1 А шест дни преди Пасха Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

Gesú dunque, sei giorni prima della Pasqua, si recò a Betania dove abitava Lazzaro, colui che era morto e che egli aveva risuscitato dai morti.

2 Т ам му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.

E qui gli fecero un convito, Marta serviva e Lazzaro era uno di quelli che erano a tavola con lui.

3 Т огава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исус и с косата си ги избърса, и къщата се изпълни с аромат от мирото.

Maria allora prese una libbra di olio profumato di nardo autentico di gran prezzo, ne unse i piedi di Gesú e li asciugo con i suoi capelli; e la casa fu ripiena del profumo di quest'olio.

4 Н о един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:

Allora uno dei suoi discepoli, Giuda Iscariota, figlio di Simone, quello che stava per tradirlo, disse:

5 З ащо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

«Perché non si è venduto quest'olio per trecento denari e non si è dato il ricavato ai poveri?».

6 А това каза, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея.

Or egli disse questo, non perché si curasse dei poveri, ma perché era ladro e, tenendo la borsa, ne sottraeva ciò che si metteva dentro.

7 Т огава Исус каза: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

Gesú dunque disse: «Lasciala; essa l'aveva conservato per il giorno della mia sepoltura.

8 С иромасите винаги се намират между вас, но Аз не съм всякога между вас.

I poveri infatti li avete sempre con voi, ma non sempre avete me».

9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само заради Исус, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

Intanto una grande folla di Giudei seppe che egli era là, e venne non solo a motivo di Gesú, ma anche per vedere Lazzaro che egli aveva risuscitato dai morti.

10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,

Or i capi dei sacerdoti deliberarono di far morire anche Lazzaro,

11 з ащото поради него много юдеи се отдръпнаха от тях и вярваха в Исус. Тържественото влизане в Йерусалим

perché a motivo di lui molti lasciavano i Giudei e credevano in Gesú,

12 Н а следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Исус пристига в Йерусалим,

Il giorno seguente, una grande folla che era venuta alla festa, udito che Gesú veniva a Gerusalemme,

13 в зеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, като викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име, Израелевият Цар!

prese dei rami di palme e uscí incontro a lui, gridando: «Osanna! Benedetto colui che viene nel nome del Signore, il re d'Israele!».

14 А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано:

E Gesú, trovato un asinello, vi montò sopra come sta scritto:

15 " Не бой се, дъще Сионова. Ето, твоят Цар иде, възседнал осле."

«Non temere, o figlia di Sion; ecco, il tuo re viene, cavalcando un puledro d'asina».

16 У чениците Му отначало не разбраха това. А когато Исус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че това направиха за Него.

Or i suoi discepoli non compresero sul momento queste cose, ma quando Gesú fu glorificato, allora si ricordarono che queste cose erano state scritte di lui e che avevano fatte queste cose a lui.

17 А множеството, което беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо.

La folla dunque, che era con lui quando aveva chiamato Lazzaro fuori dal sepolcro e l'aveva risuscitato dai morti, gli rendeva testimonianza.

18 П о същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

Perciò la folla gli andò incontro, perché aveva udito che egli aveva fatto questo segno.

19 З атова фарисеите си говореха помежду си: Вижте, че нищо не постигаме! Ето, светът отиде след Него. Елините искат да видят Исус Христос

I farisei allora dissero tra di loro: «Vedete che non guadagnate nulla; ecco, il mondo gli va dietro».

20 А между онези, които дойдоха на поклонение на празника, имаше и някои гърци.

Or tra quelli che erano saliti ad adorare a durante la festa c'erano alcuni Greci,

21 Т е отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха с думите: Господине, искаме да видим Исус.

Costoro dunque, accostatisi a Filippo, che era di Betsaida di Galilea, lo pregarono dicendo: «Signore, vorremmo vedere Gesú».

22 Ф илип отиде и каза на Андрей, а Андрей и Филип отидоха и казаха на Исус.

Filippo andò a dirlo ad Andrea; a loro volta, Andrea e Filippo lo dissero a Gesú.

23 А Исус им отговори: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

Ma Gesú rispose loro, dicendo: «L'ora è venuta, in cui il Figlio dell'uomo deve essere glorificato.

24 И стина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само̀; но ако умре, дава много плод.

In verità, in verità vi dico: Se il granel di frumento caduto in terra non muore, rimane solo; ma se muore, produce molto frutto.

25 К ойто обича живота си, ще го изгуби; а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

Chi ama la sua vita la perderà, e chi odia la sua vita in questo mondo la conserverà per la vita eterna.

26 А ко някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец. Исус Христос говори за Своята смърт

Se uno mi serve, mi segua; e là dove sono io, là sarà anche il mio servo; se uno mi serve, il Padre l'onorerà.

27 С ега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох на този час.

Ora l'anima mia è turbata; e che dirò: Padre, salvami da quest'ora? Ma per questo io sono giunto a quest'ora.

28 О тче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: Прославих Го и отново ще Го прославя.

Padre, glorifica il tuo nome!». Allora venne una voce dal cielo: «L'ho glorificato e lo glorificherò ancora».

29 Т огава множеството, което стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. А други казаха: Ангел Му говори.

La folla dunque, che era presente e aveva udito la voce, diceva che era stato un tuono. Altri dicevano: «Un angelo gli ha parlato».

30 И сус отговори: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.

E Gesú rispose e disse: «Questa voce non è venuta per me, ma per voi.

31 С ега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

Ora è il giudizio di questo mondo ora sarà cacciato fuori il principe di questo mondo.

32 И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

Ed io, quando sarò innalzato dalla terra, attirerò tutti a me».

33 А като каза това, Той посочи от каква смърт щеше да умре.

Or egli diceva questo, per indicare di qual morte egli doveva morire.

34 Т огава множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века. Защо тогава Ти казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син?

La folla gli rispose: «Noi abbiamo appreso dalla legge che il Cristo rimane in eterno; ora come puoi tu dire che il Figlio dell'uomo deve essere innalzato? Chi è questo Figlio dell'uomo?».

35 Т огава Исус им каза: Още малко Светлината е между вас. Ходете, докато имате Светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.

Gesú allora disse loro: «La luce è con voi ancora per un po'; camminate mentre avete la luce, affinché non vi sorprendano le tenebre; chi cammina nelle tenebre non sa dove va».

36 Д окато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината. Това изговори Исус, отиде си и се скри от тях.

«Mentre avete la luce, credete nella luce, affinché diventiate figli di luce». Queste cose disse Gesú; poi se ne andò e si nascose da loro.

37 Н о независимо че беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

Sebbene avesse fatto tanti segni davanti a loro, non credevano in lui,

38 з а да се изпълни изреченото от пророк Исая, който каза: "Господи, кой е повярвал в известеното от нас? И мишцата Господня на кого се е открила?"

affinché si adempisse la parola detta dal profeta Isaia: «Signore, chi ha creduto alla nostra predicazione? E a chi è stato rivelato il braccio del Signore?».

39 Т е затова не можеха да вярват, защото Исая също е казал:

Perciò non potevano credere, perché Isaia disse ancora:

40 " Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърца да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля."

«Egli ha accecato i loro occhi e ha indurito il loro cuore, perché non vedano con gli occhi, non intendano col cuore, non si convertano e io non li guarisca».

41 Т ова каза Исая, защото видя славата Му и говорѝ за Него.

Queste cose disse Isaia, quando vide la sua gloria e parlò di lui.

42 Н о пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

Tuttavia, anche tra i capi, molti credettero in lui; ma a motivo dei farisei non lo confessavano, per non essere espulsi dalla sinagoga,

43 з ащото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога.

perché amavano la gloria degli uomini piú della gloria di Dio.

44 А Исус издигна глас и каза: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Онзи, Който Ме е пратил.

Or Gesú gridò e disse: «Chi crede in me, non crede in me, ma in colui che mi ha mandato.

45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

E chi vede me, vede colui che mi ha mandato.

46 А з дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен,

Io sono venuto come luce per il mondo, affinché chiunque crede in me non resti nelle tenebre.

47 и ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

E se uno ode le mie parole e non crede, io non lo giudico; perché io non sono venuto a giudicare il mondo, ma a salvare il mondo.

48 К ойто Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

Chi mi respinge e non accoglie le mie parole, ha chi lo giudica; la parola che ho annunziata sarà quella che lo giudicherà nell'ultimo giorno.

49 З ащото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.

Perché io non ho parlato da me stesso, ma il Padre stesso mi ha mandato e mi ha comandato ciò che io devo dire ed annunziare.

50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И така, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

Ed io so che il suo comandamento è vita eterna; le cose dunque che io dico le dico cosí come il Padre me le ha dette».