1 Т огава Йов отговори:

Then Job answered and said,

2 Д окога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи?

How long will ye vex my soul, and break me in pieces with words?

3 Д есет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата.

These ten times have ye reproached me: ye are not ashamed that ye make yourselves strange to me.

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен.

And be it indeed that I have erred, mine error remaineth with myself.

5 А ко непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми,

If indeed ye will magnify yourselves against me, and plead against me my reproach:

6 з найте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си.

know now that God hath overthrown me, and hath compassed me with his net.

7 Е то, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд.

Behold, I cry out of wrong, but I am not heard: I cry aloud, but there is no judgment.

8 Т ой е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми.

He hath fenced up my way that I cannot pass, and he hath set darkness in my paths.

9 С ъблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

He hath stripped me of my glory, and taken the crown from my head.

10 С ъкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

He hath destroyed me on every side, and I am gone: and mine hope hath he removed like a tree.

11 З аявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си.

He hath also kindled his wrath against me, and he counteth me unto him as one of his enemies.

12 П олковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми.

His troops come together, and raise up their way against me, and encamp round about my tabernacle.

13 О тдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен.

He hath put my brethren far from me, and mine acquaintance are verily estranged from me.

14 О ставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми.

My kinsfolk have failed, and my familiar friends have forgotten me.

15 О нези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им.

They that dwell in mine house, and my maids, count me for a stranger: I am an alien in their sight.

16 В икам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля.

I called my servant, and he gave me no answer; I intreated him with my mouth.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми;

My breath is strange to my wife, though I intreated for the children’s sake of mine own body.

18 и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене.

Yea, young children despised me; I arose, and they spake against me.

19 В сичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.

All my inward friends abhorred me: and they whom I loved are turned against me.

20 К остите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си.

My bone cleaveth to my skin and to my flesh, and I am escaped with the skin of my teeth.

21 С милете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

Have pity upon me, have pity upon me, O ye my friends; for the hand of God hath touched me.

22 З ащо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми?

Why do ye persecute me as God, and are not satisfied with my flesh?

23 О , да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга!

Oh that my words were now written! oh that they were printed in a book!

24 Д а се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово!

That they were graven with an iron pen and lead in the rock for ever!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята;

For I know that my redeemer liveth, and that he shall stand at the latter day upon the earth:

26 и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога,

and though after my skin worms destroy this body, yet in my flesh shall I see God:

27 К огото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.

whom I shall see for myself, and mine eyes shall behold, and not another; though my reins be consumed within me.

28 А ко кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

But ye should say, Why persecute we him, seeing the root of the matter is found in me?

29 Т огава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд.

Be ye afraid of the sword: for wrath bringeth the punishments of the sword, that ye may know there is a judgment.