1 К ойто обича поправление, обича знание, но който мрази изобличения, е невеж.

Whoso loveth discipline loveth knowledge, but he that hateth reproof is brutish.

2 Д обрият човек намира благоволение пред Господа; а зломислещия Той ще осъди.

A good obtaineth favour of Jehovah; but a man of mischievous devices will he condemn.

3 Ч овек няма да се утвърди чрез беззаконие, а коренът на праведните няма да се поклати.

A man shall not be established by wickedness; but the root of the righteous shall not be moved.

4 Д обродетелната жена е венец на мъжа си; а онази, която докарва срам, е като гнилост в костите му.

A woman of worth is a crown to her husband; but she that maketh ashamed is as rottenness in his bones.

5 М ислите на праведните са справедливи, а намеренията на нечестивите са коварство.

The thoughts of the righteous are right; the counsels of the wicked are deceit.

6 Д умите на нечестивите са засада за кръвопролитие; а устата на праведните ще ги избавят.

The words of the wicked are a lying-in-wait for blood; but the mouth of the upright shall deliver them.

7 Н ечестивите се съсипват и ги няма, а домът на праведните ще стои.

Overthrow the wicked, and they are no; but the house of the righteous shall stand.

8 Ч овек бива похвален според разума си, а опакият в сърце ще бъде поругаван.

A man is commended according to his wisdom; but he that is of a perverted heart shall be despised.

9 П о-щастлив е скромният, който слугува на себе си, от онзи, който се надига и няма хляб.

Better is he that is lightly esteemed, and hath a servant, than he that honoureth himself, and lacketh bread.

10 П раведният се грижи за живота на добитъка си, а благостите на нечестивите са немилостиви.

A righteous man is concerned for the life of his beast; but the tender mercies of the wicked are cruel.

11 К ойто обработва земята си, ще се насити с хляб, а който следва суетни неща, е без разум.

He that tilleth his land shall be satisfied with bread; but he that followeth the worthless is void of understanding.

12 Н ечестивият търси такава плячка, каквато вземат злите, а коренът на праведния дава плод.

The wicked desireth the net of evil; but the root of the righteous yieldeth.

13 В престъплението на устните се намира опасна примка, а праведният ще се отърве от затруднение.

In the transgression of the lips is an evil snare; but a righteous shall go forth out of trouble.

14 О т плода на устата си човек се насища с добрини; и според делата на ръцете на човека му се въздава.

A man is satisfied with good by the fruit of his mouth; and the recompense of a man's hands shall be rendered unto him.

15 П ътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър, той слуша съвети.

The way of a fool is right in his own eyes; but he that is wise hearkeneth unto counsel.

16 Б езумният показва явно отегчението си, а благоразумният скрива оскърблението.

The vexation of the fool is presently known; but a prudent covereth shame.

17 К ойто диша истина, възвестява правдата, а лъжесвидетелят - измамата.

He that uttereth truth sheweth forth righteousness; but a false witness deceit.

18 Н амират се такива, чието несмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите докарва здраве.

There is that babbleth like the piercings of a sword; but the tongue of the wise is health.

19 У стните, които говорят истината, ще се утвърдят завинаги, а лъжливият език ще трае за минута.

The lip of truth shall be established for ever; but a lying tongue is but for a moment.

20 И змама има в сърцето на онези, които планират зло; а радост имат тези, които съветват за мир.

Deceit is in the heart of them that devise evil; but to the counsellors of peace is joy.

21 Н икаква пакост няма да се случи на праведния, а нечестивите ще се изпълнят със злощастие.

There shall no evil happen to a righteous; but the wicked shall be filled with mischief.

22 Л ъжливите устни са мерзост за Господа, а онези, които постъпват вярно, са приятни на Него.

Lying lips are an abomination to Jehovah; but they that deal truly are his delight.

23 Б лагоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупостта си.

A prudent man concealeth knowledge; but the heart of the foolish proclaimeth folly.

24 Р ъката на трудолюбивите ще властва, а ленивите ще бъдат подчинени.

The hand of the diligent shall bear rule; but the slothful shall be under tribute.

25 Т ъгата смирява човешкото сърце, а благата дума го развеселява.

Heaviness in the heart of man maketh it stoop; but a good word maketh it glad.

26 П раведният води ближния си, а пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.

The righteous guideth his neighbour; but the way of the wicked misleadeth them.

27 Л енивият не пече лова си; а скъпоценностите на хората са за трудолюбивия.

The slothful roasteth not what he took in hunting; but man's precious substance is to the diligent.

28 В пътя на правдата има живот и в пътеката ѝ няма смърт.

In the path of righteousness is life, and in the pathway thereof there is no death.