1 З емният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

Is there not a warfare to man upon earth? And are not his days like the days of a hireling?

2 К акто на слуга, който желае сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си,

As a servant that earnestly desireth the shadow, And as a hireling that looketh for his wages:

3 т ака на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование и нощи на печал ми бяха определени.

So am I made to possess months of misery, And wearisome nights are appointed to me.

4 К огато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и непрестанно се въртя насам-натам до зори.

When I lie down, I say, When shall I arise, and the night be gone? And I am full of tossings to and fro unto the dawning of the day.

5 Т ялото ми е облечено с червеи и буци пръст; кожата ми се пука и тлее. Молитва на Йов към Бога

My flesh is clothed with worms and clods of dust; My skin closeth up, and breaketh out afresh.

6 Д ните ми са по-бързи от совалката на тъкача и чезнат без надежда.

My days are swifter than a weaver's shuttle, And are spent without hope.

7 П омни, че животът ми е дъх и че окото ми няма вече да се върне да види добро.

Oh remember that my life is a breath: Mine eye shall no more see good.

8 О кото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.

The eye of him that seeth me shall behold me no more; Thine eyes shall be upon me, but I shall not be.

9 К акто облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

As the cloud is consumed and vanisheth away, So he that goeth down to Sheol shall come up no more.

10 н яма да се върне вече у дома си и мястото му няма да го познае вече.

He shall return no more to his house, Neither shall his place know him any more.

11 З атова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще плача в горестта на душата си.

Therefore I will not refrain my mouth; I will speak in the anguish of my spirit; I will complain in the bitterness of my soul.

12 М оре ли съм аз или морско чудовище, че слагаш над мене стража?

Am I a sea, or a sea-monster, That thou settest a watch over me?

13 К огато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми,

When I say, My bed shall comfort me, My couch shall ease my complaint;

14 т огава ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения;

Then thou scarest me with dreams, And terrifiest me through visions:

15 т ака че душата ми предпочита удушване и смърт, а не тези мои кости.

So that my soul chooseth strangling, And death rather than these my bones.

16 Д отегна ми; не искам да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

I loathe my life; I would not live alway: Let me alone; for my days are vanity.

17 К акво е човек, за да го възвеличаваш и да си наумяваш за него,

What is man, that thou shouldest magnify him, And that thou shouldest set thy mind upon him,

18 д а го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?

And that thou shouldest visit him every morning, And try him every moment?

19 Д окога няма да отвърнеш погледа Си от мен и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?

How long wilt thou not look away from me, Nor let me alone till I swallow down my spittle?

20 А ко съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората? Защо Си ме поставил за Свой прицел, така че дотегнах на себе си?

If I have sinned, what do I unto thee, O thou watcher of men? Why hast thou set me as a mark for thee, So that I am a burden to myself?

21 И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

And why dost thou not pardon my transgression, and take away mine iniquity? For now shall I lie down in the dust; And thou wilt seek me diligently, but I shall not be.