1 Т огава Господ отговори на Йов из бурята и каза:
And Jehovah answered Job out of the whirlwind and said,
2 К ой е тогава този, който помрачава Моя съвет с неразумни думи?
Who is this that darkeneth counsel by words without knowledge?
3 О паши сега кръста си като мъж и ще те попитам; и ти ми отговаряй.
Gird up now thy loins like a man; and I will demand of thee, and inform thou me.
4 К ъде беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
Where wast thou when I founded the earth? Declare, if thou hast understanding.
5 К ой определи мерките ѝ? (Ако знаеш.) Или кой опъва връв за мерене по нея?
Who set the measures thereof—if thou knowest? or who stretched a line upon it?
6 Н а какво се закрепиха основите ѝ? Или кой положи крайъгълния ѝ камък,
Whereupon were the foundations thereof sunken? or who laid its corner-stone,
7 к огато звездите на зората пееха заедно и всички Божии синове възклицаваха от радост?
When the morning stars sang together, and all the sons of God shouted for joy?
8 И ли кой затвори морето с врати, когато се устреми и излезе от утроба,
And who shut up the sea with doors, when it burst forth, issuing out of the womb?
9 к огато го облякох с облак и го пових с мъгла,
When I made the cloud its garment, and thick darkness a swaddling band for it;
10 и поставих граница от Мене, сложих лостове и врати
When I cut out for it my boundary, and set bars and doors,
11 и казах: Дотук ще идваш, но не по-нататък, и тук ще се спират гордите ти вълни?
And said, Hitherto shalt thou come and no further, and here shall thy proud waves be stayed?
12 О ткакто започнаха дните ти, заповядал ли си ти на утрото и показал ли си на зората мястото ѝ,
Hast thou since thy days commanded the morning? hast thou caused the dawn to know its place,
13 з а да обхване краищата на земята, така че да се изтърсят от нея злодеите,
That it might take hold of the ends of the earth, and the wicked might be shaken out of it?
14 з а да се преобразува тя, както глина под печат, и всичко да изпъква, като че ли в облекло,
It is changed like the signet-clay; and stand forth as in a garment:
15 а от нечестивите да се отнема светлината им и издигнатата им мишца да се строши? Божията мъдрост, вложена в творението, е недостъпна за човека
And from the wicked their light is withholden, and the uplifted arm is broken.
16 П рониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?
Hast thou entered as far as the springs of the sea? and hast thou walked in the recesses of the deep?
17 О ткриха ли се пред тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
Have the gates of death been revealed unto thee? and hast thou seen the gates of the shadow of death?
18 С хванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.
Hath thine understanding compassed the breadths of the earth? Declare if thou knowest it all.
19 К ъде е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината къде е мястото ѝ,
Where is the way to where light dwelleth? and the darkness, where is its place,
20 з а да я заведеш до границата ѝ и да познаеш пътеките към дома ѝ?
That thou shouldest take it to its bound, and that thou shouldest know the paths to its house?
21 Б ез съмнение ти знаеш, защото тогава си се родил и голям е броят на твоите дни!
Thou knowest, for thou wast then born, and the number of thy days is great!
22 В лизал ли си в съкровищниците на снега или виждал ли си съкровищниците за градушката,
Hast thou entered into the storehouses of the snow, and hast thou seen the treasuries of the hail,
23 к оито пазя за време на скръб, за ден на бой и на война?
Which I have reserved for the time of distress, for the day of battle and war?
24 К ой е пътят за мястото, където се разлива светлината или се разпръсва по земята източният вятър?
By what way is the light parted, the east wind scattered upon the earth?
25 К ой е разцепил водопровод за проливните дъждове или път - за светкавицата на гърма,
Who hath divided a channel for the rain-flood, and a way for the thunder's flash;
26 з а да се докара дъжд върху ненаселена земя, върху пустинята, където няма човек,
To cause it to rain on the earth, where no one is; on the wilderness wherein there is not a man;
27 з а да насити пустата и запустяла земя и да направи нежната трева да изникне?
To satisfy the desolate and waste, and to cause the sprout of the grass to spring forth?
28 Д ъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?
Hath the rain a father? or who begetteth the drops of dew?
29 О т чия утроба излиза ледът? И кой е родил небесната слана? -
Out of whose womb cometh the ice? and the hoary frost of heaven, who bringeth it forth?
30 К огато водите се втвърдяват като камък и повърхността на бездната замръзва.
When the waters lie hidden as in stone, and the face of the deep holdeth fast together.
31 Т и ли връзваш връзките на Плеядите или развързваш въжетата на Орион?
Canst thou fasten the bands of the Pleiades, or loosen the cords of Orion?
32 И звеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш Мечката с малките ѝ?
Dost thou bring forth the constellations each in its season? or dost thou guide the Bear with her sons?
33 П ознаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?
Knowest thou the ordinances of the heavens? dost thou determine their rule over the earth?
34 И здигаш ли гласа си до облаците, за да те покрият изобилни води?
Dost thou lift up thy voice to the clouds, that floods of waters may cover thee?
35 И зпращаш ли светкавици, за да излизат и да ти казват: Ето ни?
Dost thou send forth lightnings that they may go, and say unto thee, Here we are?
36 К ой е вложил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?
Who hath put wisdom in the inward parts? or who hath given understanding to the mind?
37 К ой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове,
Who numbereth the clouds with wisdom? or who poureth out the bottles of the heavens,
38 з а да се сгъстява пръстта в куп и буците да се слепят?
When the dust runneth as into a molten mass, and the clods cleave fast together?
39 У лавяш ли лов за лъвицата? Или насищаш ли охотата на лъвчетата,
Dost thou hunt the prey for the lioness, and dost thou satisfy the appetite of the young lions,
40 к огато седят в рововете си и остават в скривалищата, за да причакват?
When they crouch in dens, abide in the thicket to lie in wait?
41 К ой приготвя за враната храната ѝ, когато пилетата ѝ от нямане храна се скитат и викат към Бога?
Who provideth for the raven his food, when his young ones cry unto God, they wander for lack of meat?