1 ( По слав. 101.) Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми и викът ми нека стигне до Тебе.

اسْمَعْ يا اللهُ صَلاتِي. لَيتَ استِغاثَتِي تَصِلُ إلَى أُذُنَيكَ.

2 Н е скривай лицето Си от мене; в деня на утеснението ми наведи ухото Си към мене; в деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

لا تَتَجاهَلْنِي فِي وَقتِ ضِيقِي هَذا! أمِلْ إلَيَّ أُذُنَكَ حِينَ أستَنجِدُ بِكَ، وَأسرِعْ إلَى مَعُونَتِي.

3 З ащото дните ми изчезват като дим и костите ми изгарят като в пещ.

تَصاعَدَتْ كَالدُّخانِ حَياتِي. وَالتُهِمَتْ عِظامِي كَما بِلَهَبٍ مُتَّقِدٍ.

4 П оразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, защото забравям да ям хляба си.

كَعُشبٍ يابِسٍ ذَبُلَ قَلْبِي، لأنِّي نَسِيتُ أنْ آكُلَ طَعامِي.

5 П оради гласа на охкането ми костите ми се прилепват за кожата ми.

تَفَجَّعْتُ طَوِيلاً، حَتَّى تَدَلَّى جِلدِي مِنْ عِظامِي.

6 П риличам на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

وَحِيدٌ أنا كَبُومَةِ الصَّحراءِ، كَبُومَةٍ بَينَ الخِرَبِ.

7 Л ишен от сън, станал съм като врабче, усамотено на покрива на къщата.

بَقِيتُ مُؤَرَّقاً، أنا كَعُصفُورٍ وَحِيدٍ عَلَى السَّطحِ.

8 В секи ден ме укоряват неприятелите ми; онези, които се ожесточават против мене, проклинат с името ми.

عَلَى الدَّوامِ يُهِينُنِي أعدائِي، بِي يَهزَأُونَ وَإيّايَ يَلعَنُونَ.

9 З ащото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи

لَمْ أتَناوَلْ غَيرَ الحُزنِ طَعاماً، وَلا غَيرَ الدُّمُوعِ شَراباً.

10 п оради негодуването Ти и гнева Ти; защото, като си ме вдигнал, си ме отхвърлил.

هَذا كُلُّهُ صارَ بِسَبَبِ غَضَبِكَ العَظِيمِ. فَقَدِ التَقَطْتَنِي وَقَذَفْتَ بِي بَعِيداً.

11 Д ните ми са като удължена сянка в късен следобед и аз изсъхвам като трева.

ما حَياتِي إلّا ظِلٌّ يَخبُو. وَأنا أذبُلُ كَعُشبٍ يابِسٍ.

12 Н о Ти, Господи, довека седиш Цар и споменът Ти е от род в род.

أمّا أنتَ يا اللهُ فَسَتَظَلُّ إلَى الأبَدِ مُتَوَّجاً! وَسَيَظَلُّ ذِكرُ اسْمِكَ جِيلاً بَعدَ جِيلٍ!

13 Т и ще станеш и ще се смилиш над Сион; защото е време да му покажеш милост. Да! Определеното време дойде.

أظهِرْ لِصِهْيَوْنَ رَحْمَتَكَ. آنَ أوانُ تَعزِيَتِها، وَقتُها حانَ.

14 З ащото слугите Ти копнеят за камъните му и милеят за пръстта му.

يَتُوقُ خُدّامُكَ إلَى رُؤيَةِ حِجارَتِها. وَيُحِبُّونَ غُبارَ شَوارِعِها!

15 И така, народите ще се боят от името Господне и всички земни царе - от славата Ти.

عِندَئِذٍ سَتَخافُ الشُّعُوبُ الأُخرَى اسْمَ اللهِ. وَيُكرِمُ مُلُوكُهُمْ مَجدَكَ!

16 З ащото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

لأنَّ اللهَ سَيُعِيدُ بِناءَ صِهْيَوْنَ، وَسَيَظهَرُ هُناكَ فِي مَجدِهِ!

17 Т ой е погледнал благосклонно към молитвата на лишените и не е презрял молбата им.

يَنتَبِهُ اللهُ إلَى صَلَواتِ المُحتاجِينَ، وَلا يَتَجاهَلُها.

18 Т ова ще се напише за бъдещото поколение; и народ, който ще бъде създаден, ще хвали Господа.

اكتُبُوا هَذِهِ الأُمُورَ لِلأجيالِ القادِمَةِ، لِكَي يُسَبِّحَ ياه أُناسٌ لَمْ يُولَدُوا بَعْدُ.

19 З ащото Той надникна от Своята свята висота, от небето Господ погледна към земята,

مِنْ عَرشِهِ السّامِي فِي السَّماءِ أطَلَّ اللهُ عَلَى الأرْضِ.

20 з а да чуе въздишките на затворените, да освободи осъдените на смърт;

أطَلَّ لِكَي يَسمَعَ أنّاتِ الأسرَى وَيُحَرِّرَ المَحكُومَ عَلَيهِمْ بِالمَوْتِ،

21 з а да възвестят името на Господа в Сион и хвалата Му - в Йерусалим,

لِكَي يَتَحَدَّثُوا عَنِ اسْمَ اللهِ فِي صِهْيَوْنَ، وَيُقَدِّمُوا تَسابِيحَهُ فِي القُدسِ

22 к огато се съберат заедно племената и царствата, за да слугуват на Господа.

عِندَ اجتماعِ الشُّعُوبِ وَالمَمالِكِ مَعاً لِيَعبُدُوا اللهَ.

23 Т ой намали силата ми сред пътя; съкрати дните ми.

تَخُورُ عَلَى الطَّرِيقِ قُوَّتِي، وَتُقَصَّرُ حَياتِي!

24 А з казах: Да не ме грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са от родове в родове.

فَأقُولُ: «يا إلَهِي، لا تَأخُذْ حَياتِي فِي مُنتَصَفِ عُمْرِي، يا مَنْ تَمتَدُّ سِنينُكَ عَبرَ جَميعِ الأجيالِ.

25 О тдавна Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

مِنْ قَدِيمٍ وَضَعْتَ أساساتِ الأرْضِ فِي البَدْءِ. وَيَداكَ هُما اللَّتانِ صَنَعَتا السَّماواتِ.

26 Т е ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха; като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени.

هِيَ سَتَفنَى، أمّا أنتَ فَتَبقَى. هِيَ سَتَبلَى كَما يَبلَى الثَّوبُ. كَرِداءٍ سَتَطوِيها، فَتَمضِي بَعِيداً!

27 Н о Ти си същият и Твоите години няма да се свършат.

أمّا أنتَ فَلا تَتَغَيَّرُ أبَداً، وَلا نِهايَةَ لِسَنَواتِ حَياتِكَ.

28 С иновете на слугите Ти ще се установят и потомството им ще се утвърди пред Тебе.

أبْناءُ خُدّامِكَ سَيَأتُونَ وَيَمضُونَ، وَسَيَأتِي أبْناءُ خُدّامِكَ لِكَي يَخدِمُوكَ!»