1 ( По слав. 13.) За първия певец. Давидов псалом. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха нечестиви дела; няма кой да прави добро.

«Al maestro del coro. Di Davide» Lo stolto ha detto nel suo cuore: «Non c'è DIO». Sono corrotti, fanno cose abominevoli; non c'è alcuno che faccia il bene.

2 Г оспод надникна от небесата над човешките синове, за да види има ли някой разумен, който да търси Бога.

L'Eterno guarda dal cielo sui figli degli uomini per vedere se vi sia qualcuno che abbia intendimento, che cerchi DIO.

3 В сички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един.

Si sono tutti sviati, si sono tutti corrotti; non c'è alcuno che faccia il bene, neppure uno.

4 Б ез разум ли са всички, които беззаконстват, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават Господа?

Non hanno alcun intendimento tutti gli operatori di iniquità, che mangiano il mio popolo come se mangiassero del pane e non invocano l'Eterno?

5 Т огава ги нападна голям страх; защото Бог е в поколението на праведните.

Là saranno presi da una grande paura, perché DIO è con la gente giusta.

6 О суетихте намеренията на бедния; Господ обаче му е прибежище.

Voi cercate di frustrare i piani del misero, perché l'Eterno è il suo rifugio.

7 Д ано дойде от Сион избавление на Израел! Когато Господ върне Своя народ от плен, тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израел.

Oh! Venga pure da Sion la salvezza, d'Israele! Quando l'Eterno ricondurrà dalla cattività il suo popolo, Giacobbe esulterà, Israele si rallegrerà.