1 ( По слав. 41.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

«Al maestro del coro. Poema dei figli di Kore.» Come la cerva anela ai rivi delle acque, cosí l'anima mia anela a te o DIO.

2 Ж адна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

L'anima mia è assetata di DIO, del Dio vivente. Quando verrò e comparirò davanti a DIO?

3 М оите сълзи ми станаха храна денем и нощем, като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?

Le mie lacrime sono divenute il mio cibo giorno e notte, mentre mi dicono del continuo: «Dov'è il tuo DIO?».

4 И зливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това - как отивах с множеството и завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше.

Ricordando queste cose, dentro di me do libero sfogo all'anima mia perché solevo andare con la folla, guidandola alla casa di DIO, in mezzo ai canti di gioia e di lode di una moltitudine in festa.

5 З ащо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му.

Perché ti abbatti, anima mia, perché gemi dentro di me? Spera in DIO perché io lo celebrerò ancora per la liberazione della sua presenza.

6 Б оже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; затова си спомням за Теб от земята на Йордан и на планините Ермон, от гората Мисар.

O DIO mio, l'anima mia è abbattuta dentro di me; perciò mi ricordo di te dal paese del Giordano e dalle cime dell'Hermon, dal monte Mitsar.

7 Б ездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене;

Un abisso chiama un altro abisso, al fragore delle tue cascate, tutti i tuoi flutti e le tue onde sono passati sopra di me.

8 н о пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си и нощем песента Му ще бъде с мен и молитвата към Бога на живота ми.

Di giorno l'Eterno mi largisce la sua benignità, e di notte innalzo a lui un cantico, una preghiera al Dio della mia vita.

9 Щ е кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

Io dirò a Dio, mia rocca: «Perché mi hai dimenticato? Perché vado in giro vestito a lutto per l'oppressione del nemico?»

10 К ато че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?

Le mie ossa soffrono pene mortali a motivo degli insulti dei miei nemici che mi dicono del continuo: «Dov'è il tuo D?».

11 З ащо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.

Perché ti abbatti, anima mia perché gemi dentro di me? Spera in DIO, perché io lo celebrerò ancora, egli è la mia salvezza e il mio DIO.