1 ( По слав. 73.) Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

O God, why hast thou cast us off for ever? why doth thine anger smoke against the sheep of thy pasture?

2 С помни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

Remember thy congregation, which thou hast purchased of old; the rod of thine inheritance, which thou hast redeemed; this mount Zion, wherein thou hast dwelt.

3 О тправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

Lift up thy feet unto the perpetual desolations; even all that the enemy hath done wickedly in the sanctuary.

4 П ротивниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения.

Thine enemies roar in the midst of thy congregations; they set up their ensigns for signs.

5 С танаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета;

A man was famous according as he had lifted up axes upon the thick trees.

6 и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове.

But now they break down the carved work thereof at once with axes and hammers.

7 П редадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.

They have cast fire into thy sanctuary, they have defiled by casting down the dwelling place of thy name to the ground.

8 К азаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята.

They said in their hearts, Let us destroy them together: they have burned up all the synagogues of God in the land.

9 З намения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.

We see not our signs: there is no more any prophet: neither is there among us any that knoweth how long.

10 Д окога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти?

O God, how long shall the adversary reproach? shall the enemy blaspheme thy name for ever?

11 З ащо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.

Why withdrawest thou thy hand, even thy right hand? pluck it out of thy bosom.

12 А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята.

For God is my King of old, working salvation in the midst of the earth.

13 Т и си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

Thou didst divide the sea by thy strength: thou brakest the heads of the dragons in the waters.

14 Т и си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.

Thou brakest the heads of leviathan in pieces, and gavest him to be meat to the people inhabiting the wilderness.

15 Т и си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали.

Thou didst cleave the fountain and the flood: thou driedst up mighty rivers.

16 Т вой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

The day is thine, the night also is thine: thou hast prepared the light and the sun.

17 Т и си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

Thou hast set all the borders of the earth: thou hast made summer and winter.

18 П омни това, че врагът е укорил Господа и че безумни хора са похулили Твоето име.

Remember this, that the enemy hath reproached, O Lord, and that the foolish people have blasphemed thy name.

19 Н е предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота на Твоите немотни.

O deliver not the soul of thy turtledove unto the multitude of the wicked: forget not the congregation of thy poor for ever.

20 З ачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

Have respect unto the covenant: for the dark places of the earth are full of the habitations of cruelty.

21 У гнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти.

O let not the oppressed return ashamed: let the poor and needy praise thy name.

22 С тани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява.

Arise, O God, plead thine own cause: remember how the foolish man reproacheth thee daily.

23 Н е забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

Forget not the voice of thine enemies: the tumult of those that rise up against thee increaseth continually.