1 ( По слав. 73.) Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

Why, O God, hast thou cast off for ever? doth thine anger smoke against the sheep of thy pasture?

2 С помни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

Remember thine assembly, which thou hast purchased of old, which thou hast redeemed the portion of thine inheritance, this mount Zion, wherein thou hast dwelt.

3 О тправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

Lift up thy steps unto the perpetual desolations: everything in the sanctuary hath the enemy destroyed.

4 П ротивниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения.

Thine adversaries roar in the midst of thy place of assembly; they set up their signs signs.

5 С танаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета;

was known as he could lift up axes in the thicket of trees;

6 и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове.

And now they break down its carved work altogether, with hatchets and hammers.

7 П редадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.

They have set on fire thy sanctuary, they have profaned the habitation of thy name to the ground.

8 К азаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята.

They said in their heart, Let us destroy them together: they have burned up all God's places of assembly in the land.

9 З намения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.

We see not our signs; there is no more any prophet, neither is there among us any that knoweth how long.

10 Д окога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти?

How long, O God, shall the adversary reproach? Shall the enemy contemn thy name for ever?

11 З ащо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.

Why withdrawest thou thy hand, and thy right hand? out of thy bosom: consume.

12 А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята.

But God is my king of old, accomplishing deliverances in the midst of the earth.

13 Т и си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

Thou didst divide the sea by thy strength; thou didst break the heads of the monsters on the waters:

14 Т и си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.

Thou didst break in pieces the heads of leviathan, thou gavest him to be meat to those that people the desert.

15 Т и си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали.

Thou didst cleave fountain and torrent, thou driedst up ever-flowing rivers.

16 Т вой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

The day is thine, the night also is thine; thou hast prepared the moon and the sun:

17 Т и си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

Thou hast set all the borders of the earth; summer and winter—thou didst form them.

18 П омни това, че врагът е укорил Господа и че безумни хора са похулили Твоето име.

Remember this, that an enemy hath reproached Jehovah, and a foolish people have contemned thy name.

19 Н е предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота на Твоите немотни.

Give not up the soul of thy turtle-dove unto the wild beast; forget not the troop of thine afflicted for ever.

20 З ачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

Have respect unto the covenant; for the dark places of the earth are full of the dwellings of violence.

21 У гнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти.

Oh let not the oppressed one return ashamed; let the afflicted and needy praise thy name.

22 С тани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява.

Rise up, O God, plead thine own cause: remember how the foolish man reproacheth thee all the day;

23 Н е забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

Forget not the voice of thine adversaries: the tumult of those that rise up against thee ascendeth continually.