1 Н е завиждай на злите хора, нито пожелавай да си с тях,

لا تَحسِدِ الأشرارَ، وَلا تَتَمَنَّ أنْ تَكُونَ مَعَهُمْ،

2 з ащото сърцето им размишлява за насилие и устните им говорят за пакост. Значение на мъдростта

لِأنَّهُمْ يُخَطِّطُونَ لِلعُنفِ وَالسَّلْبِ، وَيَتَكَلَّمُونَ عَنِ الأذَى. — 20 —

3 С мъдрост се гради къща и с разум се утвърждава,

بِالحِكْمَةِ تُبنَى البُيُوتُ، وَبِالفَهمِ تَثبُتُ.

4 и чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценни и приятни богатства.

بِالمَعرِفَةِ تَمْتَلِئُ الغُرَفُ بِكُلِّ ما هُوَ ثَمِينٌ وَمُفرِحٌ. — 21 —

5 М ъдрият човек е силен и човек със знание се укрепява в сила,

الرَّجُلُ الحَكيمُ قَوِيٌّ فِعلاً، وَالمَعْرِفَةُ تَجْعَلُهُ أقدَرَ.

6 з ащото с мъдър съвет ще водиш войната си и чрез множеството съветници ще дойде избавлението.

لِأنَّكَ تَستَطِيعُ أنْ تَشُنَّ حَرباً بِالمَشُورَةِ وَالخُطَطِ الحَكِيمَةِ، وَسَتَنتَصِرُ بِكَثرَةِ المُستَشارينَ. — 22 —

7 М ъдростта е непостижима за безумния, той не отваря устата си в портата.

الحِكْمَةُ أعلَى مِنَ الحَمْقى. فَلا يَنبَغِي أنْ يَفتَحُوا أفواهَهُمْ فِي المَجالِسِ. — 23 —

8 К ойто намисля да прави зло, ще се нарече пакостлив човек;

مَنْ يُخَطِّطُ دائِماً لِلأذَى يُسَمِّيهِ النّاسُ «أبا المَشاكِلِ.»

9 п омислянето на такова безумие е грях и присмивателят е мерзост за хората.

الخُطَّةُ الَّتِي يَرسُمُها الأحْمَقُ خَطِيَّةٌ، وَالنّاسُ يَكرَهُونَ المُستَهزِئَ. — 24 —

10 А ко покажеш малодушие в усилно време, силата ти е малка.

إذا ظَهَرَ ضَعفُكَ فِي وَقتِ الضِّيقِ، فَإنَّكَ ضَعِيفٌ حَقّاً. — 25 —

11 И збавяй онези, които се влачат на смърт, и гледай да задържиш онези, които политат към клане.

أنقِذِ المُنقادِينَ إلَى المَوتِ، وَلا تَتَراجَعْ عَنْ مُساعَدَةِ الَّذِينَ سَيُذْبَحُونَ،

12 А ко кажеш: Ето, ние не знаехме това!, то Онзи, Който претегля сърцата, не разбира ли? Онзи, Който пази душата ти, не знае ли и няма ли да въздаде на всеки според делата му?

لأنَّكَ إنْ قُلْتَ: «نَحنُ لا نَعلَمُ بِهَذا الأمرِ،» فَإنَّ فاحِصَ القُلُوبِ يَعلَمُ بِهِ. ألَيسَ هُوَ يَراكَ وَيَعلَمُ؟ ألَيسَ هُوَ مَنْ سَيُجازِي كُلَّ واحِدٍ بِحَسَبِ عَمَلِهِ؟ — 26 —

13 С ине мой, яж мед, защото е добър, и медена пита, защото е сладка в устата ти.

يا بُنَيَّ كُلْ عَسَلاً لِأنَّهُ مُفِيدٌ، وَشَهْدُ العَسَلِ طَيِّبُ المَذاقِ.

14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, ако си я намерил; и има бъдеще, и надеждата ти няма да загине.

وَاعلَمْ أنَّ الحِكْمَةَ لَذِيذَةٌ كَالعَسَلِ لِحَياتِكَ، فَإذا وَجَدتَها فَسَتَجِدُ مُستَقبَلاً عَظِيماً، وَلَنْ يَخِيبَ رَجاؤُكَ. — 27 —

15 Н е поставяй засада, о, нечестиви човече, против жилището на праведния. Не разваляй мястото му за почивка.

لا تَنْصِبْ كَمِيناً فِي طَرِيقِ الرَّجُلِ البارِّ، وَلا تَهجُمْ عَلَى بَيتِهِ.

16 З ащото праведният, ако седем пъти пада, пак става, докато нечестивите се препъват в злото.

فَحَتَّى لَوْ سَقَطَ البارُّ سَبْعَ مَرّاتٍ، فَإنَّهُ سَيَقُومُ. أمّا الشِّرِّيرُ فَيَسقُطُ بِسَبَبِ شُرُورِهِ. — 28 —

17 Н е се радвай, когато падне неприятелят ти, и да не се весели сърцето ти, когато той се подхлъзне.

لا تَفرَحْ عِندَما يَسقُطُ عَدُوُّكَ، وَلا تَبتَهِجْ عِندَما يَتَعَثَّرُ.

18 Д а не би да съгледа Господ и това да Му се види зло, и Той да оттегли гнева Си от него.

وَإلّا سَيَراكَ اللهُ وَيَنْزَعِجُ، وَسَيُزِيلُ غَضَبَهُ عَنْ عَدُوِّكَ. — 29 —

19 Н е се раздразвай поради злодеите, нито завиждай на нечестивите,

لا تَكْتَئِبْ أوْ تَغْضَبْ بِسَبَبِ فاعِلِي الشَّرِّ، وَلا تَحسَدِ الأشرارَ.

20 з ащото злите няма да имат бъдеще; светилникът на нечестивите ще изгасне.

لِأنَّهُ لا يُوجَدُ رَجاءٌ لِلشِّرِّيرِ، وَسَيَنطَفِئُ مِصباحُهُ. — 30 —

21 С ине мой, бой се от Господа и от царя и не се събирай с непостоянните,

يا بُنَيَّ، اخشَ اللهَ وَالمَلِكَ، وَلا تَنْضَمَّ إلَى المُتَمَرِّدِينَ عَلَيْهِما.

22 з ащото бедствие ще се издигне против тях внезапно и кой знае какво наказание ще им бъде наложено и от двамата?

لِأنَّ المُصِيبَةَ تَأتِي مِنهما فَجْأةً، وَمَنِ يَعرِفُ مِقدارَ الدَّمارِ الَّذِي يَستَطِيعانِ أنْ يُسَبِّباهُ؟ مَزِيدٌ مِنْ أقوالِ الحِكْمَة

23 И тези са изречения на мъдрите: Лицеприятие в съд не е добро.

وَهَذِهِ أيضاً مَزِيدٌ مِنْ أقوالِ الحِكْمَةِ: التَّحَيُّزُ فِي المُحاكَمَةِ لَيسَ جَيِّداً.

24 К ойто казва на нечестивия: Праведен си, него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

سَيُلْعَنُ مِنَ الشُّعُوبِ وَسَيُرفَضُ مِنَ الأُمَمِ مَنْ يَقُولُ لِلمُذْنِبِ: «أنتَ بَرِيءٌ وَصالِحٌ.»

25 н о които го изобличават, към тях ще се показва благоволение и върху тях ще дойде благословение.

لَكِنْ يُسَرُّ النّاسُ بِمَنْ يُوَبِّخُ المُذْنِب، وَهُوَ بَرَكَةٌ لَهُمْ.

26 К ойто дава прав отговор, той целува в устни.

الإجابَةُ الصّادِقَةُ مِثلُ القُبلَةِ عَلَى الشَّفَتَينِ.

27 Н ареди си работата навън и си я приготви на нивата, и после съгради къщата си.

نَظِّمْ عَمَلَكَ وَجَهِّزْ حَقلَكَ قَبلَ أنْ تَبنِيَ بَيتَكَ.

28 Н е бъди свидетел против ближния си без причина, нито мами с устните си.

لا تَشهَدْ ضِدَّ جارِكَ دُونَ سَبَبٍ، وَلا تَشهَدْ بِالزُّورِ.

29 Н е казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, ще въздам на човека според делата му.

لا تَقُلْ: «سَأفعَلُ مَعَهُ كَما فَعَلَ مَعِي، وَسَأُجازِيهِ بِحَسَبِ أفعالِهِ!»

30 М инах край нивата на ленивия и край лозето на нехайния човек

مَرَرْتُ بِحَقلِ الرَّجُلِ الكَسْلانِ، وَبِكَرْمِ الرَّجُلِ الأحمَقِ،

31 и всичко беше обрасло с тръни, коприва беше покрила повърхността му и каменната му ограда беше съборена.

فَرَأيتُ الأشواكَ نَمَتْ فِي جَمِيعِ أنْحائِهِ، وَالأعشابُ الضّارَّةُ قَدْ غَطَّتْهُ، وَانهَدَمَ السُّورُ الحَجَرِيُّ الَّذِي يُحِيطُ بِهِ.

32 Т огава, като разгледах, размислих в сърцето си, видях и си извадих поука.

فَنَظَرْتُ وَفَكَّرْتُ فِي الأمرِ، وَدَقَّقْتُ النَّظَرَ فَتَعَلَّمْتُ دَرساً.

33 О ще малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън -

وَهُوَ أنَّ قَلِيلاً مِنْ طَيِّ اليَدَينِ ثُمَّ قَلِيلاً مِنَ النُّعاسِ ثُمَّ قَلِيلاً مِنَ النَّومِ،

34 и сиромашията ще дойде върху тебе като крадец и немотията - като въоръжен мъж.

وَيُداهِمُكَ الفَقرُ كَلِّصٍّ، وَتَقتَحِمُكَ الخَسارَةُ اقتِحاماً.