1 С авската царица, като слушаше, че Соломон се прочува, дойде в Йерусалим да опита Соломон с трудни за нея въпроси; дойде с много голяма свита, с камили, натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломон, говорѝ с него за всичко, което имаше на сърцето си.

And when the queen of Sheba heard of the fame of Solomon, she came to prove Solomon with hard questions at Jerusalem, with a very great company, and camels that bare spices, and gold in abundance, and precious stones: and when she was come to Solomon, she communed with him of all that was in her heart.

2 С оломон отговори на всичките ѝ въпроси; нямаше нищо скрито за него, което да не можа̀ да ѝ обясни.

And Solomon told her all her questions: and there was nothing hid from Solomon which he told her not.

3 А като видя Савската царица мъдростта на Соломон и къщата, която беше построил,

And when the queen of Sheba had seen the wisdom of Solomon, and the house that he had built,

4 я стията на трапезата му, сядането на слугите му и прислужването на служителите му, и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

And the meat of his table, and the sitting of his servants, and the attendance of his ministers, and their apparel; his cupbearers also, and their apparel; and his ascent by which he went up into the house of the Lord; there was no more spirit in her.

5 Т я каза на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

And she said to the king, It was a true report which I heard in mine own land of thine acts, and of thy wisdom:

6 А з не вярвах на думите им, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.

Howbeit I believed not their words, until I came, and mine eyes had seen it: and, behold, the one half of the greatness of thy wisdom was not told me: for thou exceedest the fame that I heard.

7 Ч естити мъжете ти и честити тези твои слуги, които стоят винаги пред теб и слушат мъдростта ти.

Happy are thy men, and happy are these thy servants, which stand continually before thee, and hear thy wisdom.

8 Д а бъде благословен Господ, твоят Бог, Който има̀ благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа, твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израел, за да го утвърди довека, затова те е поставил над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

Blessed be the Lord thy God, which delighted in thee to set thee on his throne, to be king for the Lord thy God: because thy God loved Israel, to establish them for ever, therefore made he thee king over them, to do judgment and justice.

9 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито Савската царица даде на цар Соломон.

And she gave the king an hundred and twenty talents of gold, and of spices great abundance, and precious stones: neither was there any such spice as the queen of Sheba gave king Solomon.

10 ( Още и Хирамовите и Соломоновите слуги, които доставяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета, и скъпоценни камъни.

And the servants also of Huram, and the servants of Solomon, which brought gold from Ophir, brought algum trees and precious stones.

11 А от алмуговите дървета царят направи подпорки за Господния дом и за царската къща, също и арфи и псалтири за певците; такива дървета не бяха виждани дотогава в Юдейската земя.)

And the king made of the algum trees terraces to the house of the Lord, and to the king's palace, and harps and psalteries for singers: and there were none such seen before in the land of Judah.

12 И цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя желаеше, каквото поиска, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И така, тя се върна със слугите си и си отиде в своята земя. Богатството, мъдростта и смъртта на Соломон

And king Solomon gave to the queen of Sheba all her desire, whatsoever she asked, beside that which she had brought unto the king. So she turned, and went away to her own land, she and her servants.

13 А теглото на златото, което идваше при Соломон всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

Now the weight of gold that came to Solomon in one year was six hundred and threescore and six talents of gold;

14 о свен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всички арабски царе и от управителите на страната, които донасяха на Соломон злато и сребро.

Beside that which chapmen and merchants brought. And all the kings of Arabia and governors of the country brought gold and silver to Solomon.

15 Ц ар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикъла злато бяха похарчени за всеки щит;

And king Solomon made two hundred targets of beaten gold: six hundred shekels of beaten gold went to one target.

16 и триста по-малки щита от ковано злато; три фунта злато бе похарчено за всеки по-малък щит; и царят ги положи в къщата от ливанско дърво.

And three hundred shields made he of beaten gold: three hundred shekels of gold went to one shield. And the king put them in the house of the forest of Lebanon.

17 Ц арят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

Moreover the king made a great throne of ivory, and overlaid it with pure gold.

18 П рестолът имаше шест стъпала и едно златно подножие, закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва, които стояха край облегалките.

And there were six steps to the throne, with a footstool of gold, which were fastened to the throne, and stays on each side of the sitting place, and two lions standing by the stays:

19 А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не е било направено в никое царство.

And twelve lions stood there on the one side and on the other upon the six steps. There was not the like made in any kingdom.

20 В сички съдове за пиене на цар Соломон бяха златни, както и всички съдове в къщата от ливанско дърво - от чисто злато; нито един не беше от сребро; среброто се смяташе за нищо в Соломоновите дни.

And all the drinking vessels of king Solomon were of gold, and all the vessels of the house of the forest of Lebanon were of pure gold: none were of silver; it was not any thing accounted of in the days of Solomon.

21 З ащото царят имаше заедно с Хирамовите слуги кораби като онези, които отиваха в Тарсис; веднъж на три години тези тарсийски кораби идваха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

For the king's ships went to Tarshish with the servants of Huram: every three years once came the ships of Tarshish bringing gold, and silver, ivory, and apes, and peacocks.

22 Т ака цар Соломон надмина всички царе на света по богатство и мъдрост.

And king Solomon passed all the kings of the earth in riches and wisdom.

23 И всички царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог беше вложил в сърцето му.

And all the kings of the earth sought the presence of Solomon, to hear his wisdom, that God had put in his heart.

24 И всяка година му донасяха, всеки от подаръка си, сребърни и златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мулета.

And they brought every man his present, vessels of silver, and vessels of gold, and raiment, harness, and spices, horses, and mules, a rate year by year.

25 С оломон имаше също четири хиляди обора за коне и колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Йерусалим.

And Solomon had four thousand stalls for horses and chariots, and twelve thousand horsemen; whom he bestowed in the chariot cities, and with the king at Jerusalem.

26 Т ой владееше над всички царе от реката Ефрат до Филистимската земя и до границите на Египет.

And he reigned over all the kings from the river even unto the land of the Philistines, and to the border of Egypt.

27 Ц арят направи среброто да бъде изобилно в Йерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

And the king made silver in Jerusalem as stones, and cedar trees made he as the sycomore trees that are in the low plains in abundance.

28 И докарваха коне за Соломон от Египет и от всички страни.

And they brought unto Solomon horses out of Egypt, and out of all lands.

29 А останалите дела на Соломон, първите и последните, не са ли записани в Книгата на пророк Натан и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на ясновидеца Идо, които изрече против Еровоам, Наватовия син?

Now the rest of the acts of Solomon, first and last, are they not written in the book of Nathan the prophet, and in the prophecy of Ahijah the Shilonite, and in the visions of Iddo the seer against Jeroboam the son of Nebat?

30 С оломон царува̀ в Йерусалим над целия Израел четиридесет години.

And Solomon reigned in Jerusalem over all Israel forty years.

31 Т ака Соломон заспа с бащите си и беше погребан в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Ровоам.

And Solomon slept with his fathers, and he was buried in the city of David his father: and Rehoboam his son reigned in his stead.