiruharama e te taua a te kingi o Papurona; a ko Heremaia poropiti kua oti te tutaki ki roto ki te marae o te whare herehere i te whare o te kingi o Hura.

3 З ащото Юдейският цар Седекия го беше затворил и му беше казал: Защо пророкуваш, като казваш: Така казва Господ: Ето, Аз ще предам този град в ръката на вавилонския цар и той ще го завладее;

Na Terekia hoki, na te kingi o Hura ia i tutaki; i mea tera, He aha koe i poropiti ai, i ki ai, Ko te kupu tenei a Ihowa, Nana, ka hoatu e ahau tenei pa ki te ringa o te kingi o Papurona, a ka horo i a ia;

4 и Юдейският цар Седекия няма да избегне от ръката на халдейците, а непременно ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар и ще говори с него уста с уста, и ще се погледнат очи в очи;

A ko Terekia kingi o Hura, e kore e mawhiti i te ringa o nga Karari; engari ka tukua putia ia ki te ringa o te kingi o Papurona, a ka korero ia ki a ia he mangai ki te mangai, a e kite hoki ona kanohi i ona kanohi;

5 и той ще заведе Седекия във Вавилон; и ще бъде там, докато го посетя, казва Господ; и ако воювате против халдейците, няма да успеете?

A ka arahina e ia a Terekia ki Papurona, a ki reira ia noho ai, kia tae atu ra ano ahau ki te tirotiro i a ia, e ai ta Ihowa; ahakoa whawhai koutou ki nga Karari, e kore e taea e koutou?

6 Й еремия отговори: Господнето слово дойде към мен и каза:

Na ka mea a Heremaia, I puta mai te kupu a Ihowa ki ahau, i mea ia,

7 Е то, Анамеил, син на чичо ти Селум, ще дойде при теб и ще каже: Купи си нивата ми, която е в Анатот; защото на тебе принадлежи правото на близък сродник да я откупиш.

Nana, tera e tae mai ki a koe a Hanameere tama a Harumu, a tou matua keke, a ka mea, Mau e hoko taku mara i Anatoto; kei a koe na hoki te tikanga o te utu whakahoki.

8 И така, чичовият ми син Анамеил дойде при мене в двора на стражата, според Господнето слово, и ми каза: Купи, моля, нивата ми, която е в Анатот във Вениаминовата земя; защото на тебе принадлежи правото да я наследиш и на тебе - правото да я откупиш; купи я за себе си. Тогава познах, че това предложение беше Господне слово.

Na ka haere mai ki ahau a Hanameere tama a toku matua keke, ka pera me ta Ihowa i ki ai, ki te marae o te whare herehere, a ka mea ki ahau, Tena koa, hokona taku mara i Anatoto, i te whenua o Pineamine; kei a koe hoki te tikanga o taua wahi, mau ano te utu e hoki ai; hokona mau. Katahi ahau ka mohio, he kupu tenei na Ihowa.

9 И купих нивата, която е в Анатот, от чичовия ми син Анамеил и му претеглих парите, седемнадесет сикъла сребро.

Na ka hokona e ahau te mara a Hanameere tama a toku matua, keke, tera i Anatoto, a paunatia atu ana e ahau te moni mana, ara tekau ma whitu nga hekere hiriwa.

10 С лед като написах записа и ударих печата, повиках свидетели и претеглих среброто във везните.

Na ka tuhituhi ahau ki te pukapuka, hiri rawa, karangatia ana nga kaititiro, a paunatia atu ana e ahau te moni mana ki te pauna.

11 Т огава взех записа за покупката - както запечатания, съдържащ споразуменията и условията, така и отворения;

Na ka mau ahau ki te pukapuka o te hoko, ki te mea hiri i rite nei ki ta te ture, ki ta nga tikanga, a ki te mea hirikore:

12 и предадох записа за покупката на Варух, син на Нирия, Маасиевия син, пред чичовия ми син Анамеил и пред свидетелите, които подписаха записа за покупката, пред всички юдеи, които седяха в двора на стражата.

A hoatu ana e ahau te pukapuka o te hoko ki a Paruku tama a Neria, tama a Maaheia i te tirohanga ano a Hanameere tama a toku matua keke, i te tirohanga hoki a nga kaititiro i tuhituhia ai te pukapuka o te hoko, i te tirohanga ano hoki a nga Hura i katoa e noho ana i te marae o te whare herehere.

13 И заръчах на Варух пред тях, като казах:

Na ka whakahau ahau ki a Paruku i o ratou aroaro, i mea atu ahau,

14 Т ака казва Господ на Силите, Израелевият Бог: Вземи тези записи - този запечатан запис за покупката и този отворен запис - и ги сложи в пръстен съд, за да стоят за дълго време.

Ko te kupu tenei a Ihowa o nga mano, a te Atua o Iharaira: Maua atu enei pukapuka, tenei pukapuka o te hoko, te mea hiri me tenei pukapuka hirikore, whaowhina ki te oko oneone; kia maha ai nga ra e mau ai.

15 З ащото така казва Господ на Силите, Израелевият Бог: Пак ще се купуват в тази земя къщи, ниви и лозя.

Ko te kupu hoki tenei a Ihowa o nga mano, a te Atua o Iharaira, Tera nga whare, nga mara, me nga mara waina ka hokohokona ano a muri nei ki tenei whenua.

16 А след като предадох записа за покупката на Варух, Нириевия син, се помолих на Господа:

Na, i muri i taku hoatutanga i te pukapuka o te hoko ki a Paruku tama a Neria, ka inoi ahau ki a Ihowa, ka mea,

17 О , Господи Йехова; ето, Ти си създал небето и земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца; няма нищо трудно за Тебе,

Aue, e te Ariki, e Ihowa, nana, kua hanga e koe te rangi me te whenua, na tou kaha nui, na tou ringa maro; kahore he mea e pakeke ki a koe:

18 К ойто показваш милост към хиляди родове, а въздаваш беззаконието на бащите в пазвата на децата им след тях; великият, могъщественият Бог, Господ на Силите е името Му,

He mahi aroha nei tau ki nga mano, e utua ana e koe te kino o nga matua ki roto ki te uma o a ratou tamariki i muri i a ratou: ko tona ingoa ko te Atua nui, ko te Atua marohirohi, ko Ihowa o nga mano:

19 в елик в намерения и силен в дела, Чиито очи са отворени над всички пътища на човешките деца, за да въздадеш на всеки според пътищата му и според плода на делата му;

He nui ki te whakaaro, he kaha ki te mahi: e tuwhera ana hoki ona kanohi ki nga ara katoa o nga tama a te tangata; he mea kia rite ai ki tona ara ake, ki nga hua o ana mahi, nga mea e hoatu ai ki tenei, ki tenei:

20 Т и, Който си извършил знамения и чудеса в Египетската земя, известни дори до днес и в Израел, и между другите хора, и си придоби име, каквото е днес;

Nau nei i homai nga tohu me nga mea whakamiharo ki te whenua o Ihipa, a taea noatia tenei ra, i roto i a Iharaira, i era atu hoki; a meinga ana e koe he ingoa mou, penei i tenei inaianei;

21 и си извел народа Си Израел от Египетската земя със знамения и чудеса, с мощна ръка, с издигната мишца и с голям ужас;

Nau nei hoki i kawe mai tau iwi, a Iharaira, i te whenua o Ihipa i runga i nga tohu, i nga mea whakamiharo, i te ringa kaha, i te takakau maro hoki, i te wehi nui;

22 и си им дал тази земя, за която си се заклел на бащите им да я дадеш на тях - земя, където тече мляко и мед;

A homai ana e koe ki a ratou tenei whenua i oati ai koe ki o ratou matua ka homai ki a ratou, he whenua e rerengia ana e te waiu, e te honi;

23 и те влязоха и я завладяха; но понеже не послушаха гласа Ти, нито ходиха по закона Ти и не направиха нито едно нещо от всичко, което си им заповядал да правят, затова си докарал върху тях цялото това зло.

Na haere mai ana ratou, a riro ana a konei i a ratou; heoi kihai ratou i rongo ki tou reo, kihai hoki i haere i runga i tau ture; kihai rawa i mahia e ratou tetahi o nga mea i whakahaua e koe ki a ratou kia mahia: koia i meinga ai e koe tenei ki no katoa kia pa ki a ratou.

24 Е то могилите! Неприятелите стигнаха до града, за да го завладеят; и градът е предаден в ръката на халдейците, които воюват против него, поради меча и глада, и мора; и това, което си говорил, стана; ето, Ти виждаш!

Nana, nga puke, kua tae mai ratou ki te pa, kia horo ai; a ka hoatu te pa ki te ringa o nga Karari e whawhai nei ki konei, na te hoari hoki, na te hemokai, na te mate uruta: a, ko tau i korero ra, kua rite; nana, e kite nei koe.

25 А въпреки това, Господи Боже, Ти ми каза: Купи си нивата с пари и повикай свидетели; при все че градът е предаден в ръката на халдейците.

Heoi kua mea mai na koe, e te Ariki, e Ihowa, ki ahau, Hokona te mara mau ki te moni, whakaturia ano nga kaititiro; kahore ia, kua tukua te pa ki te ringa o nga Karari.

26 Т огава Господнето слово дойде към Йеремия и каза:

Katahi ka puta mai te kupu a Ihowa ki a Heremaia; i mea ia,

27 Е то, Аз съм Господ, Бог на всяка твар; има ли нещо трудно за Мене?

Nana, ko Ihowa ahau, ko te Atua o nga kikokiko katoa: tera ranei tetahi mea e pakeke rawa ki ahau?

28 З атова така казва Господ: Ето, ще предам този град в ръката на халдейците и в ръката на вавилонския цар Навуходоносор и той ще го превземе.

Heoi ko te kupu tenei a Ihowa, Nana, ka hoatu e ahau tenei pa ki te ringa o nga Karari, ki te ringa o Nepukareha kingi o Papurona, a ka horo i a ia:

29 И халдейците, които воюват против този град, ще дойдат и като запалят този град, ще го изгорят заедно с къщите, върху чиито покриви кадеха на Ваал и правеха възлияния на други богове, и Ме разгневяваха.

A ka haere mai nga Karari e whawhai nei ki tenei pa, ka tahu i tenei pa ki te ahi, ka wera hoki i a ratou, me nga whare i tahu whakakakara ai ratou i runga i nga tuanui ki a Paara, i ringihia ai hoki nga ringihanga ki nga atua ke, hei whakapatar itari i ahau.

30 З ащото израелтяните и юдеите са извършвали само това, което беше зло пред Мен, от младостта си; защото израелтяните не правеха друго освен да Ме разгневяват с делата на ръцете си, казва Господ.

No te mea ko nga tamariki a Iharaira ratou ko nga tamariki a Hura, he kino kau ta ratou i mahi ai i taku tirohanga, no to ratou tamarikitanga ake ano: he whakapataritari kau hoki ta nga tamariki a Iharaira i ahau ki te mahi a o ratou ringa, e ai ta Ihowa.

31 З ащото от деня, когато съградиха този град, дори до днес той е раздразнявал гнева Ми и яростта Ми, за да го отхвърля от лицето Си

Ko te ahau hoki o tenei pa ki ahau he mea whakaoho o toku riri, i toku weriweri, no te ra i hanga ai e ratou a tae noa mai ki tenei ra; kia nekehia atu ra ano e ahau i toku aroaro;

32 п оради цялото зло, което израелтяните и юдеите извършиха и Ме раздразняваха - те, царете им, първенците им, свещениците им, пророците им, Юдовите мъже и йерусалимските жители.

Mo te kino katoa a nga tamariki a Iharaira ratou ko nga tamariki a Hura, i mahia nei e ratou hei whakapataritari i ahau, e ratou, e o ratou kingi, e o ratou rangatira, e o ratou tohunga, e o ratou poropiti, e nga tangata o Hura, e nga tangata ho ki o Hiruharama.

33 Т е обърнаха гръб към Мен, а не лице; и при все че Аз ги учех, като ставах рано и ги поучавах, те пак не послушаха и не приеха поука;

A kua parea mai e ratou te kohamo, kahore te kanohi ki ahau: a, ahakoa naku ratou i whakaako, moata ai i te ata me te ako i a ratou, kihai ratou i rongo, i manako ki te ako.

34 а поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, и го оскверниха;

Heoi whakaturia ana e ratou a ratou mea whakarihariha ki te whare i huaina nei toku ingoa mo reira, whakapokea iho.

35 и съградиха високите места на Ваал, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете и дъщерите си през огъня на Молох - нещо, което не съм им заповядал, нито е идвала на сърцето Ми мисълта, че ще извършат тази мерзост, за да подтикнат Юда да съгрешава.

A hanga ana e ratou nga wahi tiketike o Paara, era i te raorao o te tama a Hinomo, kia meinga ai a ratou tama, me a ratou tamahine, kia tika i roto i te ahi ki a Moreke; he mea kihai i whakahaua e ahau, kihai hoki i puta ake i toku ngakau, kia m ahia e ratou tenei mea whakarihariha, e hara ai a Hura.

36 И така, сега така казва Господ, Израелевият Бог, за този град, за който вие казвате: Ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар с меч, глад и мор:

Mo reira ko te kupu tenei inaianei a Ihowa, a te Atua o Iharaira mo tenei pa, e ki na koutou, Ka tukua ki te ringa o te kingi o Papurona, ma te hoari, ma te hemokai, ma te mate uruta;

37 Е то, ще ги събера от всички страни, където ги бях изгонил в гнева Си, в яростта Си и в голямото Си негодувание; и като ги върна в това място, ще ги населя в безопасност;

Nana, ka kohikohia mai ratou e ahau i nga whenua katoa i peia atu nei ratou e ahau ki reira, i toku riri, i toku weriweri, i te aritarita nui; ka whakahokia mai ano ratou e ahau ki tenei wahi, a ka meinga kia noho humarie;

38 и те ще Ми бъдат народ, и Аз ще им бъда Бог;

A ko ratou hei iwi maku, ko ahau hoki hei Atua mo ratou.

39 и ще им дам едно сърце да ходят в един път, за да се боят от Мене винаги - за тяхно добро и за доброто на децата им след тях;

A ka hoatu e ahau he ngakau kotahi ki a ratou, he ara kotahi, kia wehi ai ratou i ahau a ake ake; hei pai mo ratou, mo a ratou tamariki hoki i muri i a ratou.

40 и ще сключа с тях вечен завет, че няма да се отвърна от тях да ги диря, за да им правя добро; и ще вложа в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпят от Мене;

Ka whakaritea ano e ahau he kawenata mau tonu ki a ratou, he mea e kore e whakatahuritia atu e ahau i a ratou, kia mahia he pai ki a ratou; a ka hoatu e ahau toku wehi ki o ratou ngakau, kei whakarere ratou i ahau.

41 д ори ще се радвам над тях да им правя добро и ще ги насадя с вярност в тази земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа.

Ae ra, ka koa ahau ki a ratou hei mea i te pai ki a ratou, a he pono ka whakapaua toku ngakau, ka whakapaua hoki toku wairua ki te whakato i a ratou ki tenei whenua i runga i te pono.

42 З ащото така казва Господ: Както докарах върху този народ цялото това голямо зло, така ще докарам върху тях и цялото добро, което съм им обещал.

No te mea ko te kupu tenei a Ihowa: Ka pera i taku kawenga i tenei kino nui katoa ki runga ki tenei iwi, waihoki ka kawea e ahau ki runga ki a ratou te pai katoa i korerotia e ahau mo ratou.

43 Щ е се купуват ниви в тази земя, за която казвате: Пуста е без човек или животно; предадена е в ръката на халдейците.

Ka hokohokona ano he mara ki tenei whenua, e ki na koutou mo reira, He ururua, te ai he tangata, he kararehe ranei; kua hoatu ki te ringa o nga Karari.

44 Щ е купуват ниви с пари и като подписват записи и ги запечатват, ще повикват свидетели във Вениаминовата земя и в йерусалимските околности, в Юдовите градове и в планинските градове, в полските градове и в южните градове; защото ще ги върна от плена им, казва Господ.

Ka hokona e te tangata he mara ki te moni, ka tuhituhia ano he pukapuka, ka hiritia, ka whakaturia nga kaititiro, i te whenua o Pineamine, i nga taha o Hiruharama, i nga pa hoki o Hura, i nga pa o te whenua pukepuke, i nga pa o nga raorao, i nga pa hoki o te tonga: no te mea ka whakahokia mai ratou e ahau i te whakarau, e ai ta Ihowa.