1 В това време Израел беше във война с филистимците и разположи стан близо до Евен-езер; а филистимците разположиха стан в Афек.

And the word of Samuel came to all Israel. Now Israel went out against the Philistines to battle, and encamped beside Eben-ezer: and the Philistines encamped in Aphek.

2 И филистимците се опълчиха против Израел; и когато започна битката, Израел се разбяга пред филистимците и около четири хиляди мъже бяха убити на полесражението.

And the Philistines put themselves in array against Israel: and when they joined battle, Israel was smitten before the Philistines; and they slew of the army in the field about four thousand men.

3 А когато народът се върна в стана, Израелевите старейшини казаха: Защо ни порази Господ днес пред филистимците? Нека донесем тук ковчега за плочите на Господния завет от Сило, така че, като дойде сред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни.

And when the people were come into the camp, the elders of Israel said, Wherefore hath Jehovah smitten us to-day before the Philistines? Let us fetch the ark of the covenant of Jehovah out of Shiloh unto us, that it may come among us, and save us out of the hand of our enemies.

4 И така, народът изпрати вестоносци в Сило и донесоха оттам ковчега на завета на Господа на Силите, Който обитава между херувимите. И двамата Илийеви сина, Офний и Финеес, бяха там с ковчега на Божия завет.

So the people sent to Shiloh; and they brought from thence the ark of the covenant of Jehovah of hosts, who sitteth above the cherubim: and the two sons of Eli, Hophni and Phinehas, were there with the ark of the covenant of God.

5 С лед като ковчегът на Господния завет дойде в стана, целият Израел извика със силен глас, така че земята проехтя.

And when the ark of the covenant of Jehovah came into the camp, all Israel shouted with a great shout, so that the earth rang again.

6 А филистимците, като чуха шума от викането, си казаха: Какво значи това шумно и силно викане в стана на евреите? И научиха, че Господният ковчег дошъл в стана.

And when the Philistines heard the noise of the shout, they said, What meaneth the noise of this great shout in the camp of the Hebrews? And they understood that the ark of Jehovah was come into the camp.

7 Т огава филистимците се уплашиха, защото си казваха: Бог е дошъл в стана. Горко ни! Защото такова нещо не е ставало досега.

And the Philistines were afraid, for they said, God is come into the camp. And they said, Woe unto us! for there hath not been such a thing heretofore.

8 Г орко ни! Кой ще ни избави от ръката на тези мощни богове? Тези са боговете, които поразиха египтяните с всякакъв вид напасти в пустинята.

Woe unto us! who shall deliver us out of the hand of these mighty gods? these are the gods that smote the Egyptians with all manner of plagues in the wilderness.

9 У крепете се, филистимци, бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас! Бъдете мъжествени и се бийте с тях.

Be strong, and quit yourselves like men, O ye Philistines, that ye be not servants unto the Hebrews, as they have been to you: quit yourselves like men, and fight.

10 Т огава филистимците влязоха в бой; Израел беше поразен и всеки побегна в шатъра си. Стана голямо поражение, паднаха тридесет хиляди пешаци от Израел

And the Philistines fought, and Israel was smitten, and they fled every man to his tent: and there was a very great slaughter; for there fell of Israel thirty thousand footmen.

11 и Божият ковчег беше пленен; а двамата Илийеви сина, Офний и Финеес, бяха убити. Смъртта на Илий

And the ark of God was taken; and the two sons of Eli, Hophni and Phinehas, were slain.

12 Т огава един човек от Вениамин се завтече от битката и в същия ден отиде в Сило, с раздрани дрехи и с пръст на главата си.

And there ran a man of Benjamin out of the army, and came to Shiloh the same day, with his clothes rent, and with earth upon his head.

13 И като стигна, ето, Илий седеше на стола си край пътя и пазеше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато човекът дойде в града и извести това, целият град извика.

And when he came, lo, Eli was sitting upon his seat by the wayside watching; for his heart trembled for the ark of God. And when the man came into the city, and told it, all the city cried out.

14 А Илий, като чу виковете, каза: Какво значи този шум и глъч? И човекът дойде бързо и извести на Илий.

And when Eli heard the noise of the crying, he said, What meaneth the noise of this tumult? And the man hasted, and came and told Eli.

15 И лий беше тогава на деветдесет и осем години; очите му бяха отслабнали и не можеше да вижда.

Now Eli was ninety and eight years old; and his eyes were set, so that he could not see.

16 Ч овекът каза на Илий: Аз идвам от сражението; днес избягах от битката. Илий попита: Какво стана, сине мой?

And the man said unto Eli, I am he that came out of the army, and I fled to-day out of the army. And he said, How went the matter, my son?

17 И вестоносецът отговори: Израел побегна пред филистимците. При това стана голямо поражение между народа, освен това и двамата ти сина Офний и Финеес умряха и Божият ковчег е пленен.

And he that brought the tidings answered and said, Israel is fled before the Philistines, and there hath been also a great slaughter among the people, and thy two sons also, Hophni and Phinehas, are dead, and the ark of God is taken.

18 А щом спомена за Божия ковчег, Илий падна от стола по гръб край портата, вратът му се пречупи и умря; защото беше стар и тежък човек. Той съди Израел четиридесет години.

And it came to pass, when he made mention of the ark of God, that Eli feel from off his seat backward by the side of the gate; and his neck brake, and he died: for he was an old man, and heavy. And he had judged Israel forty years.

19 А снаха му, Финеесовата жена, която беше в напреднала бременност, щом чу известието, че Божият ковчег бил пленен и че свекърът ѝ и мъжът ѝ умрели, преви се и роди, защото болките ѝ я хванаха.

And his daughter-in-law, Phinehas' wife, was with child, near to be delivered: and when she heard the tidings that the ark of God was taken, and that her father-in-law and her husband were dead, she bowed herself and brought forth; for her pains came upon her.

20 И като умираше, жените, които стояха около нея, ѝ казаха: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори, нито обърна внимание.

And about the time of her death the women that stood by her said unto her, Fear not; for thou hast brought forth a son. But she answered not, neither did she regard it.

21 Т я нарече детето Ихавод, като казваше: Славата се изгуби от Израел (защото Божият ковчег бил пленен и защото свекърът ѝ и мъжът ѝ умрели );

And she named the child Ichabod, saying, The glory is departed from Israel; because the ark of God was taken, and because of her father-in-law and her husband.

22 к аза също: Славата се изгуби от Израел, защото Божият ковчег беше пленен.

And she said, The glory is departed from Israel; for the ark of God is taken.