1 Т огава Йов отговори:

Then Job answered and said,

2 С лушайте внимателно говоренето ми и с това ме утешавайте.

Hear diligently my speech; And let this be your consolations.

3 П отърпете ме и аз ще говоря; а след като изговоря, присмивайте се.

Suffer me, and I also will speak; And after that I have spoken, mock on.

4 З а човека ли се оплаквам аз? А как да не се утесни духът ми?

As for me, is my complaint to man? And why should I not be impatient?

5 П огледнете към мен и се почудете, и сложете ръка на устата си.

Mark me, and be astonished, And lay your hand upon your mouth.

6 С амо да си наумя тези въпроси, се ужасявам и трепет обзема снагата ми.

Even when I remember I am troubled, And horror taketh hold on my flesh.

7 З ащо живеят нечестивите, остаряват, даже стават и много силни?

Wherefore do the wicked live, Become old, yea, wax mighty in power?

8 Д ецата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им и внуците им - пред очите им.

Their seed is established with them in their sight, And their offspring before their eyes.

9 Д омовете им са свободни от страх; и Божията тояга не е върху тях.

Their houses are safe from fear, Neither is the rod of God upon them.

10 Г оведата им се гонят, и не напразно; телицата им се тели и не помята.

Their bull gendereth, and faileth not; Their cow calveth, and casteth not her calf.

11 П ускат децата си като овце; и децата им скачат.

They send forth their little ones like a flock, And their children dance.

12 П еят под музиката на тъпанчето и арфата и се веселят при звука на свирката.

They sing to the timbrel and harp, And rejoice at the sound of the pipe.

13 П рекарват дните си в благополучие; и в една минута слизат в гроба.

They spend their days in prosperity, And in a moment they go down to Sheol.

14 В се пак казват на Бога: Оттегли се от нас, защото не искаме да знаем пътищата Ти.

And they say unto God, Depart from us; For we desire not the knowledge of thy ways.

15 К акво е Всемогъщият, за да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?

What is the Almighty, that we should serve him? And what profit should we have, if we pray unto him?

16 Е то, щастието им не е в тяхната ръка; далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

Lo, their prosperity is not in their hand: The counsel of the wicked is far from me.

17 К олко често изгасва светилникът на нечестивите и идва бедствието им върху тях! Бог им разпределя страдания в гнева Си.

How oft is it that the lamp of the wicked is put out? That their calamity cometh upon them? That God distributeth sorrows in his anger?

18 Т е са като плява пред вятъра и като прах от плява, който вихрушката отвява.

That they are as stubble before the wind, And as chaff that the storm carrieth away?

19 К азвате: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за децата им. По-добре нека въздаде на самите тях, за да го усещат;

Ye say, God layeth up his iniquity for his children. Let him recompense it unto himself, that he may know it:

20 с обствените им очи нека видят гибелта им и самите те нека пият от гнева на Всемогъщия.

Let his own eyes see his destruction, And let him drink of the wrath of the Almighty.

21 З ащото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, когато се свърши числото на месеците му?

For what careth he for his house after him, When the number of his months is cut off?

22 Щ е научи ли някой Бога на знание, тъй като Той съди високите?

Shall any teach God knowledge, Seeing he judgeth those that are high?

23 Е дин умира в пълно благополучие, като е във всичко охолен и спокоен;

One dieth in his full strength, Being wholly at ease and quiet:

24 р ебрата му са покрити с тлъстина и костите му са напоени с мозък.

His pails are full of milk, And the marrow of his bones is moistened.

25 А друг умира в душевна горест, като никога не е ял с весело сърце.

And another dieth in bitterness of soul, And never tasteth of good.

26 З аедно лежат в пръстта и червеи ги покриват.

They lie down alike in the dust, And the worm covereth them.

27 Е то, зная мислите ви и хитруванията ви за съсипването ми.

Behold, I know your thoughts, And the devices wherewith ye would wrong me.

28 З ащото казвате: Къде е къщата на княза? И къде е шатърът, където живееха нечестивите?

For ye say, Where is the house of the prince? And where is the tent wherein the wicked dwelt?

29 Н е сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери -

Have ye not asked wayfaring men? And do ye not know their evidences,

30 ч е нечестивият се пази за ден на погибел и че в ден на гняв ще бъде откаран?

That the evil man is reserved to the day of calamity? That they are led forth to the day of wrath?

31 К ой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

Who shall declare his way to his face? And who shall repay him what he hath done?

32 Н о и той ще бъде донесен в гроба и ще пази над гробницата си.

Yet shall he be borne to the grave, And men shall keep watch over the tomb.

33 Б уците на долината ще му бъдат леки; и всеки човек ще отиде след него, както безбройни са отишли преди него.

The clods of the valley shall be sweet unto him, And all men shall draw after him, As there were innumerable before him.

34 И така, как ми давате празни утешения, тъй като в отговорите ви остава само лъжа?

How then comfort ye me in vain, Seeing in your answers there remaineth only falsehood?