1 П лановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от Господа.

Le disposizioni del cuore appartengono all'uomo, ma la risposta della lingua viene dall'Eterno.

2 В сички пътища на човека са чисти в собствените му очи, но Господ претегля духовете.

Tutte le vie dell'uomo sono pure ai suoi occhi, ma l'Eterno pesa gli spiriti.

3 В ъзлагай делата си на Господа и ще се утвърдят твоите намерения.

Affida all'Eterno le tue attività e i tuoi progetti riusciranno.

4 Г оспод е направил всяко нещо за Себе Си, дори и нечестивия - за деня на злото.

L'Eterno ha fatto ogni cosa per se stesso, anche l'empio per il giorno della sventura.

5 М ерзост е за Господа всеки, който е с горделиво сърце, даже ръка с ръка да се съедини, той пак няма да остане ненаказан.

Chiunque è superbo di cuore è un abominio per l'Eterno; anche se stringe la mano ad un altro per un'alleanza, non rimarrà impunito.

6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието и чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

Con la bontà e la verità l'iniquità si espia, e con il timore dell'Eterno uno si allontana dal male.

7 К огато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му.

Quando l'Eterno gradisce le vie di un uomo, fa essere in pace con lui anche i suoi nemici.

8 П о-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда.

E' meglio poco con giustizia, che grandi rendite senza equità.

9 С ърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му.

Il cuore dell'uomo programma la sua via, ma l'Eterno dirige i suoi passi.

10 П рисъдата в устните на царя е боговдъхновена; устата му няма да сгрешат в съда.

Sulle labbra del re sta una sentenza divina; nel giudizio la sua bocca non deve sbagliare.

11 В ярната теглилка и везни са от Господа, всички грамове в торбата са Негово дело.

La stadera e le bilance giuste sono dell'Eterno, tutti i pesi del sacchetto sono opera sua.

12 Д а се върши беззаконие е мерзост за царете, защото престолът се утвърждава с правда.

E' un abominio per i re fare il male, perché il trono è reso stabile con la giustizia.

13 П раведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право.

Le labbra giuste sono gradite ai re; essi amano chi parla rettamente.

14 Я ростта на царя е вестител на смърт, но мъдрият човек я укротява.

L'ira del re è come messaggeri di morte, ma l'uomo saggio la placherà.

15 В светлината от лицето на царя има живот и неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

Nella luce del volto del re c'è vita, e il suo favore è come nube dell'ultima pioggia.

16 К олко по-желателно е придобиването на мъдрост, отколкото на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, отколкото на сребро.

Quanto è meglio acquistare sapienza che oro, e acquistare intendimento è preferibile all'argento.

17 Д а се отклоняват от зло е път на праведните; който пази пътя си, опазва душата си.

La strada maestra degli uomini retti è evitare il male; chi vuol custodire la sua anima sorveglia la sua via.

18 Г ордостта предшества погибелта, а високомерието - падането.

Prima della rovina viene l'orgoglio, e prima della caduta lo spirito altero.

19 П о-добре някой да е със смирен дух между кротките, отколкото да дели плячка с горделивите.

Meglio essere umile di spirito con i miseri, che spartire la preda con i superbi.

20 К ойто внимава в словото, ще намери добро. И който уповава на Господа, е блажѐн.

Chi presta attenzione alla Parola troverà il bene, e chi confida nell'Eterno è beato.

21 К ойто е с мъдро сърце, ще се нарече благоразумен; и сладостта на устните умножава знание.

Il saggio di cuore sarà chiamato prudente, e la dolcezza delle labbra aumenta il sapere.

22 Р азумът е извор на живот за притежателя му, а глупостта на безумните е наказанието им.

Il senno è una fonte di vita per chi lo possiede, ma la stoltezza è il castigo degli stolti.

23 С ърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му.

Il cuore del saggio rende assennata la sua bocca, e aumenta il sapere delle sue labbra.

24 Б лагите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.

Le parole soavi sono come un favo di miele, dolcezza all'anima e medicina alle ossa.

25 И ма път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.

C'è una via che all'uomo sembra diritta, ma la sua fine sfocia in vie di morte.

26 О хотата на работника работи за него, защото устата му го принуждават.

La persona che si affatica si affatica per se stessa, perché la sua bocca lo stimola.

27 Л ошият човек копае зло и в устните му има сякаш пламнал огън.

L'uomo malvagio macchina il male e sulle sue labbra c'è come un fuoco ardente.

28 О пак човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели.

L'uomo perverso semina contese, e chi calunnia separa gli amici migliori.

29 Н асилникът мами ближния си и го води в погрешен път;

L'uomo violento adesca il proprio compagno e lo conduce per una via non buona.

30 з атваря очите си, за да измисля извратени неща, и прехапва устните си, за да постигне зло.

Chi chiude gli occhi per macchinare cose perverse, si morde le labbra quando causa del male.

31 Б елите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата.

I capelli bianchi sono una corona di gloria; la si trova sulla via della giustizia.

32 К ойто не се гневи бързо, е по-добър от храбрия, и който владее духа си - от завоевател на град.

Chi è lento all'ira val piú di un forte guerriero, e chi domina il suo spirito val piú di chi espugna una città.

33 Ж ребият се хвърля в скута, но решението чрез него е от Господа.

Si getta la sorte nel grembo, ma ogni decisione dipende dall'Eterno.