1 И ма време за всяко нещо и срок - за всяка работа под небето:

For everything there is a season, and a time for every purpose under heaven:

2 в реме за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;

a time to be born, and a time to die; a time to plant, and a time to pluck up that which is planted;

3 в реме за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

a time to kill, and a time to heal; a time to break down, and a time to build up;

4 в реме за плач и време за смях; време за тъга и време за радост;

a time to weep, and a time to laugh; a time to mourn, and a time to dance;

5 в реме за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането;

a time to cast away stones, and a time to gather stones together; a time to embrace, and a time to refrain from embracing;

6 в реме за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за хвърляне;

a time to seek, and a time to lose; a time to keep, and a time to cast away;

7 в реме за раздиране и време за шиене; време за мълчание и време за говорене;

a time to rend, and a time to sew; a time to keep silence, and a time to speak;

8 в реме за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

a time to love, and a time to hate; a time for war, and a time for peace.

9 К аква полза за онзи, който работи, от онова, в което се труди той?

What profit hath he that worketh in that wherein he laboreth?

10 В идях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.

I have seen the travail which God hath given to the sons of men to be exercised therewith.

11 Т ой е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог.

He hath made everything beautiful in its time: also he hath set eternity in their heart, yet so that man cannot find out the work that God hath done from the beginning even to the end.

12 П ознах, че няма друго, по-добро за тях, освен да се весели всеки и да благоденства през живота си;

I know that there is nothing better for them, than to rejoice, and to do good so long as they live.

13 и още всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на целия си труд. Това е дар от Бога.

And also that every man should eat and drink, and enjoy good in all his labor, is the gift of God.

14 П ознах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно; не е възможно да се прибави към него, нито да се отнеме от него; и Бог е направил това, за да се боят хората от Него.

I know that, whatsoever God doeth, it shall be for ever: nothing can be put to it, nor anything taken from it; and God hath done it, that men should fear before him.

15 К аквото съществува, е станало вече; и каквото и да стане, е станало вече; и Бог ще извика отново онова, което е минало.

That which is hath been long ago; and that which is to be hath long ago been: and God seeketh again that which is passed away.

16 В идях още под слънцето мястото на съда, а там - беззаконието, и мястото на правдата, а там - неправдата. Изводи за живота

And moreover I saw under the sun, in the place of justice, that wickedness was there; and in the place of righteousness, that wickedness was there.

17 К азах си: Бог ще съди праведния и нечестивия; защото има време в Него за всяко нещо и за всяко дело.

I said in my heart, God will judge the righteous and the wicked; for there is a time there for every purpose and for every work.

18 К азах в сърцето си относно човешките синове, че това е, за да ги опита Бог и за да видят те, че в себе си са като животни.

I said in my heart, It is because of the sons of men, that God may prove them, and that they may see that they themselves are but as beasts.

19 З ащото каквото постига човешките синове, постига и животните: една участ имат; както умира единият, така умира и другото. Да! Един дух имат всичките; и човек не превъзхожда в нищо животното, защото всичко е суета.

For that which befalleth the sons of men befalleth beasts; even one thing befalleth them: as the one dieth, so dieth the other; yea, they have all one breath; and man hath no preeminence above the beasts: for all is vanity.

20 В сички отиват на едно място; всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.

All go unto one place; all are of the dust, and all turn to dust again.

21 К ой знае, че духът на човешките синове възлиза горе и че духът на животното слиза долу, на земята?

Who knoweth the spirit of man, whether it goeth upward, and the spirit of the beast, whether it goeth downward to the earth?

22 И така, видях, че за човека няма по-добро освен да се радва в делата си; защото това е делът му; понеже кой ще го върне назад, за да види онова, което ще бъде след него?

Wherefore I saw that there is nothing better, than that a man should rejoice in his works; for that is his portion: for who shall bring him back to see what shall be after him?