1 ( По слав. 101.) Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми и викът ми нека стигне до Тебе.
Hear my prayer, O Lord, and let my cry come unto thee.
2 Н е скривай лицето Си от мене; в деня на утеснението ми наведи ухото Си към мене; в деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
Hide not thy face from me in the day when I am in trouble; incline thine ear unto me: in the day when I call answer me speedily.
3 З ащото дните ми изчезват като дим и костите ми изгарят като в пещ.
For my days are consumed like smoke, and my bones are burned as an hearth.
4 П оразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, защото забравям да ям хляба си.
My heart is smitten, and withered like grass; so that I forget to eat my bread.
5 П оради гласа на охкането ми костите ми се прилепват за кожата ми.
By reason of the voice of my groaning my bones cleave to my skin.
6 П риличам на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.
I am like a pelican of the wilderness: I am like an owl of the desert.
7 Л ишен от сън, станал съм като врабче, усамотено на покрива на къщата.
I watch, and am as a sparrow alone upon the house top.
8 В секи ден ме укоряват неприятелите ми; онези, които се ожесточават против мене, проклинат с името ми.
Mine enemies reproach me all the day; and they that are mad against me are sworn against me.
9 З ащото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи
For I have eaten ashes like bread, and mingled my drink with weeping,
10 п оради негодуването Ти и гнева Ти; защото, като си ме вдигнал, си ме отхвърлил.
because of thine indignation and thy wrath: for thou hast lifted me up, and cast me down.
11 Д ните ми са като удължена сянка в късен следобед и аз изсъхвам като трева.
My days are like a shadow that declineth; and I am withered like grass.
12 Н о Ти, Господи, довека седиш Цар и споменът Ти е от род в род.
But thou, O Lord, shalt endure for ever; and thy remembrance unto all generations.
13 Т и ще станеш и ще се смилиш над Сион; защото е време да му покажеш милост. Да! Определеното време дойде.
Thou shalt arise, and have mercy upon Zion: for the time to favour her, yea, the set time, is come.
14 З ащото слугите Ти копнеят за камъните му и милеят за пръстта му.
For thy servants take pleasure in her stones, and favour the dust thereof.
15 И така, народите ще се боят от името Господне и всички земни царе - от славата Ти.
So the heathen shall fear the name of the Lord, and all the kings of the earth thy glory.
16 З ащото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
When the Lord shall build up Zion, he shall appear in his glory.
17 Т ой е погледнал благосклонно към молитвата на лишените и не е презрял молбата им.
He will regard the prayer of the destitute, and not despise their prayer.
18 Т ова ще се напише за бъдещото поколение; и народ, който ще бъде създаден, ще хвали Господа.
This shall be written for the generation to come: and the people which shall be created shall praise the Lord.
19 З ащото Той надникна от Своята свята висота, от небето Господ погледна към земята,
For he hath looked down from the height of his sanctuary; from heaven did the Lord behold the earth;
20 з а да чуе въздишките на затворените, да освободи осъдените на смърт;
to hear the groaning of the prisoner; to loose those that are appointed to death;
21 з а да възвестят името на Господа в Сион и хвалата Му - в Йерусалим,
to declare the name of the Lord in Zion, and his praise in Jerusalem;
22 к огато се съберат заедно племената и царствата, за да слугуват на Господа.
when the people are gathered together, and the kingdoms, to serve the Lord.
23 Т ой намали силата ми сред пътя; съкрати дните ми.
He weakened my strength in the way; he shortened my days.
24 А з казах: Да не ме грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са от родове в родове.
I said, O my God, take me not away in the midst of my days: thy years are throughout all generations.
25 О тдавна Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.
Of old hast thou laid the foundation of the earth: and the heavens are the work of thy hands.
26 Т е ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха; като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени.
They shall perish, but thou shalt endure: yea, all of them shall wax old like a garment; as a vesture shalt thou change them, and they shall be changed:
27 Н о Ти си същият и Твоите години няма да се свършат.
but thou art the same, and thy years shall have no end.
28 С иновете на слугите Ти ще се установят и потомството им ще се утвърди пред Тебе.
The children of thy servants shall continue, and their seed shall be established before thee.