1 И зминаха три години без война между Сирия и Израел.

And they continued three years without war between Syria and Israel.

2 А в третата година, когато Юдейският цар Йосафат слезе при Израелевия цар,

And it came to pass in the third year, that Jehoshaphat the king of Judah came down to the king of Israel.

3 И зраелевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние отдавна мълчим и не си го вземаме от сирийския цар?

And the king of Israel said unto his servants, Know ye that Ramoth-gilead is ours, and we are still, and take it not out of the hand of the king of Syria?

4 К аза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой в Рамот-галаад? Йосафат отговори на Израелевия цар: Аз съм, както си ти, моят народ - както твоят народ, моите коне - както твоите коне.

And he said unto Jehoshaphat, Wilt thou go with me to battle to Ramoth-gilead? And Jehoshaphat said to the king of Israel, I am as thou art, my people as thy people, my horses as thy horses.

5 Й осафат каза още на Израелевия цар: Моля, допитайте се сега до Господнето слово.

And Jehoshaphat said unto the king of Israel, Inquire first, I pray thee, for the word of Jehovah.

6 Т огава Израелевият цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те отговориха: Излез и Господ ще го предаде в ръката на царя.

Then the king of Israel gathered the prophets together, about four hundred men, and said unto them, Shall I go against Ramoth-gilead to battle, or shall I forbear? And they said, Go up; for the Lord will deliver it into the hand of the king.

7 О баче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

But Jehoshaphat said, Is there not here a prophet of Jehovah besides, that we may inquire of him?

8 И зраелевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа. Но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло. А Йосафат каза: Нека царят не говори така.

And the king of Israel said unto Jehoshaphat, there is yet one man by whom we may inquire of Jehovah, Micaiah the son of Imlah: but I hate him; for he doth not prophesy good concerning me, but evil. And Jehoshaphat said, Let not the king say so.

9 Т огава Израелевият цар повика един евнух и каза: Доведи бързо Михей, син на Емла.

Then the king of Israel called an officer, and said, Fetch quickly Micaiah the son of Imlah.

10 А Израелевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта. И всички пророци пророкуваха пред тях.

Now the king of Israel and Jehoshaphat the king of Judah were sitting each on his throne, arrayed in their robes, in an open place at the entrance of the gate of Samaria; and all the prophets were prophesying before them.

11 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва Господ: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.

And Zedekiah the son of Chenaanah made him horns of iron, and said, Thus saith Jehovah, With these shalt thou push the Syrians, until they be consumed.

12 С ъщо и всичките пророци пророкуваха така: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

And all the prophets prophesied so, saying, Go up to Ramoth-gilead, and prosper; for Jehovah will deliver it into the hand of the king.

13 А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: Ето сега думите на пророците, като от едни уста са добри за царя; моля и твоята дума да бъде като на всекиго от тях и ти говорѝ доброто.

And the messenger that went to call Micaiah spake unto him, saying, Behold now, the words of the prophets declare good unto the king with one mouth: let thy word, I pray thee, be like the word of one of them, and speak thou good.

14 А Михей отговори: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми каже Господ, това ще говоря.

And Micaiah said, As Jehovah liveth, what Jehovah saith unto me, that will I speak.

15 И така, той дойде при царя. И царят го запита: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Излез и ще имаш добър успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

And when he was come to the king, the king said unto him, Micaiah, shall we go to Ramoth-gilead to battle, or shall we forbear? And he answered him, Go up and prosper; and Jehovah will deliver it into the hand of the king.

16 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господнето име!

And the king said unto him, How many times shall I adjure thee that thou speak unto me nothing but the truth in the name of Jehovah?

17 Т огава пророкът отвърна: Видях целия Израел, пръснат по планините - като овце, които нямат овчар. И Господ каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

And he said, I saw all Israel scattered upon the mountains, as sheep that have no shepherd: and Jehovah said, These have no master; let them return every man to his house in peace.

18 Т огава Израелевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло?

And the king of Israel said to Jehoshaphat, Did I not tell thee that he would not prophesy good concerning me, but evil?

19 А Михей каза: Чуй Господнето слово. Видях Господа, Който седеше на престола Си, и цялото небесно множество, което стоеше около Него отдясно и отляво.

And Micaiah said, Therefore hear thou the word of Jehovah: I saw Jehovah sitting on his throne, and all the host of heaven standing by him on his right hand and on his left.

20 И Господ каза: Кой ще примами Ахаав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг - друго.

And Jehovah said, Who shall entice Ahab, that he may go up and fall at Ramoth-gilead? And one said on this manner; and another said on that manner.

21 П осле излезе един дух, застана пред Господа и каза: Аз ще го примамя.

And there came forth a spirit, and stood before Jehovah, and said, I will entice him.

22 Г оспод го попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ каза: Примамвай го и ще успееш. Излез, направи така!

And Jehovah said unto him, Wherewith? And he said, I will go forth, and will be a lying spirit in the mouth of all his prophets. And he said, Thou shalt entice him, and shalt prevail also: go forth, and do so.

23 И така, сега Господ е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; Господ обаче е говорил зло за тебе.

Now therefore, behold, Jehovah hath put a lying spirit in the mouth of all these thy prophets; and Jehovah hath spoken evil concerning thee.

24 Т огава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: По кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на теб?

Then Zedekiah the son of Chenaanah came near, and smote Micaiah on the cheek, and said, Which way went the Spirit of Jehovah from me to speak unto thee?

25 А Михей отвърна: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.

And Micaiah said, Behold, thou shalt see on that day, when thou shalt go into an inner chamber to hide thyself.

26 Т огава Израелевият цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас.

And the king of Israel said, Take Micaiah, and carry him back unto Amon the governor of the city, and to Joash the king's son;

27 И им кажете: Така заповяда царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода, докато си дойда с мир.

and say, Thus saith the king, Put this fellow in the prison, and feed him with bread of affliction and with water of affliction, until I come in peace.

28 А Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Каза още: Слушайте вие, всички племена.

And Micaiah said, If thou return at all in peace, Jehovah hath not spoken by me. And he said, Hear, ye peoples, all of you.

29 И така, Израелевият цар и Юдейският цар Йосафат отидоха в Рамот-галаад.

So the king of Israel and Jehoshaphat the king of Judah went up to Ramoth-gilead.

30 И зраелевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израелевият цар се преоблече и влезе в сражението.

And the king of Israel said unto Jehoshaphat, I will disguise myself, and go into the battle; but put thou on thy robes. And the king of Israel disguised himself, and went into the battle.

31 А сирийският цар беше заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израелевия цар.

Now the king of Syria had commanded the thirty and two captains of his chariots, saying, Fight neither with small nor great, save only with the king of Israel.

32 А началниците на колесници, като видяха Йосафат, си казаха: Този трябва да е Израелевият цар. И се отклониха да го ударят, но Йосафат извика.

And it came to pass, when the captains of the chariots saw Jehoshaphat, that they said, Surely it is the king of Israel; and they turned aside to fight against him: and Jehoshaphat cried out.

33 И началниците на колесници, като видяха, че той не беше Израелевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

And it came to pass, when the captains of the chariots saw that it was not the king of Israel, that they turned back from pursuing him.

34 А един човек стреля, без да се цели, и улучи Израелевия цар между свръзките на бронята му; затова той каза на колесничаря си: Обърни ръката си и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен.

And a certain man drew his bow at a venture, and smote the king of Israel between the joints of the armor: wherefore he said unto the driver of his chariot, Turn thy hand, and carry me out of the host; for I am sore wounded.

35 И в онзи ден сражението се усили. А царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.

And the battle increased that day: and the king was stayed up in his chariot against the Syrians, and died at even; and the blood ran out of the wound into the bottom of the chariot.

36 О коло залез слънце в стана се нададе вик, който обявяваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си.

And there went a cry throughout the host about the going down of the sun, saying, Every man to his city, and every man to his country.

37 Т ака царят умря и го донесоха в Самария, и го погребаха там.

So the king died, and was brought to Samaria; and they buried the king in Samaria.

38 И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му според словото, което Господ беше говорил.

And they washed the chariot by the pool of Samaria; and the dogs licked up his blood (now the harlots washed themselves there); according unto the word of Jehovah which he spake.

39 А останалите дела на Ахаав и всичко, което извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всички градове, които съгради, са записани в Книгата на летописите на Израелевите царе.

Now the rest of the acts of Ahab, and all that he did, and the ivory house which he built, and all the cities that he built, are they not written in the book of the chronicles of the kings of Israel?

40 Т ака Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия. Възцаряване на Йосафат в Юдея

So Ahab slept with his fathers; and Ahaziah his son reigned in his stead.

41 А над Юдея се възцари Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израелевия цар Ахаав.

And Jehoshaphat the son of Asa began to reign over Judah in the fourth year of Ahab king of Israel.

42 Й осафат беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.

Jehoshaphat was thirty and five years old when he began to reign; and he reigned twenty and five years in Jerusalem. And his mother's name was Azubah the daughter of Shilhi.

43 Т ой ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред Господа. Високите места обаче не се отмениха; народът все още жертваше и кадеше по високите места.

And he walked in all the way of Asa his father; He turned not aside from it, doing that which was right in the eyes of Jehovah: howbeit the high places were not taken away; the people still sacrificed and burnt incense in the high places.

44 И Йосафат сключи мир с Израелевия цар.

And Jehoshaphat made peace with the king of Israel.

45 А останалите дела на Йосафат, юначеството, което показа, и как воюваше, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.

Now the rest of the acts of Jehoshaphat, and his might that he showed, and how he warred, are they not written in the book of the chronicles of the kings of Judah?

46 О свен това той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса.

And the remnant of the sodomites, that remained in the days of his father Asa, he put away out of the land.

47 П о това време в Едом нямаше цар, а царуваше наместник.

And there was no king in Edom: a deputy was king.

48 Й осафат построи кораби като тарсийските, които да отплават за Офир за злато. Те обаче не отплаваха, защото се разбиха в Есион-гавер.

Jehoshaphat made ships of Tarshish to go to Ophir for gold: but they went not; for the ships were broken at Ezion-geber.

49 Т огава Охозия, Ахаавовият син, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги в корабите. Но Йосафат отказа.

Then said Ahaziah the son of Ahab unto Jehoshaphat, Let my servants go with thy servants in the ships. But Jehoshaphat would not.

50 И Йосафат заспа с бащите си и беше погребан при тях в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам. Възцаряване на Охозия в Израел

And Jehoshaphat slept with his fathers, and was buried with his fathers in the city of David his father; And Jehoram his son reigned in his stead.

51 О хозия, Ахаавовият син, се възцари над Израел в Самария в седемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат и царува̀ две години над Израел.

Ahaziah the son of Ahab began to reign over Israel in Samaria in the seventeenth year of Jehoshaphat king of Judah, and he reigned two years over Israel.

52 Т ой вършѝ зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израел да греши;

And he did that which was evil in the sight of Jehovah, and walked in the way of his father, and in the way of his mother, and in the way of Jeroboam the son of Nebat, wherein he made Israel to sin.

53 з ащото служѝ на Ваал и му се поклони, и разгневи Господа, Израелевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му.

And he served Baal, and worshipped him, and provoked to anger Jehovah, the God of Israel, according to all that his father had done.