1 О , да би била главата ми вода, очите ми - извор на сълзи, за да плача денем и нощем за убитите на дъщерята на народа ми!

Oh, fosse la mia testa una sorgente d'acqua e i miei occhi una fonte di lacrime, perché pianga giorno e notte gli uccisi della figlia del mio popolo!

2 О , да би имало за мене в пустинята убежище за пътници, за да оставя народа си и да си отида от тях! Защото те всички са прелюбодейци, сбирщина от вероломци.

Oh, avessi nel deserto un rifugio per viandanti! Abbandonerei il mio popolo e me ne andrei lontano da loro, perché sono tutti adulteri, un assembramento di traditori.

3 З апъват езика си, като че ли е лъкът им за лъжа, засилват се на земята, но не за честността; защото напредват от зло в зло, а Мене не познават, казва Господ.

«Tendono le loro lingue come fosse il loro arco per scoccare menzogne; nel paese sono potenti ma non per la verità, perché procedono di malvagità in malvagità e non conoscono me», dice l'Eterno.

4 П азете се всеки от ближния си и нямайте доверие на никой брат; защото всеки брат ще изневерява докрай и всеки ближен разпространява клевети.

«Si guardi ciascuno dal suo vicino e non fidatevi di ogni fratello, perché ogni fratello non fa che ingannare ed ogni vicino va spargendo calunnie.

5 В секи мами ближния си, никога не говорят истината, научиха езика си да говори лъжи, до уморяване вършат беззаконие.

Ognuno inganna il suo vicino e non dicono la verità; esercitano la loro lingua a mentire e si affaticano a fare il male.

6 Ж илището ти е сред коварство; чрез коварство те отказват да Ме познаят, казва Господ.

La tua dimora è in mezzo all'inganno e per inganno rifiutano di conoscermi», dice l'Eterno.

7 З атова така казва Господ на Силите: Ето, ще ги претопя и ще ги опитам; защото какво друго да направя поради дъщерята на народа Ми?

Perciò cosí dice l'Eterno degli eserciti: «Ecco, io li raffinerò e li saggerò. Cos'altro infatti posso fare per la figlia del mio popolo?

8 Е зикът им е смъртоносна стрела, говори коварно; с устата си човек говори мирно на ближния си, но в сърцето си поставя засада против него.

La loro lingua è una freccia micidiale; essa non dice che menzogne. Con la bocca ognuno parla di pace al suo vicino, ma nel suo cuore sta in agguato.

9 Н яма ли да ги накажа за това? - казва Господ; душата Ми няма ли да въздаде на такъв народ?

Non dovrei forse punirli per queste cose?», dice l'Eterno. «Non dovrei vendicarmi di una nazione come questa?».

10 З а планините ще подема плач и ридание, за пасбищата на степите - жалеене, защото така изпогоряха, че няма кой да мине през тях, нито се чува глас на стадо; от небесна птица до животно побегнаха, отидоха.

Per i monti eleverò pianto e gemito e per i pascoli del deserto un lamento, perché sono bruciati e non vi passa piú alcuno, né piú si ode il belare delle greggi. Gli uccelli del cielo e le bestie sono fuggiti, sono scomparsi.

11 А з ще превърна Йерусалим в грамади, в жилище на чакали, и ще превърна в пустиня Юдейските градове, останали без жители.

«Io ridurrò Gerusalemme un cumulo di rovine e un rifugio di sciacalli, farò delle città di Giuda una desolazione senza abitanti».

12 К ой е мъдър човек, за да може да разбере това, на когото са говорили устата Господни, за да обясни защо загина страната и е изгорена като пустиня, за да няма кой да минава през нея?

Qual'è l'uomo saggio che può comprendere queste cose e colui al quale la bocca dell'Eterno ha parlato perché lo annunzi? Perché mai il paese è distrutto e desolato come un deserto e non vi passa piú nessuno?

13 И Господ казва: Понеже изоставиха Моя закон, който поставих пред тях, и не послушаха гласа Ми, нито ходиха по него,

L'Eterno dice: «Perché costoro hanno abbandonato la mia legge che avevo posto davanti a loro, non hanno ascoltato la mia voce e non hanno camminato in conformità ad essa,

14 а постъпваха според упоритостта на своето сърце и се кланяха на ваалимите, както ги научиха бащите им,

ma hanno seguito la caparbietà del loro cuore e i Baal, che i loro padri avevano fatto loro conoscere».

15 з атова така казва Господ на Силите, Израелевият Бог: Ето, Аз ще нахраня този народ с пелин и ще ги напоя с горчива вода;

Perciò cosí dice l'Eterno degli eserciti, il DIO d'Israele: «Ecco, io nutrirò questo popolo di assenzio e gli farò bere acqua avvelenata.

16 с ъщо ще ги разпръсна между народи, които нито те, нито бащите им са познавали; и ще изпратя меч след тях, докато ги изтребя.

Li disperderò fra le nazioni che né loro né i loro padri hanno conosciuto, e manderò dietro a loro la spada, finché li avrò interamente distrutti».

17 Т ака говори Господ на Силите: Размислете и повикайте да дойдат оплаквачките и изпратете за вещите жени, за да дойдат;

Cosí dice l'Eterno degli eserciti: «Pensate a chiamare le lamentatrici: che vengano! Mandate a chiamare le piú brave: che vengano!

18 и нека побързат да подемат ридание за нас, за да проронят очите ни сълзи и клепачите ни да излеят вода.

Si affrettino a elevare su di noi un lamento affinché i nostri occhi si sciolgano in lacrime e le nostre palpebre versino acqua».

19 З ащото глас на ридание се чува от Сион, който казва: Как сме разорени! Много сме посрамени, защото оставихме земята, понеже събориха жилищата ни.

Poiché una voce di lamento si ode da Sion: «Come siamo devastati! Siamo grandemente confusi, perché dobbiamo lasciare il paese, perché hanno abbattuto le nostre dimore».

20 О баче, слушайте, жени, словото Господне и нека ухото ви приеме словото на устата Му; научете дъщерите си на ридание и всяка - ближната си на плач.

Perciò ascoltate la parola dell'Eterno, o donne, e il vostro orecchio riceva la parola della sua bocca. Insegnate alle vostre figlie un lamento e ognuna insegni alla sua vicina un canto funebre.

21 З ащото смъртта влезе през прозорците ни, нахлу в палатите ни, за да изтреби децата от улиците, юношите - от площадите.

Poiché la morte è salita per le nostre finestre, è entrata nei nostri palazzi per far sparire i bambini dalla strada e i giovani dalle piazze.

22 К ажи: Така казва Господ: Човешки трупове ще паднат като тор по лицето на нивата и като ръкойката зад жътвар, която никой няма да събере.

«Parla: Cosí dice l'Eterno: "I cadaveri degli uomini giaceranno come letame sull'aperta campagna, come un covone lasciato indietro dal mietitore e che nessuno raccoglie"».

23 Т ака казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си и богатият да не се хвали с богатството си;

Cosí dice l'Eterno: «Il savio non si glori della sua sapienza, il forte non si glori della sua forza, il ricco non si glori della sua ricchezza.

24 а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мене, че съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята; понеже в това благоволя, казва Господ.

Ma chi si gloria si glori di questo: di aver senno e di conoscere me, che sono l'Eterno, che esercita la benignità, il diritto e la giustizia sulla terra; poiché mi compiaccio in queste cose», dice l'Eterno.

25 Е то, идат дни, казва Господ, когато Аз ще накажа всички обрязани заедно с необрязаните:

«Ecco, vengono i giorni», dice l'Eterno, «in cui punirò tutti i circoncisi, che sono incirconcisi:

26 Е гипет, Юдея, Едом, амонците, Моав и всички, които си стрижат издадените части на косата, които живеят в пустинята; защото всички тези народи са необрязани, а целият Израелев дом е с необрязано сърце.

l'Egitto, Giuda, Edom, i figli di Ammon, Moab, e tutti quelli che si tagliano gli angoli della barba e abitano nel deserto; poiché tutte le nazioni sono incirconcise e tutta la casa d'Israele è incirconcisa di cuore».