1 ( По слав. 105.) Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост трае довека.

سَبِّحُوا اللهَ. سَبِّحُوا اللهَ لِأنَّهُ صالِحٌ، لأنَّ رَحمَتَهُ إلَى الأبَدِ.

2 К ой може да изкаже великите дела на Господа или да разгласи цялото Негово хваление?

مَنْ يَقدِرُ أنْ يَصِفَ أعمالَ اللهِ الجَبّارَةَ، لِكَي يُسَبِّحَهُ بِما يَكفِي؟

3 Б лажени онези, които пазят правосъдие; блажен онзи, който върши правда по всяко време.

هَنِيئاً لِمَنْ يَحفَظُونَ العَدلَ، وَعَلَى الدَّوامِ يَعمَلُونَ أعمالاً صالِحَةً وَمُستَقِيمَةً.

4 П омни ме, Господи, с благоволението, което храниш към народа Си; посети ме със спасението Си;

اذكُرْنِي يا اللهُ عِندَما تُرِي شَعبَكَ لُطفَكَ. أعِنِّي أنا أيضاً حِينَ تُخَلِّصُهُمْ.

5 з а да видя благоденствието на Твоите избрани, за да се радвам във веселието на народа Ти, за да се хваля заедно с Твоето наследство.

فَأُشارِكَ فِي بَرَكاتِ مُختارِيكَ، وَأفرَحَ مَعَ شَعبِكَ، وَأُسَبِّحُ مَعَ الَّذِينَ هُمْ لَكَ.

6 С ъгрешихме ние и бащите ни, беззаконие и нечестие извършихме.

كَآبائِنا نَحنُ أخطَأنا. أشراراً كُنّا. مُذنِبُونَ نَحنُ!

7 Б ащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, не си спомняха многото Твои милости, а се възпротивиха при морето, при Червеното море.

لَمْ يَتَعَلَّمْ آباؤُنا فِي مِصرَ مِنَ المُعجِزاتِ. لَمْ يَتَذَكَّرُوا مَحَبَّتَكَ وَإحْسانَكَ العَظِيمَيْنِ. هُناكَ عِندَ البَحرِ الأحمَرِ، تَمَرَّدُوا عَلَيكَ.

8 П ри все това Бог ги избави заради името Си, за да направи познато могъществото Си.

لَكِنَّهُ خَلَّصَهُمْ مِنْ أجلِ اسْمِهِ، لِكَي يُظهِرَ عَظَمَتَهُ،

9 С мъмра Червеното море и то изсъхна; и така ги преведе през дълбочините като през пасбище

انتَهَرَ البَحرَ الأحمَرَ فَجَفَّ، فَقادَهُمْ عَبرَ البَحرِ كَأنَّهُ قادَهُمْ عَبرَ الصَّحراءِ.

10 и ги спаси от ръката на ненавистника им, и ги изкупи от ръката на неприятеля.

خَلَّصَهُمْ مِنْ مُبغِضِيهِمْ، وَفَداهُمْ مِنْ عَدُوِّهِمْ.

11 В одите покриха противниците им; не остана нито един от тях.

ثُمَّ غَمَرَ فِي الماءِ أعْداءَهُمْ. فَلَمْ يَنجُ مِنهُمْ أحَدٌ.

12 Т огава повярваха на думите Му, пееха Му хваления.

بِكَلامِهِ آمَنُوا، وَرَنَّمُوا تَسابِيحَهُ.

13 Н о скоро забравиха делата Му, не чакаха изпълнението на намерението Му,

لَكِنَّهُمْ سَرْعانَ ما نَسَوْا ما صَنَعَهُ، وَرَفَضُوا أنْ يَنتَظِرُوا مَشُورَتَهُ وَرَأْيَهُ.

14 а се полакомиха твърде много в пустинята и изпитаха Бога в безводната страна;

وَفِي الصَّحراءِ استَسلَمُوا لِشَهَواتِهِمْ، وَامتَحَنُوا اللهَ فِي البَرِّيَّةِ.

15 и Той им даде това, което искаха; прати обаче мършавост на душите им.

فَأعطاهُمْ ما طَلَبُوهُ، وَأرسَلَ إلَيْهِمْ مَرَضاً مُمِيتاً.

16 С ъщо и на Моисей те завидяха в стана и на Господния светия Аарон.

فَغارَ الشَّعبُ مِنْ مُوسَى، وَغارُوا مِنْ هارُونَ، الكاهِنِ المُقَدَّسِ للهِ.

17 З емята се разтвори и погълна Датан, и покри Авироновата дружина;

فَانشَقَّتِ الأرْضُ وَالتَهَمَتْ جَماعَةَ داثانَ وَأبِيرامَ، وَدَفَنَتْ كُلَّ تِلْكَ الجَماعَةِ المُتَمَرِّدَةِ.

18 и огън се запали сред дружината им; пламък изгори нечестивите.

شَبَّتْ نارٌ فِيهِمْ، وَالتَهَمَتْ أُولَئِكَ الأشرارَ.

19 Т е направиха теле в Хорив и се поклониха на излят идол;

صَنَعُوا العِجلَ الذَّهَبِيَّ عِنْدَ جَبَلِ حُورِيبَ، وَسَجَدُوا لِذَلِكَ التِّمثالِ.

20 т ака размениха Славата си срещу подобие на вол, който яде трева!

استَبدَلُوا مَجدَ اللهِ بِتِمثالٍ مَسبُوكٍ لِثَورٍ آكِلٍ لِلعُشبِ.

21 З абравиха своя Избавител, Бога, Който беше извършил велики дела в Египет,

نَسَوْا اللهَ الَّذِي خَلَّصَهُمْ، وَصَنَعَ مُعجِزاتٍ عَظِيمَةً فِي مِصرَ،

22 ч удесни дела в Хамовата земя, страшни неща около Червеното море.

صَنَعَ عَجائِبَ فِي أرْضِ حامَ، وَمُعجِزاتٍ مُهِيبَةً عِندَ البَحرِ الأحمَرِ!

23 З атова Той каза, че ще ги изтреби; само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома, за да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.

كانَ سَيُهلِكُهُمْ لَولا أنَّ مُوسَى الَّذِي اختارَهُ تَدَخَّلَ وَهَدَّأ غَضَبَ اللهِ، فَحالَ دُونَ هَلاكِهِمْ.

24 Д ори те презряха желаната земя, не повярваха в Неговото слово,

ثُمَّ رَفَضُوا الأرْضَ الطَّيِّبَةَ. لَمْ يُؤمِنُوا بِوَعدِهِ.

25 а зароптаха в шатрите си и не послушаха гласа на Господа.

جَلَسُوا فِي خِيامِهِمْ يَتَذَمَّرُونَ عَلَى اللهِ ، وَلَمْ يُطِيعُوا وَصايا اللهِ.

26 З атова Той им се закле, че ще ги повали в пустинята

فَرَفَعَ يَدَهُ وَأقسَمَ أنْ يَرمِيَهُمْ فِي الصَّحراءِ بَعِيداً،

27 и че ще повали потомството им между народите, и ще ги разпръсне по разни страни.

وَأنْ يُهزَمَ أحفادُهُمْ أمامَ الأُمَمِ الأُخرَى، فَيَتَشَتَّتُوا عَلَى وَجهِ الأرْضِ.

28 С ъщо те се прилепиха към Ваалфегор и ядоха жертви, принесени на мъртви богове.

ثُمَّ تَعَلَّقُوا بِبَعلِ فَغُورَ، وَأكَلُوا مِنَ الذَّبائِحَ المُقَدَّمَةِ لِلمَوتَى.

29 И така предизвикаха Бога с делата си дотолкова, че язвата направи пролом между тях.

أثارُوا غَضَبَ اللهِ بِأعمالِهِمْ، فَانتَشَرَ وَباءٌ بَينَهُمْ.

30 Н о стана Финеес и извърши посредничество, и язвата престана;

ثُمَّ تَدَخَّلَ فِينَحاسُ، فَتَوَقَّفَ الوَباءُ.

31 и това му се вмени за правда от род в род довека.

وَحُسِبَ لَهُ هَذا عَمَلاً بارّاً، وَحُفِظَتْ ذِكراهُ جِيلاً بَعدَ جِيلٍ!

32 С ъщо и при водите на Мерива те Го разгневиха, така че нещастие сполетя Моисей заради тях;

أغضَبُوا اللهَ عِندَ ماءِ مَرِيبَةَ، وَاضطَرَبَ مُوسَى بِسَبَبِهِمْ.

33 з ащото се разбунтуваха против Духа Му и Моисей говори несмислено с устните си.

أمَرُّوا رُوحَهُ، فَتَكَلَّمَ بِطَيشٍ.

34 П ри това те не изтребиха племената, както Господ им беше заповядал,

ثُمَّ لَمْ يُهلِكُوا الأُمَمَ الأُخرَى كَما أمَرَهُمُ اللهُ.

35 а се смесиха с тези народи и се научиха на техните дела;

بَلِ اخْتَلَطُوا بِهِمْ، وَتَعَلَّمُوا عاداتِهِمْ.

36 т ака че служиха на идолите им, които станаха примка за тях.

بَدَأُوا يَخدِمُونَ أصنامَهُمْ، فَصارَ هَذا لَهُمْ فَخّاً.

37 Д а! Синовете си и дъщерите си принесоха в жертва на бесовете

ضَحُّوا حَتَّى بِأبنائِهِمْ، وَقَدَّمُوهُمْ لِشَياطِينَ!

38 и проляха невинна кръв - кръвта на синовете и дъщерите си, които пожертваха на ханаанските идоли; и земята се оскверни от кръвопролития.

سَفَكُوا دَماً بَرِيئاً، دَمَ أبنائِهِمْ وَبَناتِهِمِ الَّذِينَ ضَحُّوا بِهِمْ لأصْنامِ كَنعانَ. فَتَلَوَّثَتْ بِالدَّمِ أرْضُهُمْ.

39 Т ака те се оскверниха от делата си и блудстваха в действията си.

وَتَنَجَّسُوا هُمْ أيضاً بِأعمالِهِمِ الخائِنَةِ وَالنَّجِسَةِ.

40 З атова гневът на Господа пламна против народа Му и Той се погнуси от наследството Си.

فَغَضِبَ اللهُ عَلَى شَعبِهِ، وَبَدَأ يَشمَئِزُّ مِنَ الَّذِينَ كانُوا لَهُ.

41 П редаде ги в ръцете на народите; и ги завладяха противниците им.

فَأسلَمَهُمْ لِلأُمَمِ الأُخرَى، وَصارَ كارِهُوهُمْ يَحكُمُونَهُمْ.

42 Н еприятелите им продължиха да ги притесняват и те останаха подчинени под ръката им.

وَضايَقَهُمْ أعْداؤُهُم، وَأخْضَعُوهُمْ بِقُوَّتِهِمْ.

43 М ного пъти Той ги избавя; но понеже намеренията им бяха бунтовнически, затова се и унижиха поради беззаконието си.

كَثِيراً ما كانَ اللهُ يُنقِذُهُمْ، لَكِنَّهُمْ تَمَرَّدُوا وَفَعَلُوا ما أرادُوهُ، وَانحَدَرُوا أكثَرَ فَأكثَرَ فِي ذُنُوبِهِمْ.

44 В ъпреки това обаче Той погледна към утеснението им, когато чу вика им;

وَكُلَّما كانُوا فِي ضِيقٍ، وَصَلُّوا إلَيهِ، كانَ يَسمَعُهُمْ وَيَرْفَعُ أعباءَهُمْ.

45 с помни си за тях Своя завет и се разкая според голямата Си милост;

يَتَذَكَّرُ عَهدَهُ مَعَهُمْ، وَيُعَزِّيهِمْ بِمَحَبَّتِه وَإحْسانِهِ العَظِيمَيْنِ.

46 с ъщо направи да ги съжаляват всички, които ги бяха пленили.

بَلْ جَعَلَ قُلُوبَ آسِرِيهِمْ تَرِقُّ لَهُمْ.

47 И збавѝ ни, Господи, Боже наш, и ни съберѝ измежду народите, за да славословим Твоето свято име и да тържествуваме с Твоята хвала.

فَالآنَ يا إلَهَنا أنقِذْنا، وَاجمَعنا مِنْ بَينِ الأُمَمِ، لِكَي نُقَدِّمَ الشُّكرَ لاسمِكَ القُدُّوسِ، وَبِتَرانِيمِ التَّسبِيحِ نُكرِمُكَ.

48 Б лагословен да е Господ, Израелевият Бог, отвека и довека; и целият народ да каже: Амин. Алилуя.

مُبارَكٌ اللهُ إلَهُ إسرائِيلَ مِنَ الأزَلِ إلَى الأبَدِ. وَقالَ الشَّعبُ كُلُّهُ: «آمِينَ!» سَبِّحُوا اللهَ.