1 ( По слав. 128.) Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми досега (нека каже сега Израел),

«Canto dei pellegrinaggi.» Molto mi hanno oppresso fin dalla mia giovinezza, dica pure Israele:

2 м ного пъти са ме наскърбявали от младостта ми досега, но не ме надвиха.

«Molto mi hanno oppresso fin dalla mia giovinezza, ma non mi hanno potuto vincere.

3 О рачите ораха по гърба ми, проточиха дълги бразди.

Gli aratori hanno arato sul mio dorso, vi hanno tracciato i loro lunghi solchi».

4 Н о Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

L'Eterno è giusto; egli ha reciso le funi degli empi.

5 Щ е станат за срам и ще се обърнат назад всички, които мразят Сион.

Siano tutti confusi e voltino le spalle coloro che odiano Sion!

6 Щ е станат като тревата на къщния покрив, която изсъхва, преди да бъде оскубана -

Siano come l'erba dei tetti, che si secca prima di crescere;

7 с която жътварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, обятията си,

non ne riempie la mano il mietitore, né le braccia chi lega i covoni;

8 н ито казват минувачите: Благословение Господне да бъде на вас! За да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господне!

e i passanti non dicono: «La benedizione dell'Eterno sia su di voi; noi vi benediciamo nel nome dell'Eterno».