1 ( По слав. 104.) Славословете Господа; призовавайте името Му; възвестявайте между племената делата Му.

Oh give thanks unto Jehovah, call upon his name; Make known among the peoples his doings.

2 П ейте Му, славословете Го; говорете за всичките Му чудесни дела.

Sing unto him, sing praises unto him; Talk ye of all his marvelous works.

3 Х валете се с Неговото свято име; нека се весели сърцето на онези, които търсят Господа.

Glory ye in his holy name: Let the heart of them rejoice that seek Jehovah.

4 Т ърсете Господа и Неговата сила; търсете лицето Му винаги.

Seek ye Jehovah and his strength; Seek his face evermore.

5 П омнете чудесните дела, които е извършил, знаменията Му и отсъжданията на устата Му,

Remember his marvellous works that he hath done, His wonders, and the judgments of his mouth,

6 в ие, потомци на слугата Му Авраам, деца Яковови, Негови избрани.

O ye seed of Abraham his servant, Ye children of Jacob, his chosen ones.

7 Т ой е Господ, нашият Бог, Чийто съд е по цялата земя.

He is Jehovah our God: His judgments are in all the earth.

8 В инаги помни завета Си; словото е заповядал да стои за хиляда поколения,

He hath remembered his covenant for ever, The word which he commanded to a thousand generations,

9 к оето изговори на Авраам, и клетвата, с която се закле на Исаак,

The covenant which he made with Abraham, And his oath unto Isaac,

10 к оято утвърди на Яков за закон, на Израел за вечен завет,

And confirmed the same unto Jacob for a statute, To Israel for an everlasting covenant,

11 к ато каза: На тебе ще дам Ханаанската земя за дял на наследството ви.

Saying, Unto thee will I give the land of Canaan, The lot of your inheritance;

12 К огато те бяха още малко на брой - да!, - малко и пришълци в нея,

When they were but a few men in number, Yea, very few, and sojourners in it.

13 и се скитаха от народ в народ, от едно царство в друго,

And they went about from nation to nation, From one kingdom to another people.

14 Т ой не остави никой да им навреди, дори заради тях изобличи царе,

He suffered no man to do them wrong; Yea, he reproved kings for their sakes,

15 к ато каза: Да не закачите помазаните Ми и да не сторите зло на пророците Ми.

Saying, Touch not mine anointed ones, And do my prophets no harm.

16 П осле призова глад на земята, строши всяка подпорка от хляб.

And he called for a famine upon the land; He brake the whole staff of bread.

17 И зпрати пред тях човека Йосиф, който беше продаден като роб.

He sent a man before them; Joseph was sold for a servant:

18 П ритиснаха краката му с окови; душата му страдаше в притискането на желязото,

His feet they hurt with fetters: He was laid in chains of iron,

19 д окато дойде време да се изпълни думата му; защото словото Господне го изпитваше.

Until the time that his word came to pass, The word of Jehovah tried him.

20 Ц арят прати и го развързаха - управителят на племена, - и го освободиха.

The king sent and loosed him; Even the ruler of peoples, and let him go free.

21 П остави го господар на дома си и управител на целия си имот,

He made him lord of his house, And ruler of all his substance;

22 з а да вързва първенците му по волята си и да поучава старейшините му на мъдрост.

To bind his princes at his pleasure, And teach his elders wisdom.

23 Т огава Израел дойде в Египет. Да! Яков се пресели в Хамовата земя,

Israel also came into Egypt; And Jacob sojourned in the land of Ham.

24 к ъдето Господ умножи народа Си много и ги направи по-силни от противниците им.

And he increased his people greatly, And made them stronger than their adversaries.

25 О бърна сърцето им да мразят народа Му, да постъпват коварно със слугите Му.

He turned their heart to hate his people, To deal subtly with his servants.

26 П рати слугата Си Моисей и Аарон, когото беше избрал,

He sent Moses his servant, And Aaron whom he had chosen.

27 к оито извършиха сред тях знаменията Му и чудесата Му в Хамовата земя.

They set among them his signs, And wonders in the land of Ham.

28 Т ой изпрати тъмнина и причини мрак, дано не се възпротивят на думите Му.

He sent darkness, and made it dark; And they rebelled not against his words.

29 П ревърна водите им в кръв и изтреби рибите им.

He turned their waters into blood, And slew their fish.

30 З емята им започна да гъмжи от жаби чак до вътрешните стаи на царете им.

Their land swarmed with frogs In the chambers of their kings.

31 Т ой каза и дойдоха рояци мухи и въшки по всичките им предели.

He spake, and there came swarms of flies, And lice in all their borders.

32 Д аде им град вместо дъжд и гръмотевици в земята им.

He gave them hail for rain, And flaming fire in their land.

33 П орази също така лозята им и смокините им и изпочупи всичките дървета в пределите им.

He smote their vines also and their fig-trees, And brake the trees of their borders.

34 К аза - и дойдоха скакалци и безчислени гъсеници,

He spake, and the locust came, And the grasshopper, and that without number,

35 к оито изпоядоха цялата трева по земята им и изядоха плода на нивите им.

And did eat up every herb in their land, And did eat up the fruit of their ground.

36 П орази и всички първородни в земята им, първородния на силата на всички тях.

He smote also all the first-born in their land, The chief of all their strength.

37 И изведе народа Си със сребро и злато; и нямаше нито един между племената им, който се спъваше по пътя.

And he brought them forth with silver and gold; And there was not one feeble person among his tribes.

38 Р азвесели се Египет, когато си излязоха; защото страх от тях го беше нападнал.

Egypt was glad when they departed; For the fear of them had fallen upon them.

39 Р азпростря облак да ги покрива и огън да им свети нощем.

He spread a cloud for a covering, And fire to give light in the night.

40 Т е поискаха и Той им докара пъдпъдъци и с небесен хляб ги насити.

They asked, and he brought quails, And satisfied them with the bread of heaven.

41 Р азцепи скалата и бликнаха води, потекоха в безводните места като река.

He opened the rock, and waters gushed out; They ran in the dry places like a river.

42 З ащото си припомни Своето свято обещание към слугата Си Авраам.

For he remembered his holy word, And Abraham his servant.

43 Т ака изведе народа Си с веселие, избраните Си - с пеене.

And he brought forth his people with joy, And his chosen with singing.

44 Д аде им земите на народите; и те получиха плода, за който племената се бяха трудили,

And he gave them the lands of the nations; And they took the labor of the peoples in possession:

45 з а да пазят Неговите наредби и да изпълняват законите Му. Алилуя.

That they might keep his statutes, And observe his laws. Praise ye Jehovah.