1 Р овоам отиде в Сихем; защото в Сихем се беше стекъл целият Израел, за да го направи цар.

And Rehoboam went to Shechem; for all Israel were come to Shechem to make him king.

2 А Еровоам, Наватовият син, който беше в Египет, където беше побегнал от присъствието на цар Соломон, когато чу това, Еровоам се върна от Египет;

And it came to pass, when Jeroboam the son of Nebat heard of it, (for he was in Egypt, whither he had fled from the presence of king Solomon,) that Jeroboam returned out of Egypt.

3 з ащото пратиха и го повикаха. Тогава Еровоам и целият Израел дойдоха и говориха на Ровоам:

And they sent and called him; and Jeroboam and all Israel came, and they spake to Rehoboam, saying,

4 Б аща ти направи непоносим хомота ни; и така, сега ти облекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.

Thy father made our yoke grievous: now therefore make thou the grievous service of thy father, and his heavy yoke which he put upon us, lighter, and we will serve thee.

5 А той им отвърна: Върнете се при мене след три дни. И народът си отиде.

And he said unto them, Come again unto me after three days. And the people departed.

6 Т огава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломон, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на този народ?

And king Rehoboam took counsel with the old men, that had stood before Solomon his father while he yet lived, saying, What counsel give ye me to return answer to this people?

7 Т е му отговориха: Ако се отнесеш благосклонно към този народ и им угодиш, и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги.

And they spake unto him, saying, If thou be kind to this people, and please them, and speak good words to them, then they will be thy servants for ever.

8 Н о той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

But he forsook the counsel of the old men which they had given him, and took counsel with the young men that were grown up with him, that stood before him.

9 К аза им: Как ме съветвате вие да отговорим на този народ, който ми говори: Облекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

And he said unto them, What counsel give ye, that we may return answer to this people, who have spoken to me, saying, Make the yoke that thy father did put upon us lighter?

10 И младите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха: Така да кажеш на народа, който ти говори: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го облекчиш - така да им кажеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

And the young men that were grown up with him spake unto him, saying, Thus shalt thou say unto the people that spake unto thee, saying, Thy father made our yoke heavy, but make thou it lighter unto us; thus shalt thou say unto them, My little finger is thicker than my father's loins.

11 С ега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпиони.

And now whereas my father did lade you with a heavy yoke, I will add to your yoke: my father chastised you with whips, but I will chastise you with scorpions.

12 Т огава Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, според както царят беше говорил: Върнете се при мене на третия ден.

So Jeroboam and all the people came to Rehoboam the third day, as the king bade, saying, Come to me again the third day.

13 Ц арят им отговори остро, като изостави съвета на старейшините

And the king answered them roughly; and king Rehoboam forsook the counsel of the old men,

14 и им говорѝ по съвета на младежите: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще му добавя; баща ми ви наказа с бичове, а аз ще ви накажа със скорпиони.

and spake to them after the counsel of the young men, saying, My father made your yoke heavy, but I will add thereto: my father chastised you with whips, but I will chastise you with scorpions.

15 Т ака царят не послуша народа; защото това нещо стана от Бога, за да изпълни словото, което Господ беше говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, Наватовия син.

So the king hearkened not unto the people; for it was brought about of God, that Jehovah might establish his word, which he spake by Ahijah the Shilonite to Jeroboam the son of Nebat.

16 А като видя целият Израел, че царят не ги послуша, народът отговори на царя: Какъв дял имаме ние в Давид? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израелю! Сега знай своя дом, Давиде. И така целият Израел си отиде в шатрите.

And when all Israel saw that the king hearkened not unto them, the people answered the king, saying, What portion have we in David? neither have we inheritance in the son of Jesse: every man to your tents, O Israel: now see to thine own house, David. So all Israel departed unto their tents.

17 А колкото до израелтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

But as for the children of Israel that dwelt in the cities of Judah, Rehoboam reigned over them.

18 Т огава цар Ровоам прати при другите израелтяни Адорам, който беше над набора; но израелтяните го биха с камъни и той умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Йерусалим.

Then king Rehoboam sent Hadoram, who was over the men subject to taskwork; and the children of Israel stoned him to death with stones. And king Rehoboam made speed to get him up to his chariot, to flee to Jerusalem.

19 Т ака Израел въстана против Давидовия дом и остава въстанал до днес.

So Israel rebelled against the house of David unto this day.