1 А арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг, като чу, че Израел идва през пътя Атарим, воюва̀ против Израел и хвана от тях пленници.

Quando il re cananeo di Arad, che abitava nel Neghev, udì che Israele veniva per la via di Atharim, combattè contro Israele e fece alcuni prigionieri.

2 Т огава Израел направи оброк на Господа, като каза: Ако наистина предадеш този народ в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.

Allora Israele fece un voto all'Eterno e disse: «Se tu mi darai nelle mani questo popolo, distruggerò completamente le loro città».

3 И Господ послуша гласа на Израел и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото бе наречено Хорма.

L'Eterno diede ascolto alla voce d'Israele e gli diede nelle mani i Cananei; ed essi li distrussero completamente con le loro città, e quel luogo fu chiamato Hormah.

4 А когато отпътуваха от планината Ор по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, народът излезе от търпение в душата си поради пътя.

Poi i figli d'Israele partirono dal monte Hor, dirigendosi verso il Mar Rosso, per fare il giro del paese di Edom; e il popolo si scoraggiò a motivo del viaggio.

5 И народът говорѝ против Бога и против Моисей: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма нито хляб, нито вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб.

Il popolo quindi parlò contro Dio e contro Mosè, dicendo: «Perché ci avete fatti uscire dall'Egitto per farci morire in questo deserto? Poiché qui non c'è né pane né acqua e siamo nauseati di questo miserabile cibo».

6 З атова Господ изпрати между народа змии-усойници, които хапеха народа, и измря много народ от Израел.

Allora l'Eterno mandò fra il popolo dei serpenti ardenti i quali mordevano la gente, e molti Israeliti morirono.

7 Т огава народът дойде при Моисей и каза: Съгрешихме затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за народа.

Così il popolo venne da Mosè e disse: «Abbiamo peccato, perché abbiamo parlato contro l'Eterno e contro di te; prega l'Eterno che allontani da noi questi serpenti». E Mosè pregò per il popolo.

8 А Господ каза на Моисей: Направѝ си от мед една змия-усойница и я сложи на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне към нея, ще остане жив.

L'Eterno disse quindi a Mosè: «Fa' un serpente ardente e mettilo sopra un'asta; e avverrà che chiunque sarà morso e lo guarderà, vivrà».

9 И така, Моисей направи медна змия и я сложи на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.

Mosè fece allora un serpente di bronzo e lo mise sopra un'asta; e avveniva che, quando un serpente mordeva qualcuno, se questi guardava il serpente di bronzo, viveva.

10 Т огава израелтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.

Poi i figli d'Israele partirono e si accamparono a Oboth.

11 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.

Partiti da Oboth, si accamparono a Ije-Abarim nel deserto che è di fronte a Moab, dal lato dove sorge il sole.

12 О ттам отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.

Di là partirono e si accamparono nella valle di Zered.

13 О ттам отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.

Poi partirono di là e si accamparono dall'altro lato dell'Arnon, che scorre nel deserto e proviene dai confini degli Amorei: Poiché l'Arnon fa da confine a Moab, fra Moab e gli Amorei.

14 З атова е казано в книгата на Господните войни: Ваев в Суфа и потоците на Арнон,

Per questo è detto nel Libro delle Guerre dell'Eterno: «Vaheb in Sufah, le valli dell'Arnon

15 и течението на потоците, което се простира до селището Ар и допира границите на Моав.

e il pendio delle valli che si estende verso le dimore di Ar e si appoggia alla frontiera di Moab».

16 А оттам дойдоха при Вир. Този е кладенецът, за който Господ каза на Моисей: Събери народа и ще му дам вода.

E di là andarono a Beer, che è il pozzo di cui l'Eterno aveva detto a Mosè: «Raduna il popolo e io gli darò dell'acqua».

17 Т огава Израел изпя тази песен: Бликай, о, кладенче; пейте за него.

Allora Israele cantò questo cantico: «Sgorga, o pozzo! Cantate a lui!

18 К ладенец изкопаха първенците, благородните от народа изкопаха, чрез заповед на законодателя, с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана

Il pozzo la cui acqua i principi hanno cercato che i nobili del popolo hanno scavato alla parola del legislatore, coi loro bastoni». Poi dal deserto andarono a Mattanah;

19 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,

da Mattanah a Nahaliel; e da Nahaliel a Bamoth,

20 а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон.

e da Bamoth nella valle che è nella campagna di Moab, verso l'altura del Pisgah che domina il deserto.

21 Т огава Израел изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:

Israele quindi mandò ambasciatori a Sihon, re degli Amorei, per dirgli:

22 О стави ме да мина през земята ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята; не искаме да пием вода от кладенците; през царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.

«Lasciami passare per il tuo paese; noi non entreremo nei campi o nelle vigne, non berremo l'acqua dei pozzi; seguiremo la via Regia finche avremo oltrepassato i tuoi confini».

23 А Сион не пусна Израел да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе и се опълчи срещу Израел в пустинята, и дойде в Яса и воюва̀ против Израел.

Ma Sihon non permise a Israele di passare per il suo territorio; anzi Sihon radunò tutta la sua gente e uscì contro Israele nel deserto; giunse a Jahats e combattè contro Israele.

24 Н о Израел го порази с острието на меча и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше укрепена.

Israele lo sconfisse passandolo a fil di spada, e conquistò il suo paese dall'Arnon fino allo Jabbock, fino ai confini dei figli di Ammon, perché la frontiera dei figli di Ammon era forte.

25 И зраел завладя всички тези градове; и Израел се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.

Così Israele prese tutte quelle città e abitò in tutte le città degli Amorei in Heshbon e in tutte le città del suo territorio,

26 П онеже Есевон беше град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му цялата му земя до Арнон.

poiché Heshbon era la città di Sihon, re degli Amorei il quale aveva mosso guerra al precedente re di Moab e gli aveva tolto di mano tutto il suo paese fino all'Arnon.

27 З атова онези, които говорят с притчи, казват: Дойдете в Есевон. Да се съгради и да се закрепи градът Сионов.

Per questo dicono i poeti: «Venite a Heshbon! la città di Sihon sia ricostruita e fortificata!

28 З ащото огън излезе от Есевон, пламък от града Сионов; изгори Ар моавски и първенци на високите места на Арнон.

Poiché un fuoco è uscito da Heshbon, una fiamma dalla città di Sihon; essa ha divorato Ar di Moab, i padroni delle alture dell'Arnon.

29 Г орко ти, Моаве! Погина ти, Хамосов народ! Даде синовете си на бяг и дъщерите си на плен при Сион, аморейския цар.

Guai a te, o Moab! Sei perduto, o popolo di Kemosh! Egli ha reso i suoi figli fuggiaschi, e ha dato le sue figlie come schiave a Sihon, re degli Amorei.

30 Н ие ги простреляхме; Есевон погина до Девон; и ги запустихме до Нофа, която се простира до Медева.

Ma noi li abbiamo colpiti con frecce; Heshbon è distrutta fino a Dibon. Abbiamo devastato tutto fino a Nofah, che è presso Medeba».

31 Т ака Израел се засели в земята на аморейците.

Così Israele si stabilì nel paese degli Amorei.

32 П осле Моисей изпрати хора да съгледат Язир; и като превзеха селата му, прогониха аморейците, които бяха в тях.

Poi Mosè mandò a esplorare Jaazer, e gli Israeliti presero le città del suo territorio e ne scacciarono gli Amorei che vi si trovavano.

33 Т огава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и целият му народ, на бой в Едраи.

Poi cambiarono direzione e salirono per la strada di Bashan; e Og, re di Bashan, uscì contro di loro con tutta la sua gente per dar loro battaglia a Edrei.

34 Н о Господ каза на Моисей: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

Ma l'Eterno disse a Mosè: «Non aver paura di lui, perché io lo do nelle tue mani con tutta la sua gente e il suo paese; trattalo come hai trattato Sihon, re degli Amorei che abitava a Heshbon.

35 И така, поразиха него, синовете му и целия му народ, докато не му остана нито един оцелял; и завладяха земята му.

Così gli Israeliti batterono lui, i suoi figli e tutto il suo popolo, finchè non gli rimase più alcun superstite, e si impadronirono del suo paese.