1 К ойто обича поправление, обича знание, но който мрази изобличения, е невеж.

Whoso loveth instruction loveth knowledge: but he that hateth reproof is brutish.

2 Д обрият човек намира благоволение пред Господа; а зломислещия Той ще осъди.

A good man obtaineth favour of the Lord: but a man of wicked devices will he condemn.

3 Ч овек няма да се утвърди чрез беззаконие, а коренът на праведните няма да се поклати.

A man shall not be established by wickedness: but the root of the righteous shall not be moved.

4 Д обродетелната жена е венец на мъжа си; а онази, която докарва срам, е като гнилост в костите му.

A virtuous woman is a crown to her husband: but she that maketh ashamed is as rottenness in his bones.

5 М ислите на праведните са справедливи, а намеренията на нечестивите са коварство.

The thoughts of the righteous are right: but the counsels of the wicked are deceit.

6 Д умите на нечестивите са засада за кръвопролитие; а устата на праведните ще ги избавят.

The words of the wicked are to lie in wait for blood: but the mouth of the upright shall deliver them.

7 Н ечестивите се съсипват и ги няма, а домът на праведните ще стои.

The wicked are overthrown, and are not: but the house of the righteous shall stand.

8 Ч овек бива похвален според разума си, а опакият в сърце ще бъде поругаван.

A man shall be commended according to his wisdom: but he that is of a perverse heart shall be despised.

9 П о-щастлив е скромният, който слугува на себе си, от онзи, който се надига и няма хляб.

He that is despised, and hath a servant, is better than he that honoureth himself, and lacketh bread.

10 П раведният се грижи за живота на добитъка си, а благостите на нечестивите са немилостиви.

A righteous man regardeth the life of his beast: but the tender mercies of the wicked are cruel.

11 К ойто обработва земята си, ще се насити с хляб, а който следва суетни неща, е без разум.

He that tilleth his land shall be satisfied with bread: but he that followeth vain persons is void of understanding.

12 Н ечестивият търси такава плячка, каквато вземат злите, а коренът на праведния дава плод.

The wicked desireth the net of evil men: but the root of the righteous yieldeth fruit.

13 В престъплението на устните се намира опасна примка, а праведният ще се отърве от затруднение.

The wicked is snared by the transgression of his lips: but the just shall come out of trouble.

14 О т плода на устата си човек се насища с добрини; и според делата на ръцете на човека му се въздава.

A man shall be satisfied with good by the fruit of his mouth: and the recompence of a man’s hands shall be rendered unto him.

15 П ътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър, той слуша съвети.

The way of a fool is right in his own eyes: but he that hearkeneth unto counsel is wise.

16 Б езумният показва явно отегчението си, а благоразумният скрива оскърблението.

A fool’s wrath is presently known: but a prudent man covereth shame.

17 К ойто диша истина, възвестява правдата, а лъжесвидетелят - измамата.

He that speaketh truth sheweth forth righteousness: but a false witness deceit.

18 Н амират се такива, чието несмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите докарва здраве.

There is that speaketh like the piercings of a sword: but the tongue of the wise is health.

19 У стните, които говорят истината, ще се утвърдят завинаги, а лъжливият език ще трае за минута.

The lip of truth shall be established for ever: but a lying tongue is but for a moment.

20 И змама има в сърцето на онези, които планират зло; а радост имат тези, които съветват за мир.

Deceit is in the heart of them that imagine evil: but to the counsellors of peace is joy.

21 Н икаква пакост няма да се случи на праведния, а нечестивите ще се изпълнят със злощастие.

There shall no evil happen to the just: but the wicked shall be filled with mischief.

22 Л ъжливите устни са мерзост за Господа, а онези, които постъпват вярно, са приятни на Него.

Lying lips are abomination to the Lord: but they that deal truly are his delight.

23 Б лагоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупостта си.

A prudent man concealeth knowledge: but the heart of fools proclaimeth foolishness.

24 Р ъката на трудолюбивите ще властва, а ленивите ще бъдат подчинени.

The hand of the diligent shall bear rule: but the slothful shall be under tribute.

25 Т ъгата смирява човешкото сърце, а благата дума го развеселява.

Heaviness in the heart of man maketh it stoop: but a good word maketh it glad.

26 П раведният води ближния си, а пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.

The righteous is more excellent than his neighbour: but the way of the wicked seduceth them.

27 Л енивият не пече лова си; а скъпоценностите на хората са за трудолюбивия.

The slothful man roasteth not that which he took in hunting: but the substance of a diligent man is precious.

28 В пътя на правдата има живот и в пътеката ѝ няма смърт.

In the way of righteousness is life; and in the pathway thereof there is no death.