1 Д ушата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.

«Sono nauseato della mia vita; darò libero sfogo al mio lamento, parlando nell'amarezza dell'anima mia!

2 Щ е кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен.

Dirò a Dio: "Non condannarmi! Fammi sapere perché contendi con me.

3 Д обре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите?

Ti par bene opprimere, disprezzare l'opera delle tue mani e mostrarti favorevole ai disegni dei malvagi?

4 Т елесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек?

Hai tu occhi di carne, o vedi anche tu come vede l'uomo?

5 Т воите дни като дните на човека ли са или годините Ти - като човешки дни,

Sono forse i tuoi giorni come i giorni di un mortale, i tuoi anni come i giorni di un uomo?

6 ч е претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми,

perché tu debba indagare sulla mia colpa e andare in cerca del mio peccato,

7 п ри все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти?

pur sapendo che non sono colpevole e che non c'è nessuno che mi può liberare dalla tua mano?

8 Т воите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?

Le tue mani mi hanno fatto e plasmato tutt'insieme, ma ora vorresti distruggermi.

9 П омни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?

Ricordati, ti prego, che mi hai plasmato come argilla, e che mi farai ritornare in polvere!

10 Н е си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

Non mi hai forse versato come il latte, e fatto coagulare come il formaggio?

11 С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел;

Tu mi hai rivestito di pelle e di carne, e mi hai intessuto di ossa e di nervi.

12 ж ивот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми.

Mi hai concesso vita e benevolenza, e la tua provvidenza ha vegliato sul mio spirito,

13 Н о при все това - това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти;

ma nascondevi queste cose nel tuo cuore; ora so che pensavi questo.

14 а ко съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.

Se pecco, tu mi tieni d'occhio e non mi lasci impunito della mia colpa.

15 А ко съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,

Se sono malvagio, guai a me! Anche se fossi giusto, non oserei alzare il capo, sazio come sono d'ignominia e vedendo la mia miseria.

16 з ащото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен.

Se alzo il capo, tu mi dai la caccia come un leone, compiendo nuovamente meraviglie contro di me.

17 О тново издигаш против мене свидетелите Си и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат.

Tu rinnovi i tuoi testimoni contro di me, accresci la tua ira contro di me e truppe sempre fresche mi assalgono.

18 И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;

Perché dunque mi hai fatto uscire dal grembo? Fossi morto, senza che alcun occhio mi avesse visto!

19 б их бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба.

Sarei stato come se non fossi mai esistito, portato dal grembo alla tomba.

20 Д ните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко.

Non sono forse pochi i miei giorni? Smettila dunque, lasciami stare, perché possa riprendermi un po'

21 П реди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка -

prima che me ne vada per non tornare piú, verso la terra di tenebre e di ombra di morte,

22 з емя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.

terra di oscurità e di grandi tenebre di ombra di morte e senza alcun ordine dove persino la luce è come le tenebre"». Primo discorso di Zofar: Dio trascende la conoscenza dell'uomo. Invito a Giobbe a ravvedersi