1 Т огава Бог си спомни за Ной и за всичко живо, и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог направи вятър да мине по земята и водите престанаха.

And God remembered Noah, and every living thing, and all the cattle that was with him in the ark: and God made a wind to pass over the earth, and the waters assuaged;

2 И зворите на бездната и небесните отвори също се затвориха и дъждът от небето спря.

The fountains also of the deep and the windows of heaven were stopped, and the rain from heaven was restrained;

3 М алко по малко водите се оттеглиха от земята и след сто и петдесет дни водите започнаха да намаляват.

And the waters returned from off the earth continually: and after the end of the hundred and fifty days the waters were abated.

4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

And the ark rested in the seventh month, on the seventeenth day of the month, upon the mountains of Ararat.

5 В одите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

And the waters decreased continually until the tenth month: in the tenth month, on the first day of the month, were the tops of the mountains seen.

6 П осле, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил;

And it came to pass at the end of forty days, that Noah opened the window of the ark which he had made:

7 и изпрати гарван, който, като излезе, прелиташе насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.

And he sent forth a raven, which went forth to and fro, until the waters were dried up from off the earth.

8 Т огава Ной изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

Also he sent forth a dove from him, to see if the waters were abated from off the face of the ground;

9 Н о гълъбът, понеже не намери почивка за краката си, се върна при него в ковчега, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той протегна ръка и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.

But the dove found no rest for the sole of her foot, and she returned unto him into the ark, for the waters were on the face of the whole earth: then he put forth his hand, and took her, and pulled her in unto him into the ark.

10 А като изчака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

And he stayed yet other seven days; and again he sent forth the dove out of the ark;

11 И надвечер гълъбът се върна при него и, ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата по земята е спаднала.

And the dove came in to him in the evening; and, lo, in her mouth was an olive leaf pluckt off: so Noah knew that the waters were abated from off the earth.

12 С лед това той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

And he stayed yet other seven days; and sent forth the dove; which returned not again unto him any more.

13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.

And it came to pass in the six hundredth and first year, in the first month, the first day of the month, the waters were dried up from off the earth: and Noah removed the covering of the ark, and looked, and, behold, the face of the ground was dry.

14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна. Излизане от ковчега

And in the second month, on the seven and twentieth day of the month, was the earth dried.

15 Т огава Бог говорѝ на Ной:

And God spake unto Noah, saying,

16 И злез от ковчега ти, жена ти, синовете ти и жените им с теб.

Go forth of the ark, thou, and thy wife, and thy sons, and thy sons' wives with thee.

17 И зведи със себе си всичко живо от всяка твар, която е с тебе - птици, добитък и всички животни, които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

Bring forth with thee every living thing that is with thee, of all flesh, both of fowl, and of cattle, and of every creeping thing that creepeth upon the earth; that they may breed abundantly in the earth, and be fruitful, and multiply upon the earth.

18 Н ой излезе и с него синовете му, жена му и снахите му;

And Noah went forth, and his sons, and his wife, and his sons' wives with him:

19 и злязоха от ковчега и всички животни, всички птици, всичко, което се движи по земята, според родовете си.

Every beast, every creeping thing, and every fowl, and whatsoever creepeth upon the earth, after their kinds, went forth out of the ark.

20 И Ной издигна жертвеник на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица и ги принесе за всеизгаряния на жертвеника;

And Noah builded an altar unto the Lord; and took of every clean beast, and of every clean fowl, and offered burnt offerings on the altar.

21 и Господ помириса сладко благоухание. И Господ каза: Няма да проклинам вече земята заради човека, защото намеренията му са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както направих.

And the Lord smelled a sweet savour; and the Lord said in his heart, I will not again curse the ground any more for man's sake; for the imagination of man's heart is evil from his youth; neither will I again smite any more every thing living, as I have done.

22 Д окато съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да изчезнат.

While the earth remaineth, seedtime and harvest, and cold and heat, and summer and winter, and day and night shall not cease.