1 А з съм роза Саронова и крем в долината.

I am a rose of Sharon, A lily of the valleys.

2 К акто е кремът между тръните, така е любимата ми между дъщерите.

As a lily among thorns, So is my love among the daughters.

3 К акто ябълката между дърветата на градината, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му беше сладък в устата ми.

As the apple-tree among the trees of the wood, So is my beloved among the sons. I sat down under his shadow with great delight, And his fruit was sweet to my taste.

4 Д оведе ме в дома на пируването и знамето му над мене беше любов.

He brought me to the banqueting-house, And his banner over me was love.

5 П одкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов.

Stay ye me with raisins, refresh me with apples; For I am sick from love.

6 Л явата му ръка е под главата ми и дясната му ръка ме прегръща.

His left hand is under my head, And his right hand doth embrace me.

7 З аклевам ви, йерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае. Втора песен (2: 8-3: 5) Красотата на любовта

I adjure you, O daughters of Jerusalem, By the roes, or by the hinds of the field, That ye stir not up, nor awake my love, Until he please.

8 Г ласът на възлюбения ми! Ето, той иде, скача по горите, играе по хълмовете.

The voice of my beloved! behold, he cometh, Leaping upon the mountains, Skipping upon the hills.

9 В ъзлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките.

My beloved is like a roe or a young hart: Behold, he standeth behind our wall; He looketh in at the windows; He glanceth through the lattice.

10 В ъзлюбеният ми проговаря и ми казва: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;

My beloved spake, and said unto me, Rise up, my love, my fair one, and come away.

11 з ащото, ето, зимата измина и дъждът престана и си отиде;

For, lo, the winter is past; The rain is over and gone;

12 ц ветята се явяват по земята, дойде време птиците да пеят и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;

The flowers appear on the earth; The time of the singing of birds is come, And the voice of the turtle-dove is heard in our land;

13 п о смокинята зреят първите ѝ смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

The fig-tree ripeneth her green figs, And the vines are in blossom; They give forth their fragrance. Arise, my love, my fair one, and come away.

14 О , гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.

O my dove, that art in the clefts of the rock, In the covert of the steep place, Let me see thy countenance, Let me hear thy voice; For sweet is thy voice, and thy countenance is comely.

15 Х ванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят.

Take us the foxes, the little foxes, That spoil the vineyards; For our vineyards are in blossom.

16 В ъзлюбеният ми е мой - и аз съм негова; пасе стадото си между кремовете.

My beloved is mine, and I am his: He feedeth his flock among the lilies.

17 Д окато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка или млад елен по назъбените планини.

Until the day be cool, and the shadows flee away, Turn, my beloved, and be thou like a roe or a young hart Upon the mountains of Bether.