1 В ъв втората година от царуването на Навуходоносор царят видя сънища, от които духът му се смути и сънят побегна от него.

And in the second year of the reign of Nebuchadnezzar Nebuchadnezzar dreamed dreams, wherewith his spirit was troubled, and his sleep brake from him.

2 Т огава той заповяда да повикат влъхвите и вражалците, магьосниците и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И така, те влязоха и застанаха пред него.

Then the king commanded to call the magicians, and the astrologers, and the sorcerers, and the Chaldeans, for to shew the king his dreams. So they came and stood before the king.

3 Ц арят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава, за да разбера съня.

And the king said unto them, I have dreamed a dream, and my spirit was troubled to know the dream.

4 Т огава халдейците говориха на царя на сирийски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.

Then spake the Chaldeans to the king in Syriack, O king, live for ever: tell thy servants the dream, and we will shew the interpretation.

5 Ц арят отговори на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми кажете съня и значението му, ще бъдете посечени и къщите ви ще се превърнат в бунища;

The king answered and said to the Chaldeans, The thing is gone from me: if ye will not make known unto me the dream, with the interpretation thereof, ye shall be cut in pieces, and your houses shall be made a dunghill.

6 н о ако разкриете съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. И така, разкрийте ми съня и разтълкувайте значението му.

But if ye shew the dream, and the interpretation thereof, ye shall receive of me gifts and rewards and great honour: therefore shew me the dream, and the interpretation thereof.

7 Т е, като отговориха втори път, казаха: Нека царят каже съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.

They answered again and said, Let the king tell his servants the dream, and we will shew the interpretation of it.

8 Ц арят отговори: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, какво съм ви заповядал.

The king answered and said, I know of certainty that ye would gain the time, because ye see the thing is gone from me.

9 О баче ако не ми разкриете съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене, докато решението ми се измени. И така, разкажете ми съня и аз ще узная, че можете да ми кажете и значението му.

But if ye will not make known unto me the dream, there is but one decree for you: for ye have prepared lying and corrupt words to speak before me, till the time be changed: therefore tell me the dream, and I shall know that ye can shew me the interpretation thereof.

10 Х алдейците отговориха пред царя: Няма човек на света, който да може да яви тази царска работа; защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от влъхва или вражалец, или халдеец.

The Chaldeans answered before the king, and said, There is not a man upon the earth that can shew the king’s matter: therefore there is no king, lord, nor ruler, that asked such things at any magician, or astrologer, or Chaldean.

11 Т ова, което царят изисква, е трудно; и няма друг, който би могъл да го каже пред царя, освен боговете, чието жилище не е между хората.

And it is a rare thing that the king requireth, and there is none other that can shew it before the king, except the gods, whose dwelling is not with flesh.

12 З атова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всички вавилонски мъдреци.

For this cause the king was angry and very furious, and commanded to destroy all the wise men of Babylon.

13 И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги убият.

And the decree went forth that the wise men should be slain; and they sought Daniel and his fellows to be slain.

14 Т огава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.

Then Daniel answered with counsel and wisdom to Arioch the captain of the king’s guard, which was gone forth to slay the wise men of Babylon:

15 Т ой каза на царския началник Ариох: Защо този царски указ е така прибързан? Тогава Ариох разказа всичко на Даниил.

he answered and said to Arioch the king’s captain, Why is the decree so hasty from the king? Then Arioch made the thing known to Daniel.

16 И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да каже на царя значението на съня.

Then Daniel went in, and desired of the king that he would give him time, and that he would shew the king the interpretation.

17 Т огава Даниил отиде в къщата си и разказа за това на другарите си Анания, Мисаил и Азария,

Then Daniel went to his house, and made the thing known to Hananiah, Mishael, and Azariah, his companions:

18 з а да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, така че да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.

that they would desire mercies of the God of heaven concerning this secret; that Daniel and his fellows should not perish with the rest of the wise men of Babylon.

19 Т огава тайната се откри на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.

Then was the secret revealed unto Daniel in a night vision. Then Daniel blessed the God of heaven.

20 Д аниил каза: Да бъде благословено името Божие отвека и довека; защото мъдростта и силата са Негови.

Daniel answered and said, Blessed be the name of God for ever and ever: for wisdom and might are his:

21 Т ой изменя времената и годините; сваля царе и поставя царе; Той е, Който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните.

and he changeth the times and the seasons: he removeth kings, and setteth up kings: he giveth wisdom unto the wise, and knowledge to them that know understanding:

22 Т ой открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината обитава с Него.

he revealeth the deep and secret things: he knoweth what is in the darkness, and the light dwelleth with him.

23 Н а Тебе, Боже на бащите ми, благодаря и Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила, като си ми открил онова, което измолих от Тебе, защото си ни открил царската работа.

I thank thee, and praise thee, O thou God of my fathers, who hast given me wisdom and might, and hast made known unto me now what we desired of thee: for thou hast now made known unto us the king’s matter.

24 И така, Даниил влезе при Ариох, когото царят беше назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, му каза така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя и аз ще му разкрия значението на съня.

Therefore Daniel went in unto Arioch, whom the king had ordained to destroy the wise men of Babylon: he went and said thus unto him; Destroy not the wise men of Babylon: bring me in before the king, and I will shew unto the king the interpretation.

25 Т огава Ариох побърза да въведе Даниил пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще разкрие на царя значението.

Then Arioch brought in Daniel before the king in haste, and said thus unto him, I have found a man of the captives of Judah, that will make known unto the king the interpretation.

26 Ц арят проговори на Даниил, чието име беше Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях, и значението му?

The king answered and said to Daniel, whose name was Belteshazzar, Art thou able to make known unto me the dream which I have seen, and the interpretation thereof?

27 Д аниил отговори на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя нито мъдреци, нито вражалци, нито влъхви, нито астролози.

Daniel answered in the presence of the king, and said, The secret which the king hath demanded cannot the wise men, the astrologers, the magicians, the soothsayers, shew unto the king;

28 Н о има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносор онова, което предстои да стане в последните дни. Ето съня ти и това, което си видял в главата си, на леглото си:

but there is a God in heaven that revealeth secrets, and maketh known to the king Nebuchadnezzar what shall be in the latter days. Thy dream, and the visions of thy head upon thy bed, are these;

29 Ц арю, размишленията дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което предстои да стане по-късно; и Онзи, Който открива тайни, ти е явил онова, което предстои да стане.

As for thee, O king, thy thoughts came into thy mind upon thy bed, what should come to pass hereafter: and he that revealeth secrets maketh known to thee what shall come to pass.

30 Н о колкото до мене, тази тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която аз имам повече от всички живи, а за да се открие на царя значението на съня и за да разбереш размишленията на сърцето си.

But as for me, this secret is not revealed to me for any wisdom that I have more than any living, but for their sakes that shall make known the interpretation to the king, and that thou mightest know the thoughts of thy heart.

31 Т и, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред теб; и изгледът му е бил страшен.

Thou, O king, sawest, and behold a great image. This great image, whose brightness was excellent, stood before thee; and the form thereof was terrible.

32 Г лавата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците му - от сребро, коремът и бедрата му - от мед,

This image’s head was of fine gold, his breast and his arms of silver, his belly and his thighs of brass,

33 к раката му - от желязо, ходилата му - отчасти от желязо, а отчасти от кал.

his legs of iron, his feet part of iron and part of clay.

34 Т и си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.

Thou sawest till that a stone was cut out without hands, which smote the image upon his feet that were of iron and clay, and brake them to pieces.

35 Т огава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.

Then was the iron, the clay, the brass, the silver, and the gold, broken to pieces together, and became like the chaff of the summer threshingfloors; and the wind carried them away, that no place was found for them: and the stone that smote the image became a great mountain, and filled the whole earth.

36 Т ова е сънят; и ще кажем пред царя значението му.

This is the dream; and we will tell the interpretation thereof before the king.

37 Ц арю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;

Thou, O king, art a king of kings: for the God of heaven hath given thee a kingdom, power, and strength, and glory.

38 и където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си онази златна глава.

And wheresoever the children of men dwell, the beasts of the field and the fowls of the heaven hath he given into thine hand, and hath made thee ruler over them all. Thou art this head of gold.

39 С лед тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще завладее целия свят.

And after thee shall arise another kingdom inferior to thee, and another third kingdom of brass, which shall bear rule over all the earth.

40 Щ е се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко.

And the fourth kingdom shall be strong as iron: forasmuch as iron breaketh in pieces and subdueth all things: and as iron that breaketh all these, shall it break in pieces and bruise.

41 А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.

And whereas thou sawest the feet and toes, part of potters’ clay, and part of iron, the kingdom shall be divided; but there shall be in it of the strength of the iron, forasmuch as thou sawest the iron mixed with miry clay.

42 И както пръстите на краката са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.

And as the toes of the feet were part of iron, and part of clay, so the kingdom shall be partly strong, and partly broken.

43 И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.

And whereas thou sawest iron mixed with miry clay, they shall mingle themselves with the seed of men: but they shall not cleave one to another, even as iron is not mixed with clay.

44 И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека.

And in the days of these kings shall the God of heaven set up a kingdom, which shall never be destroyed: and the kingdom shall not be left to other people, but it shall break in pieces and consume all these kingdoms, and it shall stand for ever.

45 К акто си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което предстои да стане по-късно. Сънят е истински и тълкуването му е вярно.

Forasmuch as thou sawest that the stone was cut out of the mountain without hands, and that it brake in pieces the iron, the brass, the clay, the silver, and the gold; the great God hath made known to the king what shall come to pass hereafter: and the dream is certain, and the interpretation thereof sure.

46 Т огава цар Навуходоносор падна на лице и се поклони на Даниил, и заповяда да му принесат принос и кадения.

Then the king Nebuchadnezzar fell upon his face, and worshipped Daniel, and commanded that they should offer an oblation and sweet odours unto him.

47 Ц арят отговори на Даниил: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тази тайна.

The king answered unto Daniel, and said, Of a truth it is, that your God is a God of gods, and a Lord of kings, and a revealer of secrets, seeing thou couldest reveal this secret.

48 Т огава царят възвеличи Даниил, даде му много и големи подаръци и го постави управител на цялата вавилонска област и началник на управителите над всички вавилонски мъдреци.

Then the king made Daniel a great man, and gave him many great gifts, and made him ruler over the whole province of Babylon, and chief of the governors over all the wise men of Babylon.

49 Д аниил измоли от царя и той постави Седрах, Мисах и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.

Then Daniel requested of the king, and he set Shadrach, Meshach, and Abed-nego, over the affairs of the province of Babylon: but Daniel sat in the gate of the king.