1 ( По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;

Là, presso i fiumi di Babilonia, sedevamo e piangevamo, ricordandoci di Sion;

2 н а върбите сред него окачихме арфите си.

sui salici di quella terra avevamo appese le nostre cetre.

3 З ащото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни.

Là, quelli che ci avevano condotti in cattività ci chiedevano le parole di un canto, sí, quelli che ci opprimevano chiedevano canti di gioia, dicendo: «Cantateci un canto di Sion».

4 К ак да пеем песента Господня в чужда земя?

Come avremmo potuto cantare i canti dell'Eterno in un paese straniero?

5 А ко те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!

Se mi dimentico di te, o Gerusalemme, dimentichi la mia destra ogni abilità;

6 Н ека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.

resti la mia lingua attaccata al palato, se non mi ricordo di te, se non metto Gerusalemme al di sopra della mia piú grande gioia.

7 П омни, Господи, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му!

Ricordati, o Eterno, dei figli di Edom, che nel giorno di Gerusalemme dicevano: «Demolitela, demolitela fin dalle fondamenta».

8 Д ъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила!

O figlia di Babilonia, che devi esser distrutta beato chi ti darà la retribuzione del male che ci hai fatto!

9 Б лазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък малките ти деца!

Beato chi prende i tuoi bambini e li sbatte contro la roccia!