1 К огато седнеш да ядеш с началник, прегледай добре какво има пред тебе;

When thou sittest to eat with a ruler, consider diligently what is before thee:

2 п остави ограничение на гърлото си, ако си лаком;

And put a knife to thy throat, if thou be a man given to appetite.

3 н е пожелавай вкусните му ястия, защото те са примамливи гозби.

Be not desirous of his dainties: for they are deceitful meat.

4 Н е се старай да придобиеш богатство, изостави тази си мисъл.

Labour not to be rich: cease from thine own wisdom.

5 У стремиш ли към него очите си - вече го няма! Защото наистина богатството си прави крила - както орел, който лети към небето.

Wilt thou set thine eyes upon that which is not? for riches certainly make themselves wings; they fly away as an eagle toward heaven.

6 Н е яж хляба на онзи, който има лошо око, нито пожелавай вкусните му ястия,

Eat thou not the bread of him that hath an evil eye, neither desire thou his dainty meats:

7 з ащото каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, но сърцето му не е с тебе.

For as he thinketh in his heart, so is he: Eat and drink, saith he to thee; but his heart is not with thee.

8 З алъка, който си изял, ще повърнеш и ще изгубиш добрите си думи.

The morsel which thou hast eaten shalt thou vomit up, and lose thy sweet words.

9 Н е говори на безумния, защото той ще презре разумността на думите ти.

Speak not in the ears of a fool: for he will despise the wisdom of thy words.

10 Н е премествай стари межди, нито влизай в нивите на сирачетата,

Remove not the old landmark; and enter not into the fields of the fatherless:

11 з ащото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

For their redeemer is mighty; he shall plead their cause with thee.

12 П редай сърцето си на поука и ушите си - към думи на знание.

Apply thine heart unto instruction, and thine ears to the words of knowledge.

13 Д а не ти се свиди да наказваш детето, защото, ако и да го биеш с пръчка, няма да умре.

Withhold not correction from the child: for if thou beatest him with the rod, he shall not die.

14 Т и, като го биеш с пръчката, ще избавиш душата му от ада. Наставления на мъдър баща към син

Thou shalt beat him with the rod, and shalt deliver his soul from hell.

15 С ине мой, ако сърцето ти бъде мъдро, то и на моето сърце ще е драго.

My son, if thine heart be wise, my heart shall rejoice, even mine.

16 Д а! Сърцето ми ще се радва, когато устните ти изговарят правото.

Yea, my reins shall rejoice, when thy lips speak right things.

17 С ърцето ти да не завижда на грешните, а да пребъдва в страх от Господа цял ден,

Let not thine heart envy sinners: but be thou in the fear of the Lord all the day long.

18 з ащото наистина има бъдеще и надеждата ти няма да загине.

For surely there is an end; and thine expectation shall not be cut off.

19 Т и, сине мой, слушай и бъди мъдър, и оправяй сърцето си в пътя.

Hear thou, my son, and be wise, and guide thine heart in the way.

20 Н е бъди между онези, които се напиват с вино, между невъздържани хора, които преяждат с месо,

Be not among winebibbers; among riotous eaters of flesh:

21 з ащото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят и сънливостта ще облече човека с дрипи.

For the drunkard and the glutton shall come to poverty: and drowsiness shall clothe a man with rags.

22 С лушай баща си, който те е родил, и не презирай майка си, когато остарее.

Hearken unto thy father that begat thee, and despise not thy mother when she is old.

23 К упувай истината и не я продавай, също и мъдростта, поуката и разума.

Buy the truth, and sell it not; also wisdom, and instruction, and understanding.

24 Б ащата на праведния ще се радва много и който ражда мъдър син, ще има радост от него.

The father of the righteous shall greatly rejoice: and he that begetteth a wise child shall have joy of him.

25 И така, нека се веселят твоят баща и твоята майка и да се възхищава онази, която те е родила.

Thy father and thy mother shall be glad, and she that bare thee shall rejoice.

26 С ине мой, дай сърцето си на мен и очите ти нека внимават в моите пътища,

My son, give me thine heart, and let thine eyes observe my ways.

27 з ащото блудницата е дълбока яма и чуждата жена е тесен ров.

For a whore is a deep ditch; and a strange woman is a narrow pit.

28 Д а! Тя причаква като за плячка и умножава числото на неверните между хората.

She also lieth in wait as for a prey, and increaseth the transgressors among men.

29 Н а кого горест? На кого скръб? На кого каране? На кого оплакване? На кого удари без причина? На кого подпухнали очи? -

Who hath woe? who hath sorrow? who hath contentions? who hath babbling? who hath wounds without cause? who hath redness of eyes?

30 Н а онези, които се бавят около виното, които отиват да вкусят подправено вино.

They that tarry long at the wine; they that go to seek mixed wine.

31 Н е гледай виното, че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко,

Look not thou upon the wine when it is red, when it giveth his colour in the cup, when it moveth itself aright.

32 з ащото после то хапе като змия и жили като ехидна.

At the last it biteth like a serpent, and stingeth like an adder.

33 О чите ти ще гледат чужди жени и сърцето ти ще изригва развратни неща;

Thine eyes shall behold strange women, and thine heart shall utter perverse things.

34 д аже ще бъдеш като някой, който би легнал сред море, или като някой, който би лежал на върха на мачта.

Yea, thou shalt be as he that lieth down in the midst of the sea, or as he that lieth upon the top of a mast.

35 У дариха ме, ще кажеш, и не ме заболя; биха ме - и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?

They have stricken me, shalt thou say, and I was not sick; they have beaten me, and I felt it not: when shall I awake? I will seek it yet again.