1 ( По слав. 101.) Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми и викът ми нека стигне до Тебе.

«Preghiera dell'afflitto mentre è abbattuto ed effonde il suo lamento davanti all'Eterno.» O Eterno ascolta la mia preghiera e giunga a te il mio grido.

2 Н е скривай лицето Си от мене; в деня на утеснението ми наведи ухото Си към мене; в деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

Non nascondermi il tuo volto nel giorno della mia avversità. Tendi verso di me il tuo orecchio; quando ti invoco affrettati a rispondermi.

3 З ащото дните ми изчезват като дим и костите ми изгарят като в пещ.

Poiché i miei giorni svaniscono come fumo e le mie ossa ardono come un tizzone.

4 П оразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, защото забравям да ям хляба си.

Il mio cuore è percosso e inaridisce come l'erba, e dimentico persino di prendere cibo.

5 П оради гласа на охкането ми костите ми се прилепват за кожата ми.

A forza di gemere la mia pelle si attacca alle mie ossa.

6 П риличам на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

Rassomiglio al pellicano del deserto e sono diventato come il gufo dei luoghi desolati.

7 Л ишен от сън, станал съм като врабче, усамотено на покрива на къщата.

Sono insonne e sono come il passero solitario sul tetto.

8 В секи ден ме укоряват неприятелите ми; онези, които се ожесточават против мене, проклинат с името ми.

I miei nemici mi scherniscono tutto il giorno; quelli che mi deridono imprecano contro di me.

9 З ащото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи

Poiché mangio cenere come pane e mescolo lacrime a quel che bevo,

10 п оради негодуването Ти и гнева Ти; защото, като си ме вдигнал, си ме отхвърлил.

Sí, a motivo del tuo sdegno e della tua ira, mi hai sollevato e gettato lontano,

11 Д ните ми са като удължена сянка в късен следобед и аз изсъхвам като трева.

I miei giorni sono come ombra che si allunga, e io inaridisco come erba.

12 Н о Ти, Господи, довека седиш Цар и споменът Ти е от род в род.

Ma tu, o Eterno, rimani per sempre, e il tuo ricordo dura per ogni età.

13 Т и ще станеш и ще се смилиш над Сион; защото е време да му покажеш милост. Да! Определеното време дойде.

Tu ti leverai e avrai compassione di Sion, perché è tempo di usarle misericordia; e il tempo fissato è giunto.

14 З ащото слугите Ти копнеят за камъните му и милеят за пръстта му.

Poiché i tuoi servi hanno affezione alle sue stesse pietre e hanno pietà della sua polvere.

15 И така, народите ще се боят от името Господне и всички земни царе - от славата Ти.

Sí, le nazioni temeranno il nome dell'Eterno e tutti i re della terra la tua gloria,

16 З ащото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

quando l'Eterno ricostruirà Sion e apparirà nella sua gloria.

17 Т ой е погледнал благосклонно към молитвата на лишените и не е презрял молбата им.

Egli ascolterà la preghiera dei derelitti e non disprezzerà la loro supplica.

18 Т ова ще се напише за бъдещото поколение; и народ, който ще бъде създаден, ще хвали Господа.

Questo sarà scritto per la generazione futura, e il popolo che sarà creato loderà l'Eterno,

19 З ащото Той надникна от Своята свята висота, от небето Господ погледна към земята,

perché egli guarda dall'alto del suo santuario; dal cielo l'Eterno osserva la terra,

20 з а да чуе въздишките на затворените, да освободи осъдените на смърт;

per udire il gemito dei prigionieri, per liberare i condannati a morte;

21 з а да възвестят името на Господа в Сион и хвалата Му - в Йерусалим,

affinché proclamino in Sion il nome dell'Eterno e la sua lode in Gerusalemme,

22 к огато се съберат заедно племената и царствата, за да слугуват на Господа.

quando i popoli e i regni si raduneranno insieme per servire l'Eterno.

23 Т ой намали силата ми сред пътя; съкрати дните ми.

Per via egli ha diminuito il mio vigore e ha abbreviato i miei giorni.

24 А з казах: Да не ме грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са от родове в родове.

Ho detto: «DIO mio, non portarmi via nel mezzo dei miei giorni. I tuoi anni durano per ogni età.

25 О тдавна Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

Anticamente tu hai stabilito la terra e i cieli sono opera delle tue mani;

26 Т е ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха; като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени.

essi periranno, ma tu rimarrai: si logoreranno tutti come un vestito; tu li muterai come una veste ed essi saranno cambiati,

27 Н о Ти си същият и Твоите години няма да се свършат.

Ma tu sei sempre lo stesso e gli anni tuoi non avranno mai fine.

28 С иновете на слугите Ти ще се установят и потомството им ще се утвърди пред Тебе.

I figli dei tuoi servi avranno una dimora, e la loro progenie sarà stabile davanti a te».