1 ( По слав. 131.) Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давид всичките му скърби -

Lord, remember David, and all his afflictions:

2 к ак се кле на Господа и се обрече на Силния Яковов, като каза:

How he sware unto the Lord, and vowed unto the mighty God of Jacob;

3 В никакъв случай няма да вляза в шатъра на къщата си, нито ще се кача на застланото си легло,

Surely I will not come into the tabernacle of my house, nor go up into my bed;

4 н яма да дам сън на очите си или дрямка на клепачите си,

I will not give sleep to mine eyes, or slumber to mine eyelids,

5 д окато не намеря място за Господа, обиталище за Силния Яковов.

Until I find out a place for the Lord, an habitation for the mighty God of Jacob.

6 Е то, ние чухме, че той бил в Ефрат; намерихме го в полетата на Яара.

Lo, we heard of it at Ephratah: we found it in the fields of the wood.

7 Н ека влезем в скиниите Му, нека се поклоним при подножието Му.

We will go into his tabernacles: we will worship at his footstool.

8 С тани, Господи, и влез в покоя Си, Ти и ковчегът на Твоята сила;

Arise, O Lord, into thy rest; thou, and the ark of thy strength.

9 с вещениците Ти да бъдат облечени с правда и светиите Ти нека викат радостно.

Let thy priests be clothed with righteousness; and let thy saints shout for joy.

10 З аради слугата Си Давид недей отблъсква лицето на помазаника Си.

For thy servant David's sake turn not away the face of thine anointed.

11 Г оспод се кле с вярност на Давид - и няма да престъпи думата Си, - като каза: От рожбата на тялото ти ще положа на престола ти.

The Lord hath sworn in truth unto David; he will not turn from it; Of the fruit of thy body will I set upon thy throne.

12 А ко синовете ти опазят Моя завет и Моите свидетелства, на които ще ги науча, то и техните синове ще седят завинаги на престола ти.

If thy children will keep my covenant and my testimony that I shall teach them, their children shall also sit upon thy throne for evermore.

13 З ащото Господ избра Сион, благоволи да обитава в него.

For the Lord hath chosen Zion; he hath desired it for his habitation.

14 Т ова, каза Той, Ми е покой довека; тук ще обитавам, защото го пожелах.

This is my rest for ever: here will I dwell; for I have desired it.

15 Щ е благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.

I will abundantly bless her provision: I will satisfy her poor with bread.

16 Щ е облека и свещениците му със спасение; и светиите му ще възклицават от радост.

I will also clothe her priests with salvation: and her saints shall shout aloud for joy.

17 Т ам ще направя да изникне рог на Давид; приготвих светилник за помазаника Си.

There will I make the horn of David to bud: I have ordained a lamp for mine anointed.

18 Н еприятелите му ще облека със срам; а на него ще блести короната.

His enemies will I clothe with shame: but upon himself shall his crown flourish.