1 К огато Соломон беше завършил изграждането на Господния дом и на царската къща и беше извършил всичко, което желаеше да направи,

And it came to pass, when Solomon had finished the building of the house of the Lord, and the king’s house, and all Solomon’s desire which he was pleased to do,

2 Г оспод му се яви втори път, както му се беше явил в Гаваон.

that the Lord appeared to Solomon the second time, as he had appeared unto him at Gibeon.

3 Г оспод му каза: Чух молитвата ти и прошението, с което се моли пред Мене. Този дом, който ти построи, Аз го осветих, за да настаня там името Си до века. Очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там завинаги.

And the Lord said unto him, I have heard thy prayer and thy supplication, that thou hast made before me: I have hallowed this house, which thou hast built, to put my name there for ever; and mine eyes and mine heart shall be there perpetually.

4 А колкото до теб, ако ходиш пред Мене, както ходѝ баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, така че да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш наредбите Ми и законите Ми,

And if thou wilt walk before me, as David thy father walked, in integrity of heart, and in uprightness, to do according to all that I have commanded thee, and wilt keep my statutes and my judgments:

5 т огава ще утвърдя престола на царството ти над Израел до века, както обещах на баща ти Давид: Няма да ти липсва мъж, който да седи на Израелевия престол.

then I will establish the throne of thy kingdom upon Israel for ever, as I promised to David thy father, saying, There shall not fail thee a man upon the throne of Israel.

6 Н о ако се отклоните от Мене, вие или синовете ви, и не опазите заповедите Ми и наредбите, които поставих пред вас, а отидете и служите на други богове и им се покланяте,

But if ye shall at all turn from following me, ye or your children, and will not keep my commandments and my statutes which I have set before you, but go and serve other gods, and worship them:

7 т огава ще премахна Израел от земята, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си този дом, който осветих за името Си. И Израел ще бъде за присмех и поругание между всички племена.

then will I cut off Israel out of the land which I have given them; and this house, which I have hallowed for my name, will I cast out of my sight; and Israel shall be a proverb and a byword among all people:

8 А за този дом, който стана толкова висок, всеки, който минава покрай него, ще се зачуди и ще цъка с уста; и ще кажат: Защо Господ направи така на тази земя и на този дом?

and at this house, which is high, every one that passeth by it shall be astonished, and shall hiss; and they shall say, Why hath the Lord done thus unto this land, and to this house?

9 И ще си отговорят: Понеже изоставиха Господа, своя Бог, Който изведе бащите им от Египетската земя, и си избраха други богове, и им се поклониха, и им послужиха, затова Господ стовари върху тях цялото това зло. Управление на Соломон и неговите доходи

And they shall answer, Because they forsook the Lord their God, who brought forth their fathers out of the land of Egypt, and have taken hold upon other gods, and have worshipped them, and served them: therefore hath the Lord brought upon them all this evil.

10 А когато изтекоха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома - Господния дом и царската къща,

And it came to pass at the end of twenty years, when Solomon had built the two houses, the house of the Lord, and the king’s house,

11 а тирският цар Хирам беше доставил на Соломон кедрови и елхови дървета и злато, доколкото той желаеше, цар Соломон даде на Хирам двадесет града в галилейската земя.

( now Hiram the king of Tyre had furnished Solomon with cedar trees and fir trees, and with gold, according to all his desire,) that then king Solomon gave Hiram twenty cities in the land of Galilee.

12 А когато Хирам дойде от Тир, за да види градовете, които Соломон му беше дал, не му харесаха.

And Hiram came out from Tyre to see the cities which Solomon had given him; and they pleased him not.

13 Т ой каза: Що за градове са тези, които си ми дал, брате? И ги нарече земя Хавул, както се нарича и до днес.

And he said, What cities are these which thou hast given me, my brother? And he called them the land of Cabul unto this day.

14 И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.

And Hiram sent to the king sixscore talents of gold.

15 А ето причината за данъка, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своята къща, също и Мило, йерусалимската стена, Асор, Магедон и Гезер.

And this is the reason of the levy which king Solomon raised; for to build the house of the Lord, and his own house, and Millo, and the wall of Jerusalem, and Hazor, and Megiddo, and Gezer.

16 ( Египетският цар фараон беше отишъл и беше превзел Гезер. Беше изгорил града с огън и избил ханаанците, които живееха в него, и го беше дал за зестра на дъщеря си, Соломоновата жена.)

For Pharaoh king of Egypt had gone up, and taken Gezer, and burnt it with fire, and slain the Canaanites that dwelt in the city, and given it for a present unto his daughter, Solomon’s wife.

17 А Соломон съгради освен Гезер и долния Ветерон,

And Solomon built Gezer, and Beth-horon the nether,

18 В аалат, Тамар в пустата част на Юдовата земя,

and Baalath, and Tadmor in the wilderness, in the land,

19 в сички градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците и всичко, което Соломон пожела да съгради в Йерусалим, в Ливан и по цялата територия на царството си.

and all the cities of store that Solomon had, and cities for his chariots, and cities for his horsemen, and that which Solomon desired to build in Jerusalem, and in Lebanon, and in all the land of his dominion.

20 А относно всички хора, които останаха от аморейците, хетите, ферезейците, евейците и йевусейците, които не бяха от израелтяните,

And all the people that were left of the Amorites, Hittites, Perizzites, Hivites, and Jebusites, which were not of the children of Israel,

21 о т техните потомци, останали след тях в земята, които израелтяните не можаха да изтребят, от тях Соломон събра набор за задължителни работници, каквито са и до днес.

their children that were left after them in the land, whom the children of Israel also were not able utterly to destroy, upon those did Solomon levy a tribute of bondservice unto this day.

22 Н о от израелтяните Соломон не направи никого задължителен работник. Те бяха военни мъже и негови служители, негови първенци, негови военачалници и началници на колесниците му и на конниците му.

But of the children of Israel did Solomon make no bondmen: but they were men of war, and his servants, and his princes, and his captains, and rulers of his chariots, and his horsemen.

23 Г лавните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души. Те управляваха над народа, който вършеше работите.

These were the chief of the officers that were over Solomon’s work, five hundred and fifty, which bare rule over the people that wrought in the work.

24 А фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своята къща, която Соломон беше построил за нея. След това той съгради Мило.

But Pharaoh’s daughter came up out of the city of David unto her house which Solomon had built for her: then did he build Millo.

25 Т ри пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и мирни приноси върху жертвеника, който издигна на Господа, и кадеше върху онзи жертвеник, който беше пред Господа, след като завърши дома.

And three times in a year did Solomon offer burnt offerings and peace offerings upon the altar which he built unto the Lord, and he burnt incense upon the altar that was before the Lord. So he finished the house.

26 Ц ар Соломон построи и кораби в Есион-гавер, който е при Елот, на брега на Червеното море в едомската земя.

And king Solomon made a navy of ships in Ezion-geber, which is beside Eloth, on the shore of the Red sea, in the land of Edom.

27 А в крабите Хирам прати от слугите си опитни моряци, за да бъдат със Соломоновите слуги.

And Hiram sent in the navy his servants, shipmen that had knowledge of the sea, with the servants of Solomon.

28 Т е пътуваха до Офир, откъдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато и го донесоха на цар Соломон.

And they came to Ophir, and fetched from thence gold, four hundred and twenty talents, and brought it to king Solomon.