1 А з съм роза Саронова и крем в долината.

I am the rose of Sharon, and the lily of the valleys.

2 К акто е кремът между тръните, така е любимата ми между дъщерите.

As the lily among thorns, so is my love among the daughters.

3 К акто ябълката между дърветата на градината, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му беше сладък в устата ми.

As the apple tree among the trees of the wood, so is my beloved among the sons. I sat down under his shadow with great delight, and his fruit was sweet to my taste.

4 Д оведе ме в дома на пируването и знамето му над мене беше любов.

He brought me to the banqueting house, and his banner over me was love.

5 П одкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов.

Stay me with flagons, comfort me with apples: for I am sick of love.

6 Л явата му ръка е под главата ми и дясната му ръка ме прегръща.

His left hand is under my head, and his right hand doth embrace me.

7 З аклевам ви, йерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае. Втора песен (2: 8-3: 5) Красотата на любовта

I charge you, O ye daughters of Jerusalem, by the roes, and by the hinds of the field, that ye stir not up, nor awake my love, till he please.

8 Г ласът на възлюбения ми! Ето, той иде, скача по горите, играе по хълмовете.

The voice of my beloved! behold, he cometh leaping upon the mountains, skipping upon the hills.

9 В ъзлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките.

My beloved is like a roe or a young hart: behold, he standeth behind our wall, he looketh forth at the windows, shewing himself through the lattice.

10 В ъзлюбеният ми проговаря и ми казва: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;

My beloved spake, and said unto me, Rise up, my love, my fair one, and come away.

11 з ащото, ето, зимата измина и дъждът престана и си отиде;

For, lo, the winter is past, the rain is over and gone;

12 ц ветята се явяват по земята, дойде време птиците да пеят и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;

The flowers appear on the earth; the time of the singing of birds is come, and the voice of the turtle is heard in our land;

13 п о смокинята зреят първите ѝ смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

The fig tree putteth forth her green figs, and the vines with the tender grape give a good smell. Arise, my love, my fair one, and come away.

14 О , гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.

O my dove, that art in the clefts of the rock, in the secret places of the stairs, let me see thy countenance, let me hear thy voice; for sweet is thy voice, and thy countenance is comely.

15 Х ванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят.

Take us the foxes, the little foxes, that spoil the vines: for our vines have tender grapes.

16 В ъзлюбеният ми е мой - и аз съм негова; пасе стадото си между кремовете.

My beloved is mine, and I am his: he feedeth among the lilies.

17 Д окато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка или млад елен по назъбените планини.

Until the day break, and the shadows flee away, turn, my beloved, and be thou like a roe or a young hart upon the mountains of Bether.