1 А арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг, като чу, че Израел идва през пътя Атарим, воюва̀ против Израел и хвана от тях пленници.

And the Canaanite king of Arad, who dwelt in the south, heard that Israel came by the way of Atharim, and he fought against Israel, and took some of them prisoners.

2 Т огава Израел направи оброк на Господа, като каза: Ако наистина предадеш този народ в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.

Then Israel vowed a vow to Jehovah, and said, If thou give this people wholly into my hand, then I will utterly destroy their cities.

3 И Господ послуша гласа на Израел и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото бе наречено Хорма.

And Jehovah listened to the voice of Israel, and delivered up the Canaanites; and they utterly destroyed them, and their cities. And they called the name of the place Hormah.

4 А когато отпътуваха от планината Ор по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, народът излезе от търпение в душата си поради пътя.

And they journeyed from mount Hor by the way of the Red sea, to go round the land of Edom; and the soul of the people became impatient on the way;

5 И народът говорѝ против Бога и против Моисей: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма нито хляб, нито вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб.

and the people spoke against God, and against Moses, Why have ye brought us up out of Egypt that we should die in the wilderness? for there is no bread, and no water, and our soul loathes this light bread.

6 З атова Господ изпрати между народа змии-усойници, които хапеха народа, и измря много народ от Израел.

Then Jehovah sent fiery serpents among the people, which bit the people; and much people of Israel died.

7 Т огава народът дойде при Моисей и каза: Съгрешихме затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за народа.

And the people came to Moses and said, We have sinned, in that we have spoken against Jehovah, and against thee: pray to Jehovah that he take away the serpents from us. And Moses prayed for the people.

8 А Господ каза на Моисей: Направѝ си от мед една змия-усойница и я сложи на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне към нея, ще остане жив.

And Jehovah said to Moses, Make thee a fiery, and set it upon a pole; and it shall come to pass, that every one that is bitten, and looketh upon it, shall live.

9 И така, Моисей направи медна змия и я сложи на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.

And Moses made a serpent of brass, and put it upon a pole; and it came to pass, if a serpent had bitten any man, and he beheld the serpent of brass, he lived.

10 Т огава израелтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.

And the children of Israel journeyed, and encamped in Oboth.

11 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.

And they removed from Oboth, and encamped at Ijim-Abarim, in the wilderness that is before Moab, toward the sun-rising.

12 О ттам отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.

From thence they removed, and encamped at the torrent Zered.

13 О ттам отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.

From thence they removed, and encamped on the other side of the Arnon, which is in the wilderness that comes out of the border of the Amorites. For the Arnon is the border of Moab, between Moab and the Amorites.

14 З атова е казано в книгата на Господните войни: Ваев в Суфа и потоците на Арнон,

Therefore it is said in the book of the wars of Jehovah, Vaheb in Suphah, and the brooks of Arnon;

15 и течението на потоците, което се простира до селището Ар и допира границите на Моав.

And the stream of the brooks which turneth to the dwelling of Ar, And inclineth toward the border of Moab.

16 А оттам дойдоха при Вир. Този е кладенецът, за който Господ каза на Моисей: Събери народа и ще му дам вода.

And from thence to Beer: that is the well of which Jehovah spoke to Moses, Assemble the people, and I will give them water.

17 Т огава Израел изпя тази песен: Бликай, о, кладенче; пейте за него.

Then Israel sang this song, Rise up, well! sing unto it:

18 К ладенец изкопаха първенците, благородните от народа изкопаха, чрез заповед на законодателя, с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана

Well which princes digged, which the nobles of the people hollowed out at the lawgiver, with their staves. And from the wilderness to Mattanah;

19 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,

and from Mattanah to Nahaliel; and from Nahaliel to Bamoth;

20 а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон.

and from Bamoth to the valley that is in the fields of Moab, to the top of Pisgah, which looks over the surface of the waste.

21 Т огава Израел изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:

And Israel sent messengers to Sihon king of the Amorites, saying,

22 О стави ме да мина през земята ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята; не искаме да пием вода от кладенците; през царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.

Let us pass through thy land; we will not turn into the fields, or into the vineyards; we will not drink water out of the wells; on the king's road will we go until we have passed thy border.

23 А Сион не пусна Израел да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе и се опълчи срещу Израел в пустинята, и дойде в Яса и воюва̀ против Израел.

But Sihon would not suffer Israel to go through his border; and Sihon gathered all his people, and went out against Israel into the wilderness, and came to Jahaz, and fought against Israel.

24 Н о Израел го порази с острието на меча и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше укрепена.

And Israel smote him with the edge of the sword, and took possession of his land from the Arnon to the Jabbok, even unto the children of Ammon; for the border of the children of Ammon was strong.

25 И зраел завладя всички тези градове; и Израел се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.

And Israel took all these cities, and Israel dwelt in all the cities of the Amorites, at Heshbon, and in all its dependent villages.

26 П онеже Есевон беше град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му цялата му земя до Арнон.

For Heshbon was the city of Sihon the king of the Amorites; and he had fought against the former king of Moab, and had taken all his land out of his hand, even unto the Arnon.

27 З атова онези, които говорят с притчи, казват: Дойдете в Есевон. Да се съгради и да се закрепи градът Сионов.

Therefore the poets say, Come to Heshbon; let the city of Sihon be built and established.

28 З ащото огън излезе от Есевон, пламък от града Сионов; изгори Ар моавски и първенци на високите места на Арнон.

For there went forth fire from Heshbon, a flame from the city of Sihon; It consumed Ar of Moab, the lords of the high places of the Arnon.

29 Г орко ти, Моаве! Погина ти, Хамосов народ! Даде синовете си на бяг и дъщерите си на плен при Сион, аморейския цар.

Woe to thee, Moab! thou art undone, people of Chemosh: He gave his sons that had escaped, and his daughters into captivity to Sihon the king of the Amorites.

30 Н ие ги простреляхме; Есевон погина до Девон; и ги запустихме до Нофа, която се простира до Медева.

And we have shot at them; Heshbon is perished even unto Dibon; and we have laid waste even unto Nophah, which reacheth unto Medeba.

31 Т ака Израел се засели в земята на аморейците.

And Israel dwelt in the land of the Amorites.

32 П осле Моисей изпрати хора да съгледат Язир; и като превзеха селата му, прогониха аморейците, които бяха в тях.

And Moses sent to spy out Jaazer, and they took its dependent villages, and he dispossessed the Amorites that were there.

33 Т огава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и целият му народ, на бой в Едраи.

And they turned and went up by the way to Bashan; and Og the king of Bashan went out against them, he and all his people, for battle to Edrei.

34 Н о Господ каза на Моисей: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

And Jehovah said to Moses, Fear him not! for into thy hand have I given him, and all his people, and his land; and thou shalt do to him as thou didst unto Sihon the king of the Amorites, who dwelt at Heshbon.

35 И така, поразиха него, синовете му и целия му народ, докато не му остана нито един оцелял; и завладяха земята му.

And they smote him, and his sons, and all his people, so that they left him none remaining, and took possession of his land.