1 Т огава, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.

Then after a lapse of fourteen years I went up again to Jerusalem with Barnabas, taking Titus also with;

2 ( А отидох по откровение.) И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

and I went up according to revelation, and I laid before them the glad tidings which I preach among the nations, but privately to those conspicuous, lest in any way I run or had run in vain;

3 Н о даже Тит, който беше с мен, ако и да беше грък, не беше принуден да се обреже;

(but neither was Titus, who was with me, being a Greek, compelled to be circumcised;)

4 и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съглеждат свободата, която имаме в Христос Исус, за да ни поробят;

and on account of the false brethren brought in surreptitiously, who came in surreptitiously to spy out our liberty which we have in Christ Jesus, that they might bring us into bondage;

5 н а които нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

to whom we yielded in subjection not even for an hour, that the truth of the glad tidings might remain with you.

6 А тези, които се смятаха за нещо (каквито и да са били, за мен е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), тези, по-видните, казвам, не прибавиха нищо повече към моето учение;

But from those who were conspicuous as being somewhat—whatsoever they were, it makes no difference to me: God does not accept man's person; for to me those who were conspicuous communicated nothing;

7 а , напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните

but, on the contrary, seeing that the glad tidings of the uncircumcision were confided to me, even as to Peter that of the circumcision,

8 ( защото Който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мене за апостолство между езичниците),

(for he that wrought in Peter for apostleship of the circumcision wrought also in me towards the Gentiles,)

9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се смятаха за стълбове, подадоха десници на общение на мен и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те - между обрязаните.

and recognising the grace given to me, James and Cephas and John, who were conspicuous as being pillars, gave to me and Barnabas right hands of fellowship, that we to the nations, and they to the circumcision;

10 И скаха само да помним сиромасите - същото, което и аз желаех ревностно да върша. Петър и Павел в Антиохия

only that we should remember the poor, which same thing also I was diligent to do.

11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очите, защото се беше провинил.

But when Peter came to Antioch, I withstood him to face, because he was to be condemned:

12 П онеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.

for before that certain came from James, he ate with the nations; but when they came, he drew back and separated himself, fearing those of circumcision;

13 И заедно с него лицемерстваха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им.

and the rest of the Jews also played the same dissembling part with him; so that even Barnabas was carried away too by their dissimulation.

14 Н о като видях, че не постъпват точно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

But when I saw that they do not walk straightforwardly, according to the truth of the glad tidings, I said to Peter before all, If thou, being a Jew, livest as the nations and not as the Jews, how dost thou compel the nations to Judaize?

15 Н ие, които сме по плът юдеи, а не грешници от езичниците,

We, Jews by nature, and not sinners of nations,

16 к ато знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно създание.

but knowing that a man is not justified on the principle of works of law but by the faith of Jesus Christ, we also have believed on Christ Jesus, that we might be justified on the principle of faith of Christ; and not of works of law; because on the principle of works of law no flesh shall be justified.

17 Н о когато искахме да се оправдаем чрез Христос, ако и ние сме се намерили грешни, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

Now if in seeking to be justified in Christ we also have been found sinners, then Christ minister of sin? Far be the thought.

18 З ащото ако градя отново онова, което съм разрушил, се явявам престъпник.

For if the things I have thrown down, these I build again, I constitute myself a transgressor.

19 З ащото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

For I, through law, have died to law, that I may live to God.

20 С ъразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

I am crucified with Christ, and no longer live, I, but Christ lives in me; but that I now live in flesh, I live by faith, the of the Son of God, who has loved me and given himself for me.

21 Н е отхвърлям Божията благодат; защото ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

I do not set aside the grace of God; for if righteousness by law, then Christ has died for nothing.