1 Т огава цар Давид каза на цялото събрание: Синът ми Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма; защото този палат не е за човек, а за Господа Бога.

Furthermore David the king said unto all the congregation, Solomon my son, whom alone God hath chosen, is yet young and tender, and the work is great: for the palace is not for man, but for the Lord God.

2 И така, аз приготвих с всичката си сила за дома на моя Бог златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи, медта за медните вещи, желязото за железните вещи и дърветата за дървените вещи, също ониксови камъни, камъни за влагане, камъни лъскави и разноцветни и всякакви скъпоценни камъни, и голямо количество мрамори.

Now I have prepared with all my might for the house of my God the gold for things to be made of gold, and the silver for things of silver, and the brass for things of brass, the iron for things of iron, and wood for things of wood; onyx stones, and stones to be set, glistering stones, and of divers colours, and all manner of precious stones, and marble stones in abundance.

3 П ри това понеже утвърдих сърцето си към дома на моя Бог, освен всичко, което съм приготвил за святия дом, частното си съкровище от злато и сребро,

Moreover, because I have set my affection to the house of my God, I have of mine own proper good, of gold and silver, which I have given to the house of my God, over and above all that I have prepared for the holy house.

4 а именно, три хиляди таланта злато от офирското злато и седем хиляди таланта пречистено сребро, с което да облекат стените на обиталищата,

Even three thousand talents of gold, of the gold of Ophir, and seven thousand talents of refined silver, to overlay the walls of the houses withal:

5 з латото за златните вещи и среброто за сребърните вещи, и за всякаква работа, която ще се изработи с ръцете на художниците. И така, кой ще направи днес доброволен принос на Господа?

The gold for things of gold, and the silver for things of silver, and for all manner of work to be made by the hands of artificers. And who then is willing to consecrate his service this day unto the Lord ?

6 Т огава първенците на бащините домове, първенците на Израелевите племена, на хилядниците, стотниците и надзирателите на царските работи пожертваха усърдно;

Then the chief of the fathers and princes of the tribes of Israel and the captains of thousands and of hundreds, with the rulers of the king's work, offered willingly,

7 и дадоха за работата на Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.

And gave for the service of the house of God of gold five thousand talents and ten thousand drams, and of silver ten thousand talents, and of brass eighteen thousand talents, and one hundred thousand talents of iron.

8 А у които се намериха скъпоценни камъни - и тях дадоха за съкровищницата на Господния дом чрез ръката на гирсонеца Ехиил.

And they with whom precious stones were found gave them to the treasure of the house of the Lord, by the hand of Jehiel the Gershonite.

9 Т огава народът се зарадва, защото жертваха усърдно, понеже с цяло сърце принасяха доброволно на Господа; също и цар Давид се зарадва твърде много.

Then the people rejoiced, for that they offered willingly, because with perfect heart they offered willingly to the Lord: and David the king also rejoiced with great joy.

10 З атова Давид благослови Господа пред цялото събрание и каза: Благословен си, Господи, от века до века, Бог на нашия баща Израел.

Wherefore David blessed the Lord before all the congregation: and David said, Blessed be thou, Lord God of Israel our father, for ever and ever.

11 Т вое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое, което е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си нависоко като глава над всичко.

Thine, O Lord is the greatness, and the power, and the glory, and the victory, and the majesty: for all that is in the heaven and in the earth is thine; thine is the kingdom, O Lord, and thou art exalted as head above all.

12 Б огатствата и славата са от Теб и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички.

Both riches and honour come of thee, and thou reignest over all; and in thine hand is power and might; and in thine hand it is to make great, and to give strength unto all.

13 И така, сега, Боже наш, ние Ти благодарим и хвалим Твоето славно име.

Now therefore, our God, we thank thee, and praise thy glorious name.

14 Н о кой съм аз и кой е народът ми, за да можем да принесем доброволно принос като този? Защото всичко е от Теб и от Твоето даваме на Тебе.

But who am I, and what is my people, that we should be able to offer so willingly after this sort? for all things come of thee, and of thine own have we given thee.

15 З ащото сме чужденци пред Теб и пришълци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка и няма нищо трайно.

For we are strangers before thee, and sojourners, as were all our fathers: our days on the earth are as a shadow, and there is none abiding.

16 Г осподи, Боже наш, целият този куп материал, който сме приготвили, за да Ти построим дом за Твоето свято име, идва от Твоята ръка и всичко е Твое.

O Lord our God, all this store that we have prepared to build thee an house for thine holy name cometh of thine hand, and is all thine own.

17 И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоят народ, който присъства тук, принася на Тебе доброволно.

I know also, my God, that thou triest the heart, and hast pleasure in uprightness. As for me, in the uprightness of mine heart I have willingly offered all these things: and now have I seen with joy thy people, which are present here, to offer willingly unto thee.

18 Г осподи, Боже на бащите ни Авраам, Исаак и Израел, опази това завинаги в сърдечните размишления на народа Си и отправи сърцето им към Себе Си;

O Lord God of Abraham, Isaac, and of Israel, our fathers, keep this for ever in the imagination of the thoughts of the heart of thy people, and prepare their heart unto thee:

19 и дай на сина ми Соломон съвършено сърце, за да пази заповедите Ти, откровенията Ти и наредбите Ти и да върши всичко това, и да построи палата, за който направих приготовление.

And give unto Solomon my son a perfect heart, to keep thy commandments, thy testimonies, and thy statutes, and to do all these things, and to build the palace, for the which I have made provision.

20 Т огава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа, вашия Бог. И така, цялото събрание благослови Господа, Бога на бащите си, и като се наведоха, се поклониха на Господа и на царя.

And David said to all the congregation, Now bless the Lord your God. And all the congregation blessed the Lord God of their fathers, and bowed down their heads, and worshipped the Lord, and the king.

21 А на следващия ден пожертваха жертви на Господа, като принесоха във всеизгаряния на Господа хиляда телета, хиляда овни и хиляда агнета, с възлиянията им, също и голямо количество жертви за целия Израел;

And they sacrificed sacrifices unto the Lord, and offered burnt offerings unto the Lord, on the morrow after that day, even a thousand bullocks, a thousand rams, and a thousand lambs, with their drink offerings, and sacrifices in abundance for all Israel:

22 и на същия ден ядоха и пиха пред Господа с голяма радост. И втори път прогласиха Давидовия син Соломон за цар и го помазаха на Господа за управител, а Садок за свещеник.

And did eat and drink before the Lord on that day with great gladness. And they made Solomon the son of David king the second time, and anointed him unto the Lord to be the chief governor, and Zadok to be priest.

23 Т огава Соломон седна на Господния престол като цар вместо баща си Давид и благоуспяваше; и целият Израел му се покори.

Then Solomon sat on the throne of the Lord as king instead of David his father, and prospered; and all Israel obeyed him.

24 С ъщо и всички първенци, и силните мъже, още и всички синове на цар Давид се покориха на цар Соломон.

And all the princes, and the mighty men, and all the sons likewise of king David, submitted themselves unto Solomon the king.

25 И Господ възвеличи Соломон твърде много пред целия Израел и му даде такова царско величие, каквото никой цар не беше имал преди него в Израел.

And the Lord magnified Solomon exceedingly in the sight of all Israel, and bestowed upon him such royal majesty as had not been on any king before him in Israel.

26 Т ака Давид, Есеевият син, царува̀ над целия Израел.

Thus David the son of Jesse reigned over all Israel.

27 В ремето, през което царува̀ над Израел, беше четиридесет години: седем години царува̀ в Хеврон и тридесет и три в Йерусалим.

And the time that he reigned over Israel was forty years; seven years reigned he in Hebron, and thirty and three years reigned he in Jerusalem.

28 И умря в честита старост, сит от дни, богатство и слава; и вместо него се възцари синът му Соломон.

And he died in a good old age, full of days, riches, and honour: and Solomon his son reigned in his stead.

29 А делата на цар Давид, първите и последните, са записани в Книгата на ясновидеца Самуил, в Книгата на пророка Натан и в Книгата на ясновидеца Гад

Now the acts of David the king, first and last, behold, they are written in the book of Samuel the seer, and in the book of Nathan the prophet, and in the book of Gad the seer,

30 с всички събития на царуването му и с могъществото му, и с времената, които преминаха над него, над Израел и над всичките царства на околните страни.

With all his reign and his might, and the times that went over him, and over Israel, and over all the kingdoms of the countries.