1 И тези са Соломонови притчи, които събраха хората на Юдейския цар Езекия:

These are also proverbs of Solomon, which the men of Hezekiah king of Judah copied out.

2 С лава за Бога е да скрива всяко нещо, а слава е на царете да издирват работите.

It is the glory of God to conceal a thing: but the honour of kings is to search out a matter.

3 В исочината на небето и дълбочината на земята, и сърцата на царете са неизследими.

The heaven for height, and the earth for depth, and the heart of kings is unsearchable.

4 О тмахни нечистото от среброто и ще излезе съд за златаря.

Take away the dross from the silver, and there shall come forth a vessel for the finer.

5 О тмахни нечестивите от царя и престолът му ще се утвърди в правда.

Take away the wicked from before the king, and his throne shall be established in righteousness.

6 Н е се надигай пред царя и не стой на мястото на големците,

Put not forth thyself in the presence of the king, and stand not in the place of great men:

7 з ащото по-добре е да ти кажат: Мини тук, по-горе, отколкото да те сложат по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.

for better it is that it be said unto thee, Come up hither; than that thou shouldest be put lower in the presence of the prince whom thine eyes have seen.

8 Н е бързай да излезеш, за да се караш, да не би най-сетне да не знаеш какво правиш, когато те засрами противникът ти.

Go not forth hastily to strive, lest thou know not what to do in the end thereof, when thy neighbour hath put thee to shame.

9 Р азисквай делото си с противника си сам, но не разкривай чужди тайни,

Debate thy cause with thy neighbour himself; and discover not a secret to another:

10 д а не би да те укори онзи, който те слуша, и твоето безчестие да остане незаличимо.

lest he that heareth it put thee to shame, and thine infamy turn not away.

11 Д ума, казана на място, е като златни ябълки в сребърни съдове.

A word fitly spoken is like apples of gold in pictures of silver.

12 К акто е обица и украшение от чисто злато за човек, така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.

As an earring of gold, and an ornament of fine gold, so is a wise reprover upon an obedient ear.

13 К акто е ледената прохлада в жътвено време, така е верният посланик на тези, които го изпращат, защото освежава душата на господаря си.

As the cold of snow in the time of harvest, so is a faithful messenger to them that send him: for he refresheth the soul of his masters.

14 К ойто лъжливо се хвали за подаръци, които дава, прилича на облаци от вятър без дъжд. Правила за живот и отношението към врага

Whoso boasteth himself of a false gift is like clouds and wind without rain.

15 Ч рез въздържаност се склонява управител и мек език троши кости.

By long forbearing is a prince persuaded, and a soft tongue breaketh the bone.

16 Н америш ли мед, яж само колкото ти е нужно, да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

Hast thou found honey? eat so much as is sufficient for thee, lest thou be filled therewith, and vomit it.

17 Р ядко слагай крака си в къщата на съседа си, да не би да му досадиш и той да те намрази.

Withdraw thy foot from thy neighbour’s house; lest he be weary of thee, and so hate thee.

18 Ч овек, който лъжесвидетелства против ближния си, е като чук, меч и остра стрела.

A man that beareth false witness against his neighbour is a maul, and a sword, and a sharp arrow.

19 Д оверие към неверен човек, в усилно време, е като счупен зъб и изкълчен крак.

Confidence in an unfaithful man in time of trouble is like a broken tooth, and a foot out of joint.

20 К акто е този, който съблича дрехата си в студено време, и както оцет на рана, така е и онзи, който пее песни на оскърбено сърце.

As he that taketh away a garment in cold weather, and as vinegar upon nitre, so is he that singeth songs to an heavy heart.

21 А ко е гладен врагът ти, дай му хляб да яде, и ако е жаден, утоли жаждата му с вода.

If thine enemy be hungry, give him bread to eat; and if he be thirsty, give him water to drink:

22 З ащото така ще натрупаш жар на главата му и Господ ще те възнагради.

for thou shalt heap coals of fire upon his head, and the Lord shall reward thee.

23 К акто северният вятър причинява дъжд, така и тайно одумващият език - разгневено лице.

The north wind driveth away rain: so doth an angry countenance a backbiting tongue.

24 П о-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, отколкото в широка къща със свадлива жена.

It is better to dwell in the corner of the housetop, than with a brawling woman and in a wide house.

25 К акто е студената вода за жадна душа, така е добрата вест от далечна земя.

As cold waters to a thirsty soul, so is good news from a far country.

26 П раведният, който отстъпва пред нечестивия, е като мътен извор и развален източник.

A righteous man falling down before the wicked is as a troubled fountain, and a corrupt spring.

27 Н е е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.

It is not good to eat much honey: so for men to search their own glory is not glory.

28 К ойто не владее духа си, е като съборен град без стени.

He that hath no rule over his own spirit is like a city that is broken down, and without walls.