1 В ъв втората година от царуването на Навуходоносор царят видя сънища, от които духът му се смути и сънят побегна от него.
Nel secondo anno del regno di Nebukadnetsar, Nebukadnetsar, ebbe dei sogni; il suo spirito rimase turbato e il sonno lo lasciò.
2 Т огава той заповяда да повикат влъхвите и вражалците, магьосниците и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И така, те влязоха и застанаха пред него.
Il re allora diede ordini di chiamare i maghi, gli astrologi, gli stregoni e i Caldei perché raccontassero al re i suoi sogni. Questi vennero e si presentarono al re.
3 Ц арят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава, за да разбера съня.
Il re disse loro: «Ho fatto un sogno e il mio spirito è turbato, finché riuscirò a conoscere il sogno».
4 Т огава халдейците говориха на царя на сирийски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.
Allora i Caldei risposero al re in aramaico: «O re possa tu vivere per sempre. Racconta il sogno ai tuoi servi e noi ne daremo l'interpretazione».
5 Ц арят отговори на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми кажете съня и значението му, ще бъдете посечени и къщите ви ще се превърнат в бунища;
Il re rispose e disse ai Caldei: «La mia decisione è presa: se non mi fate conoscere il sogno e la sua interpretazione sarete tagliati a pezzi e le vostre case saranno ridotte in letamai,
6 н о ако разкриете съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. И така, разкрийте ми съня и разтълкувайте значението му.
Se invece mi indicherete il sogno e la sua interpretazione, riceverete da me doni ricompense e grandi onori, indicatemi dunque il sogno e la sua interpretazione».
7 Т е, като отговориха втори път, казаха: Нека царят каже съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.
Essi risposero una seconda volta e dissero: «Racconti il re il sogno ai suoi servi e noi ne daremo l'interpretazione».
8 Ц арят отговори: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, какво съм ви заповядал.
Il re allora rispose e disse: «Mi rendo chiaramente conto che voi intendete guadagnare tempo, perché vedete che la mia decisione è presa;
9 О баче ако не ми разкриете съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене, докато решението ми се измени. И така, разкажете ми съня и аз ще узная, че можете да ми кажете и значението му.
se non mi fate conoscere il sogno, c'è un'unica sentenza per voi; vi siete messi d'accordo per dire davanti a me parole bugiarde e perverse, nella speranza che i tempi mutino. Perciò raccontatemi il sogno e io saprò che siete in grado di darmene anche l'interpretazione».
10 Х алдейците отговориха пред царя: Няма човек на света, който да може да яви тази царска работа; защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от влъхва или вражалец, или халдеец.
I Caldei risposero davanti al re e dissero: «Non c'è alcun uomo sulla terra che possa far sapere ciò che il re domanda. Infatti nessun re, signore o sovrano ha mai chiesto una cosa simile ad alcun mago, astrologo o Caldeo.
11 Т ова, което царят изисква, е трудно; и няма друг, който би могъл да го каже пред царя, освен боговете, чието жилище не е между хората.
La cosa che il re domanda è troppo difficile e non c'è nessuno che la possa far sapere al re, se non gli dèi, la cui dimora non è fra i mortali».
12 З атова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всички вавилонски мъдреци.
A questo il re si adirò, montò in collera e ordinò di sterminare tutti i savi di Babilonia.
13 И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги убият.
Cosi fu promulgato il decreto in base al quale i savi dovevano essere uccisi, e cercavano Daniele e i suoi compagni per uccidere anche loro.
14 Т огава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.
Allora Daniele si rivolse con parole prudenti e sagge ad Ariok, capitano delle guardie del re, il quale era uscito per uccidere i savi di Babilonia.
15 Т ой каза на царския началник Ариох: Защо този царски указ е така прибързан? Тогава Ариох разказа всичко на Даниил.
Prese la parola e disse ad Ariok, capitano del re: «Perché mai un decreto cosí duro da parte del re?». Allora Ariok fece sapere la cosa a Daniele.
16 И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да каже на царя значението на съня.
Cosí Daniele entrò dal re e gli chiese di dargli tempo, perché potesse far conoscere al re l'interpretazione del sogno.
17 Т огава Даниил отиде в къщата си и разказа за това на другарите си Анания, Мисаил и Азария,
Allora Daniele andò a casa sua e fece sapere la cosa ai suoi compagni Hananiah, Mishael e Azaria
18 з а да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, така че да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.
perché implorassero misericordia dal Dio del cielo riguardo a questo segreto, perché Daniele e i suoi compagni non fossero messi a morte col resto dei savi di Babilonia.
19 Т огава тайната се откри на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.
Allora il segreto fu rivelato a Daniele in una visione notturna. Cosí Daniele benedisse il Dio del cielo.
20 Д аниил каза: Да бъде благословено името Божие отвека и довека; защото мъдростта и силата са Негови.
Daniele prese a dire: «Sia benedetto il nome di Dio per sempre, eternamente, perché a lui appartengono la sapienza e la forza.
21 Т ой изменя времената и годините; сваля царе и поставя царе; Той е, Който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните.
Egli muta i tempi e le stagioni, depone i re e li Innalza, dà la sapienza ai savi e la conoscenza a quelli che hanno intendimento.
22 Т ой открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината обитава с Него.
Egli rivela le cose profonde e segrete, conosce ciò che è nelle tenebre, e la luce dimora con lui.
23 Н а Тебе, Боже на бащите ми, благодаря и Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила, като си ми открил онова, което измолих от Тебе, защото си ни открил царската работа.
O Dio dei miei padri, ti ringrazio e ti lodo, perché mi hai dato sapienza e forza e mi hai fatto conoscere ciò che ti abbiamo chiesto, facendoci conoscere la cosa richiesta dal re».
24 И така, Даниил влезе при Ариох, когото царят беше назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, му каза така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя и аз ще му разкрия значението на съня.
Perciò Daniele entrò da Ariok, a cui il re aveva affidato l'incarico di far perire i savi di Babilonia, andò e gli disse cosí: «Non far perire i savi di Babilonia! Conducimi davanti al re e darò al re l'interpretazione».
25 Т огава Ариох побърза да въведе Даниил пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще разкрие на царя значението.
Allora Ariok condusse in fretta Daniele davanti al re e gli parlò cosí: «Ho trovato un uomo fra i Giudei in cattività, che farà conoscere al re l'interpretazione».
26 Ц арят проговори на Даниил, чието име беше Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях, и значението му?
Il re prese a dire a Daniele, che si chiamava Beltshatsar,: «Sei capace di farmi conoscere il sogno che ho fatto e la sua interpretazione?».
27 Д аниил отговори на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя нито мъдреци, нито вражалци, нито влъхви, нито астролози.
Daniele rispose in presenza del re e disse: «Il segreto di cui il re ha chiesto l'interpretazione, non può essere spiegato al re né da saggi, né da astrologi, né da maghi né da indovini.
28 Н о има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносор онова, което предстои да стане в последните дни. Ето съня ти и това, което си видял в главата си, на леглото си:
Ma c'è un Dio nel cielo che rivela i segreti, ed egli ha fatto conoscere al re Nebukadnetsar ciò che avverrà negli ultimi giorni. Questo è stato il tuo sogno e le visioni della tua mente sul tuo letto.
29 Ц арю, размишленията дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което предстои да стане по-късно; и Онзи, Който открива тайни, ти е явил онова, което предстои да стане.
O re, i pensieri che ti sono venuti sul tuo letto riguardano ciò che deve avvenire d'ora in poi; e colui che rivela i segreti ti ha fatto conoscere ciò che avverrà.
30 Н о колкото до мене, тази тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която аз имам повече от всички живи, а за да се открие на царя значението на съня и за да разбереш размишленията на сърцето си.
Ma quanto a me, questo segreto mi è stato rivelato non perché io abbia maggiore sapienza di tutti gli altri viventi, ma perché l'interpretazione sia fatta conoscere al re, e tu possa conoscere i pensieri del tuo cuore.
31 Т и, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред теб; и изгледът му е бил страшен.
Tu stavi guardando, o re, ed ecco una grande immagine; questa enorme immagine, di straordinario splendore, si ergeva davanti a te con un aspetto terribile.
32 Г лавата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците му - от сребро, коремът и бедрата му - от мед,
La testa di questa immagine era d'oro fino, il suo petto e le sue braccia erano d'argento, il suo ventre e le sue cosce di bronzo,
33 к раката му - от желязо, ходилата му - отчасти от желязо, а отчасти от кал.
le sue gambe di ferro, i suoi piedi in parte di ferro e in parte d'argilla.
34 Т и си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.
Mentre stavi guardando, una pietra si staccò, ma non per mano d'uomo, e colpí l'immagine sui suoi piedi di ferro e d'argilla e li frantumò.
35 Т огава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.
Allora il ferro, l'argilla, il bronzo, l'argento e l'oro furono frantumati insieme e diventarono come la pula sulle aie d'estate; il vento li portò via e di essi non si trovò piú alcuna traccia. Ma la pietra che aveva colpito l'immagine diventò un grande monte, che riempí tutta la terra.
36 Т ова е сънят; и ще кажем пред царя значението му.
Questo è il sogno; ora ne daremo l'interpretazione davanti al re.
37 Ц арю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;
Tu, o re, sei il re dei re, perché il Dio del cielo ti ha dato il regno, la potenza, la forza e la gloria.
38 и където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си онази златна глава.
Dovunque dimorano i figli degli uomini, le bestie della campagna e gli uccelli del cielo, egli li ha dati nelle tue mani e ti ha fatto dominare sopra tutti loro. Tu sei quella testa d'oro.
39 С лед тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще завладее целия свят.
Dopo di te sorgerà un altro regno, inferiore al tuo; poi un terzo regno di bronzo, che dominerà su tutta la terra.
40 Щ е се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко.
Il quarto regno sarà forte come il ferro, perché il ferro fa a pezzi e stritola ogni cosa; come il ferro che frantuma, quel regno farà a pezzi e frantumerà tutti questi regni.
41 А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.
Come tu hai visto che i piedi e le dita erano in parte d'argilla di vasaio e in parte di ferro, cosí quel regno sarà diviso, tuttavia in esso ci sarà la durezza del ferro, perché tu hai visto il ferro mescolato con argilla molle.
42 И както пръстите на краката са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.
E come le dita dei piedi erano in parte di ferro e in parte d'argilla, cosí quel regno sarà in parte forte e in parte fragile.
43 И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.
Come hai visto il ferro mescolato con la molle argilla, essi si mescoleranno per seme umano, ma non si uniranno l'uno all'altro, esattamente come il ferro non si amalgama con l'argilla.
44 И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека.
Al tempo di questi re il Dio del cielo farà sorgere un regno, che non sarà mai distrutto; questo regno non sarà lasciato a un altro popolo, ma frantumerà e annienterà tutti quei regni, e sussisterà in eterno,
45 К акто си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което предстои да стане по-късно. Сънят е истински и тълкуването му е вярно.
esattamente come hai visto la pietra staccarsi dal monte, non per mano d'uomo, e frantumare il ferro, il bronzo, l'argilla, l'argento e l'oro. Il grande Dio ha fatto conoscere al re ciò che deve avvenire d'ora in poi. Il sogno è veritiero e la sua interpretazione è sicura».
46 Т огава цар Навуходоносор падна на лице и се поклони на Даниил, и заповяда да му принесат принос и кадения.
Allora il re Nebukadnetsar cadde sulla sua faccia e si prostrò davanti a Daniele; quindi ordinò che gli presentassero un'offerta e dell'incenso.
47 Ц арят отговори на Даниил: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тази тайна.
Il re parlò a Daniele e disse: «In verità il vostro Dio è il Dio degli dèi, il Signore dei re e il rivelatore dei segreti, poiché tu hai potuto rivelare questo segreto».
48 Т огава царят възвеличи Даниил, даде му много и големи подаръци и го постави управител на цялата вавилонска област и началник на управителите над всички вавилонски мъдреци.
Allora il re rese Daniele grande, gli diede molti e grandi doni, lo fece governatore di tutta la provincia di Babilonia e capo supremo di tutti i savi di Babilonia.
49 Д аниил измоли от царя и той постави Седрах, Мисах и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.
Inoltre, dietro richiesta di Daniele, il re prepose Shadrak, Meshak e Abednego all'amministrazione degli affari della provincia di Babilonia. Daniele invece rimase alla corte del re.