1 З ащото всичко това вложих в сърцето си, да издиря всичко това, че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; няма човек, който да знае дали любов или омраза го очаква; всичко е неизвестно пред тях.

Cosí io ho considerato tutto questo nel mio cuore per cercare di chiarirlo: che i giusti e i saggi e le loro opere sono nelle mani di DIO. L'uomo non conosce né l'amore né l'odio; tutto è davanti a loro.

2 В сичко постига всичките еднакво: една е участта на праведния и на нечестивия, на добрия и на злия, на чистия и на нечистия, на онзи, който жертва, и на онзи, който не жертва; както е добрият, така е и грешният, и онзи, който се кълне, както онзи, който се бои да се кълне.

Tutto succede egualmente a tutti: la stessa sorte attende il giusto e l'empio il buono, il puro e l'impuro, chi offre sacrifici e chi non li offre. Come è il buono cosí è il peccatore, e chi giura è come chi teme di giurare.

3 Т ова е злото между всичко, което става под слънцето. Че една е участта на всичките и най-вече, че сърцето на човешките синове е пълно със зло и лудост е в сърцето им, докато са живи, и че после слизат при мъртвите.

Questo è un male in tutto ciò che si fa sotto il sole: hanno tutti la stessa sorte, e inoltre il cuore dei figli degli uomini è pieno di malvagità e la follia risiede nel loro cuore mentre vivono; poi se ne vanno ai morti.

4 З ащото за онзи, който общува с всички живи, има надежда; понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

Finché uno è unito a tutti gli altri viventi c'è speranza, perché un cane vivo val meglio di un leone morto.

5 З ащото живите поне знаят, че ще умрат; а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен;

I viventi infatti sanno che moriranno ma i morti non sanno nulla; per loro non c'è piú alcuna ricompensa, perché la loro memoria è dimenticata.

6 с ъщо и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.

Anche il loro amore, il loro odio e la loro invidia sono ormai periti, ed essi non avranno mai piú alcuna parte in tutto ciò che si fa sotto il sole.

7 И ди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече има благоволение към делата ти.

Va mangia il tuo pane con gioia e bevi il tuo vino con cuore lieto, perché DIO ha già gradito le tue opere.

8 Д рехите ти нека бъдат винаги бели. И миро да не липсва от главата ти.

Le tue vesti siano bianche in ogni tempo, e l'olio non manchi mai sul tuo capo.

9 Р адвай се на живота с жената, която си възлюбил, през всички дни на суетния си живот, които са ти дадени под слънцето - през всички дни на твоята суета; защото това е делът ти в живота и в труда ти, с който се трудиш под слънцето.

Godi la vita con la moglie che ami per tutti i giorni della tua vita di vanità, che egli ti ha concesso sotto il sole per tutti i giorni della tua vanità, perché questa è la tua parte nella vita e nella fatica che compi sotto il sole.

10 В сичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш.

Tutto ciò che la tua mano trova da fare, fallo con tutta la tua forza, perché nello Sceol dove vai, non c'è piú ne lavoro né pensiero né conoscenza né sapienza.

11 О бърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните; а на всички тях се случва според времето и случая.

Ho pure visto sotto il sole che la corsa non è vinta da chi è veloce, né la battaglia dai forti; né il pane va ai saggi, né le ricchezze agli uomini intelligenti, né il favore a quelli abili, ma a tutti le cose avvengono secondo il tempo e il caso.

12 З ащото и човек не знае времето си; както рибите, които се улавят в жестока мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките синове в лошо време, когато то внезапно ги връхлети.

Poiché l'uomo non conosce la sua ora: come i pesci che sono presi in una rete crudele, e come gli uccelli che sono colti in un laccio, cosí i figli degli uomini sono presi nel laccio al tempo dell'avversità, quando piomba su di loro improvvisamente.

13 И това видях като мъдрост под слънцето (и тя ми се видя голяма):

Ho visto anche questo esempio di sapienza sotto il sole, e mi è parsa grande.

14 И маше малък град и малко мъже в него; и дойде против него велик цар и го обсади, и издигна против него големи могили.

C'era una piccola città con pochi uomini dentro; un gran re le venne contro, la cinse d'assedio e vi costruí contro grandi bastioni.

15 Н о в него се намери сиромах и мъдър човек и той с мъдростта си избави града, но никой не си спомни за онзи беден човек.

Si trovava però in essa un uomo povero e saggio che con la sua sapienza salvò la città. Tuttavia nessuno si ricordò di quell'uomo povero.

16 Т огава казах: Мъдростта струва повече от силата; а при все това мъдростта на бедния е презряна и думите му не се слушат.

Allora io dissi: «La sapienza val piú della forza; ma la sapienza del povero è disprezzata e le sue parole non sono ascoltate».

17 Д умите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат повече от вика на онзи, който властва между безумните.

Le parole dei saggi pronunciate con calma si ascoltano meglio delle grida di chi domina fra gli stolti.

18 М ъдростта струва повече от военните оръжия; а един грешник разваля много добри неща.

La sapienza val piú delle armi da guerra; ma un solo peccatore distrugge un gran bene.