1 И зминаха три години без война между Сирия и Израел.

Na e toru o ratou tau e noho ana, a kahore he whawhai a Hiria ki a Iharaira.

2 А в третата година, когато Юдейският цар Йосафат слезе при Израелевия цар,

Na i te toru o nga tau ka haere iho a Iehohapata kingi o Hura ki raro, ki te kingi o Iharaira.

3 И зраелевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние отдавна мълчим и не си го вземаме от сирийския цар?

Na ka mea te kingi o Iharaira ki ana tangata, E mohio ana ranei koutou no tatou Ramoto Kireara, a e ata noho nei tatou, kahore e tangohia e tatou i te ringa o te kingi o Hiria?

4 К аза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой в Рамот-галаад? Йосафат отговори на Израелевия цар: Аз съм, както си ти, моят народ - както твоят народ, моите коне - както твоите коне.

Na ka mea ia ki a Iehohapata, ka haere ranei koe, taua ki Ramoto Kireara ki te whawhai? Ano ra ko Iehohapata ki te kingi o Iharaira, Ko ahau, ko koe, taua taua; ko toku iwi, ko tou iwi, ratou ratou; ko oku hoiho, ko ou hoiho, rite tonu.

5 Й осафат каза още на Израелевия цар: Моля, допитайте се сега до Господнето слово.

I mea ano a Iehohapata ki te kingi o Iharaira, Tena, rapua aianei tetahi kupu i a Ihowa.

6 Т огава Израелевият цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те отговориха: Излез и Господ ще го предаде в ръката на царя.

Katahi ka huihuia nga poropiti e te kingi o Iharaira, e wha rau aua tangata. Na ka mea ia ki a ratou, Me haere ranei ahau ki Ramoto Kireara ki te whawhai, kauaka ranei? Ano ra ko ratou; Haere; ma te Ariki hoki e homai ki te ringa o te kingi.

7 О баче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

Na ka mea a Iehohapata, Kahore ranei tetahi atu i konei, tetahi poropiti a Ihowa, hei rapunga atu ma tatou?

8 И зраелевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа. Но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло. А Йосафат каза: Нека царят не говори така.

Ano ra ko te kingi o Iharaira ki a Iehohapata, Tenei ano tetahi, ko Mikaia tama a Imira hei rapunga atu ma tatou i ta Ihowa: otiia e kino ana ahau ki a ia; kahore hoki ana poropiti pai moku; engari he kino. Na ka mea a Iehohapata, Kaua e pena te kupu a te kingi.

9 Т огава Израелевият цар повика един евнух и каза: Доведи бързо Михей, син на Емла.

Katahi te kingi o Iharaira ka karanga ki tetahi rangatira, ka mea, Kia hohoro te tiki atu i a Mikaia tama a Imira.

10 А Израелевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта. И всички пророци пророкуваха пред тях.

Na ka noho te kingi o Iharaira raua ko Iehohapata kingi o Hura, tena i runga i tona torona, tena i runga i tona torona, rakai rawa ki o raua kakahu, i te wahi takoto kau i te tomokanga ki te kuwaha o Hamaria; me te poropiti ano nga poropiti kato a i to raua aroaro.

11 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва Господ: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.

Na ka meatia e Terekia tama a Kenaana etahi haona rino mana, a ka mea ia, Ko te kupu tenei a Ihowa, Ka pana nga Hiriani e koe ki enei a poto noa.

12 С ъщо и всичките пророци пророкуваха така: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

A pera tonu te poropiti a nga poropiti katoa, i mea ratou, Haere ki Ramoto Kireara, kia taea hoki tau; kua homai hoki e Ihowa ki te ringa o te kingi.

13 А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: Ето сега думите на пророците, като от едни уста са добри за царя; моля и твоята дума да бъде като на всекиго от тях и ти говорѝ доброто.

A i korero te karere i haere ki te karanga i a Mikaia, i mea ki a ia, Nana, ko nga kupu a nga poropiti ki te kingi kotahi tonu te mangai mo te pai: na kia rite tau kupu ki ta tetahi o ratou, kia pai au korero.

14 А Михей отговори: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми каже Господ, това ще говоря.

Na ka mea a Mikaia, E ora ana a Ihowa, ina, ko ta Ihowa e korero mai ai ki ahau, ko taku tena e korero ai.

15 И така, той дойде при царя. И царят го запита: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Излез и ще имаш добър успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

A, no tona taenga ki te kingi, ka mea te kingi ki a ia, E Mikaia, me haere ranei matou ki Ramoto Kireara ki te whawhai, kaua ranei? Ano ra ko tera ki a ia, Haere, kia taea hoki tau; kua hoatu hoki e Ihowa ki te ringa o te kingi.

16 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господнето име!

Na ka mea te kingi ki a ia, Kia hia ianei aku whakaoati i a koe kia kati au e korero mai ai ki ahau, ko te mea pono anake, i runga i te ingoa o Ihowa?

17 Т огава пророкът отвърна: Видях целия Израел, пръснат по планините - като овце, които нямат овчар. И Господ каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

Na ka ki tera, I kite ahau i a Iharaira katoa e marara noa ana i runga i nga maunga, koia ano kei nga hipi kahore nei o ratou kaitiaki, a i mea a Ihowa, Kahore o enei ariki; kia hoki marie tera, tera, ki o ratou whare.

18 Т огава Израелевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло?

Na ka mea te kingi o Iharaira ki a Iehohapata, Kahore ianei ahau i ki atu ki a koe, e kore e pai tana poropiti moku; engari he kino?

19 А Михей каза: Чуй Господнето слово. Видях Господа, Който седеше на престола Си, и цялото небесно множество, което стоеше около Него отдясно и отляво.

Na ka ki tera, Mo reira whakarongo mai ki te kupu a Ihowa; i kite ahau i a Ihowa e noho ana i runga i tona torona, i te mano katoa ano o te rangi e tu ana i tona taha ki matau, i tona taha ki maui.

20 И Господ каза: Кой ще примами Ахаав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг - друго.

Na ka mea a Ihowa, Ko wai hei whakapati i a Ahapa kia haere ai, kia hinga ai ki Ramoto Kireara? Na puta ke ta tenei kupu, puta ke ta tenei kupu.

21 П осле излезе един дух, застана пред Господа и каза: Аз ще го примамя.

Na ka puta tetahi wairua, ka tu ki te aroaro o Ihowa, ka mea, Maku ia e whakapati.

22 Г оспод го попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ каза: Примамвай го и ще успееш. Излез, направи така!

A ka mea a Ihowa ki a ia, Me pehea? ano ra ko tera, Me haere ahau, a hei wairua teka ahau i roto i nga mangai o ana poropiti katoa. Na ka mea ia, Mau ia e whakapati, ka taea ano e koe: haere, meatia tau na.

23 И така, сега Господ е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; Господ обаче е говорил зло за тебе.

Na kua hoatu inaianei e Ihowa he wairua teka ki te mangai o enei poropiti katoa au, a kua kino ta Ihowa korero mou.

24 Т огава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: По кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на теб?

Na ka whakatata a Terekia tama a Kenaana, ka papaki i te paparinga o Mikaia, ka mea, I na hea te haerenga atu o te wairua o Ihowa i ahau ki a koe korero ai?

25 А Михей отвърна: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.

Ano ra ko Mikaia, Tera koe e kite i te ra e haere ai koe ki tetahi ruma i roto rawa piri ai.

26 Т огава Израелевият цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас.

Na ka mea te kingi o Iharaira, Kawea atu a Mikaia, whakahokia ki a Amono rangatira o te pa, ki a Ioaha tama a te kingi;

27 И им кажете: Така заповяда царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода, докато си дойда с мир.

Ki atu hoki, Ko te kupu tenei a te kingi, Hoatu tenei ki te whare herehere, whangaia ki te taro o te tangihanga, ki te wai o te tangihanga, kia hoki mai ra ano ahau i runga i te rangimarie.

28 А Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Каза още: Слушайте вие, всички племена.

Ano ra ko Mikaia, Ki te hoki mai koe i runga i te rangimarie, ehara ahau i te kaiwhakapuaki i a Ihowa korero. I mea ano ia, Whakarongo, e nga iwi, e koutou katoa!

29 И така, Израелевият цар и Юдейският цар Йосафат отидоха в Рамот-галаад.

Heoi haere ana te kingi o Iharaira raua ko Iehohapata kingi o Hura ki runga, ki Ramoto Kireara.

30 И зраелевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израелевият цар се преоблече и влезе в сражението.

Na ka mea te kingi o Iharaira ki a Iehohapata, Me whakaputa ke toku ahua, ka haere ki te whawhai: ko koe ia kakahuria ou kakahu. Na whakaputa ke ana te kingi o Iharaira i tona ahua, a haere ana ki te whawhai.

31 А сирийският цар беше заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израелевия цар.

Na kua oti i te kingi o Hiria te whakahau ana rangatira e toru tekau ma rua, nga kaiwhakahaere o ana hariata, kua mea, Kaua e whawhai ki te iti, ki te rahi; engari ki te kingi anake o Iharaira.

32 А началниците на колесници, като видяха Йосафат, си казаха: Този трябва да е Израелевият цар. И се отклониха да го ударят, но Йосафат извика.

A, no te kitenga o nga rangatira o nga hariata i a Iehohapata, ka mea ratou, Koia ano tenei te kingi o Iharaira. Na peka ana ratou ki a ia ki te whawhai ki a ia. Na ko te hamamatanga o Iehohapata.

33 И началниците на колесници, като видяха, че той не беше Израелевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

A, i te kitenga o nga rangatira o nga hariata ehara ia i te kingi o Iharaira, hoki ana ratou i te whai i a ia.

34 А един човек стреля, без да се цели, и улучи Израелевия цар между свръзките на бронята му; затова той каза на колесничаря си: Обърни ръката си и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен.

Na ka kumea te kopere e tetahi tangata, he mea noa iho, tu tonu te kingi o Iharaira i waenga pu o te hononga iho o te pukupuku. Na ka mea ia ki te kaiarataki o tana hariata, Tahuri tou ringa; kawea atu ahau i roto i te ope; kua tu hoki ahau, he tu kino.

35 И в онзи ден сражението се усили. А царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.

Na ka rahi haere te whawhai i taua ra: a he mea pupuri ake te kingi i runga i te hariata kia tu tonu atu ai ia ki nga Hiriani; a i te ahiahi ka mate: na rere ana nga toto o te tunga ki te riu o te hariata.

36 О коло залез слънце в стана се нададе вик, който обявяваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си.

Na ka pa te karanga puta noa i te ope i te mea ka to te ra; ko te kupu tenei, Ki tona pa, ki tona whenua, e tera tangata, e tera tangata!

37 Т ака царят умря и го донесоха в Самария, и го погребаха там.

Heoi ka mate te kingi, a ka kawea ki Hamaria, tanumia iho e ratou te kingi ki Hamaria.

38 И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му според словото, което Господ беше говорил.

A i horoia te hariata ki te poka wai i Hamaria; a mitikia ana ona toto e nga kuri: na he wahi horoinga tera no nga wahine kairau; ko ta Ihowa ia korero ai.

39 А останалите дела на Ахаав и всичко, което извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всички градове, които съгради, са записани в Книгата на летописите на Израелевите царе.

Na, ko era atu mahi a Ahapa me nga mea katoa i mea ai ia, me te whare rei i hanga e ia, me nga pa katoa i hanga e ia, kahore ianei i tuhituhia ki te pukapuka o nga meatanga o nga ra o nga kingi o Iharaira?

40 Т ака Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия. Възцаряване на Йосафат в Юдея

Na moe ana a Ahapa ki ona matua, a ko tana tama, ko Ahatia, te kingi i muri i a ia.

41 А над Юдея се възцари Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израелевия цар Ахаав.

No te wha o nga tau o Ahapa kingi o Iharaira i kingi ai a Iehohapata tama a Aha ki a Hura.

42 Й осафат беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.

E toru tekau ma rima nga tau o Iehohapata i tona kingitanga, a e rua tekau ma rima nga tau i kingi ai ia ki Hiruharama: ko te ingoa hoki o tona whaea, ko Atupa, he tamahine na Hirihi.

43 Т ой ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред Господа. Високите места обаче не се отмениха; народът все още жертваше и кадеше по високите места.

A i haere ia i nga ara katoa o tona papa, o Aha; kihai i peka ke; i mahi ia i te mea e tika ana ki ta Ihowa titiro; otiia kihai nga wahi tiketike i whakakahoretia; i patu whakahere ano te iwi, i tahu whakakakara ki nga wahi tiketike.

44 И Йосафат сключи мир с Израелевия цар.

A i houhia te rongo e Iehohapata ki te kingi o Iharaira.

45 А останалите дела на Йосафат, юначеството, което показа, и как воюваше, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.

Na, ko era atu meatanga a Iehohapata me ana mahi toa, me ana whawhaitanga, kahore ianei i tuhituhia ki te pukapuka o nga meatanga o nga ra o nga kingi o Hura?

46 О свен това той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса.

I whakamotitia atu ano e ia i te whenua era atu o te hunga whakahoroma i mahue nei i nga ra o tona papa, o Aha.

47 П о това време в Едом нямаше цар, а царуваше наместник.

Na i taua wa kahore o Eroma kingi: he kawana te kingi.

48 Й осафат построи кораби като тарсийските, които да отплават за Офир за злато. Те обаче не отплаваха, защото се разбиха в Есион-гавер.

A i hanga etahi kaipuke o Tarahihi e Iehohapata hei tiki koura ki Opira. Otiia kihai i rere; i pakaru hoki nga kaipuke ki Ehiono Kepere.

49 Т огава Охозия, Ахаавовият син, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги в корабите. Но Йосафат отказа.

Katahi a Ahatia tama a Ahapa ka mea ki a Iehohapata, Kia eke tahi aku tangata me au tangata ki runga ki nga kaipuke. Otiia kihai a Iehohapata i pai.

50 И Йосафат заспа с бащите си и беше погребан при тях в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам. Възцаряване на Охозия в Израел

Na ka moe a Iehohapata ki ona matua, a tanumia ana ki ona matua ki te pa o tona tupuna, o Rawiri; a ko tana tama, ko Iehorama te kingi i muri i a ia.

51 О хозия, Ахаавовият син, се възцари над Израел в Самария в седемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат и царува̀ две години над Израел.

No te tekau ma whitu o nga tau o Iehohapata kingi o Hura i kingi ai a Ahatia tama a Ahapa ki a Iharaira i Hamaria; a e rua nga tau i kingi ai ia ki a Iharaira.

52 Т ой вършѝ зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израел да греши;

A i kino tana mahi ki te aroaro o Ihowa, i haere hoki i te ara o tona papa, i te ara o tona whaea, i te ara ano o Ieropoama tama a Nepata, i hara ai a Iharaira:

53 з ащото служѝ на Ваал и му се поклони, и разгневи Господа, Израелевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му.

I mahi hoki ki a Paara, i koropiko ki a ia; i whakapataritari i a Ihowa, i te Atua o Iharaira: rite tonu tana ki nga mea katoa i mea ai tona papa.