1 Е дна събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските водачи, те Го наблюдаваха.

وَفِي أحَدِ أيّامِ السَّبتِ، ذَهَبَ يَسُوعُ إلَى بَيتِ أحَدِ قادَةِ الفِرِّيسِيِّينَ لِيَتَناوَلَ الطَّعامَ. وَكانَ الحاضِرُونَ هُناكَ يُراقِبُونَ يَسُوعَ عَنْ قُربٍ.

2 И , ето, пред Него имаше един човек, страдащ от воднянка.

وَرَأى يَسوعُ رَجُلاً مُصاباً بِمَرَضِ الاستِسقاءِ.

3 И Исус заговори на законниците и фарисеите: Позволено ли е да лекува някой в събота или не?

فَوَجَّهَ يُسَوعُ حَدِيثَهُ إلَى خُبَراءِ الشَّرِيعَةِ وَالفِرِّيسِيِّينَ وَقالَ: «أيَجُوزُ الشِّفاءُ يَومَ السَّبتِ أمْ لا؟»

4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна.

فَلَمْ يُجيبوهُ، فَأمسَكَ يَسُوعُ بِالرَّجُلِ المَرِيضِ وَشَفاهُ، ثُمَّ صَرَفَهُ.

5 И им каза: Ако падне оселът или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той в същия час да го извлече и в съботен ден?

ثُمَّ قالَ لَهُمْ: «لَوْ سَقَطَ ابنُ أحَدِكُمْ أوْ ثَورُهُ فِي بِئْرٍ، أقَلا يَسحَبُهُ وَيُخرِجُهُ فَوراً حَتَّى وَإنْ حَدَثَ ذَلِكَ يَومَ سَبتِ؟»

6 И не можаха да отговорят на това. За гостите и домакините

فَلَمْ يَقدِرُوا أنْ يُجِيبُوهُ! التَّواضُع

7 А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча:

وَلاحَظَ يَسُوعُ أنَّ الضُّيُوفَ كانُوا يَختارُونَ لِأنفُسِهِمْ أفضَلَ الأماكنِ للِجُلوسِ، فَرَوَى لَهُمْ هَذا المَثَلَ:

8 К огато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб

«عِندَما يَدعُوكَ شَخصٌ إلَى حَفلَةِ عُرسٍ، فَلا تَجلِسْ فِي أفضَلِ مَكانٍ. فَلَرُبَّما دُعِيَ مَنْ يُعتَبَرُ أكثَرَ أهَمِّيَّةً مِنكَ.

9 и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.

حينَئِذٍ سَيَأْتِي الَّذِي دَعاكُما لِيَقُولَ لَكَ: ‹أعطِ هَذا الرَّجُلَ مَكانَكَ.› فَتَضْطَرُّ مُحرَجاً أنْ تَنتَقِلَ إلَى مَكانٍ أدنَى.

10 Н о когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата.

«لَكِنْ حِينَ تُدعَى، اذْهَبْ وَاجلِسْ فِي أدنَى مَكانٍ. وَحِينَ يَأْتِي مُضِيفُكَ، سَيَقُولُ لَكَ: ‹انتَقِلْ إلَى مَكانٍ أفضَلَ أيُّها الصَّدِيقُ.› حينَئِذٍ تَحصُلُ عَلَى كَرامَةٍ أمامَ كُلِّ الجالِسيِنَ.

11 З ащото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

فَمَنْ يَرفَعُ نَفسَهُ سَيُذَلُّ، وَمَنْ يَتَواضَعُ سَيُرفَعُ.» سَتُكافَأُون

12 К аза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.

ثُمَّ قالَ لِلَّذِي دَعاهُ: «عِندَما تُقِيمُ غَداءً أوْ عَشاءً، لا تَدعُ جِيرانَكَ الأغنِياءَ وَأصدِقاءَكَ وَإخوَتَكَ وَأقرِباءَكَ، فَهُمْ بِدَورِهِمْ سَيَدعُونَكَ وَيُعَوِّضُونَكَ.

13 А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи;

لَكِنْ حِينَ تُقِيمُ مَأْدُبَةً، ادْعُ الفُقَراءَ وَالمُعَوَّقِيْنَ وَالعُرجَ وَالعُميَ.

14 и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните. Притча за поканените на голямата вечеря

وَهَكَذا تَتَبارَكُ، لِأنَّ لَيْسَ لَدَيهِمْ ما يُعَوِّضُونَكَ بِهِ، بَلْ سَتُعَوَّضُ عِندَ قِيامَةِ الأبرارِ.» مَثَلُ الوَليمَة

15 И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

فَسَمِعَ أحَدُ الجالِسِينَ عَلَى المائِدَةِ هَذا الكَلامَ، فَقالَ لِيَسُوعَ: «هَنِيئاً لِكُلِّ مَنْ يَتَعَشَّى فِي مَلَكُوتِ اللهِ!»

16 А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

فَقالَ لَهُ يَسُوعُ: «كانَ رَجُلٌ يُعِدُّ لِوَلِيمَةٍ عَظِيمَةٍ، وَدَعا أشخاصاً كَثِيرِينَ.

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово.

وَفِي وَقتِ الوَلِيمَةِ أرسَلَ خادِمَهُ لِيَقُولَ لِلمَدعُوِّينَ: ‹تَعالَوا لِأنَّ العَشاءَ جاهِزٌ!›

18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

فَابتَدَأُوا جَمِيعاً يَختَلِقُونَ الأعذارَ. قالَ الأوَّلُ: ‹لَقَدِ اشتَرَيتُ حَقلاً، وَعَلَيَّ أنْ أخرُجَ وَأراهُ، فَاعذُرنِي مِنْ فَضلِكَ.›

19 Д руг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.

وَقالَ آخَرٌ أيضاً: ‹لَقَدِ اشتَرَيتُ لِلتَّوِّ عَشْرَةَ ثِيرانٍ وَأنا الآنَ ذاهِبٌ لِأُجَرِّبَها، فَاعذُرْنِي مِنْ فَضلِكَ.›

20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.

وَقالَ آخَرُ أيضاً: ‹لَقَدْ تَزَوَّجتُ مُنْذُ فَترَةٍ قَصيرَةٍ، وَلا أستَطِيعُ أنْ آتِيَ.›

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

«وَلَمّا عادَ الخادِمُ أخبَرَ سَيِّدَهُ بِكُلِّ هَذِهِ الأُمُورِ. فَغَضِبَ سَيِّدُ البَيتِ وَقالَ لِخادِمِهِ: ‹اخرُجْ بِسُرعَةٍ إلَى شَوارِعِ المَدِينَةِ وَأزِقَّتِها، وَأحضِرِ الفُقَراءَ وَالمُعَوَّقِيْنَ وَالعُرجَ إلَى هُنا!›

22 С лугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.

«فَعادَ الخادِمُ وَقالَ لَهُ: ‹يا سَيِّدُ، ما أمَرتَ بِهِ قَدْ تَمَّ. وَما يَزالُ هُناكَ مُتَّسَعٌ.›

23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

فَقالَ السَّيِّدُ لِلخادِمِ: ‹اخرُجْ إلَى الطُّرُقاتِ الرِّيفِيَّةِ وَإلَى أسيِجَةِ الحُقُولِ وَألزِمِ النّاسَ بِالمَجِيءِ لِكَيْ يَمتَلِئَ بَيتِي.

24 з ащото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Изисквания към учениците

فَإنِّي أقُولُ لَكُمْ، إنَّهُ لَنْ يَذُوقَ وَلِيمَتِي أحَدٌ مِنَ أولَئِكَ الَّذينَ دَعَوتُهُمْ أوَّلاً!›» حِسابُ التَّكلُفَة

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза:

وَكانَتْ جَماهِيرُ غَفِيرَةٌ تَمشِي مَعَهُ، فَالتَفَتَ وَقالَ لَهُمْ:

26 А ко дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

«عَلَى مَنْ يَأْتِي إلَيَّ أنْ يُحِبَّنِي أكثَرَ مِمّا يُحِبُّ أباهُ وَأُمَّهُ وَزَوجَتُهُ وَأبناءَهُ وَإخوَتَهُ وَأخَواتِهِ وَحَتَّى حَياتَهِ، وَإلّا فَإنَّهُ لا يَستَطِيعُ أنْ يَكُونَ تِلمِيذاً لِي.

27 К ойто не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

وَمَنْ لا يَحمِلُ صَلِيبَهُ وَيَتبَعُنِي لا يَستَطِيعُ أنْ يَكُونَ لِي تِلمِيذاً.

28 З ащото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши?

«إذا أرادَ أحَدُكُمْ أنْ يَبنِيَ بُرجاً، أفَلا يَجلِسُ أوَّلاً لِيَحسِبَ التَّكلِفَةَ؟ ألا يَحسِبُها لِيَرَى إنْ كانَ لَدَيهِ كُلُّ ما يَلزَمُ لإكمالِهِ؟

29 Д а не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

وَإلّا فَإنَّهُ قَدْ يَضَعُ الأساسَ وَيَعجَزُ عَنْ إتمامِهِ. حينَئِذٍ، سَيَهزَأُ بِهِ كُلُّ مَنْ يَرَى ما حَدَثَ.

30 Т ози човек почна да гради, но не можа да довърши.

وَسَيَقُولُ النّاسُ: ‹بَدَأ هَذا الرَّجُلُ يَبنِي بُرجاً، لَكِنَّهُ عَجِزَ عَنْ إتمامِهِ.›

31 И ли кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди ?

«وَإذا أرادَ مَلِكٌ أنْ يُحارِبَ مَلِكاً آخَرَ، أفَلا يَجلِسُ أوَّلاً مَعَ مُستَشارِيهِ لِيَرَى إنْ كانَ قادِراً بِعَشْرَةِ آلافِ جُندِيٍّ عَلَى مُواجَهَةِ المَلِكِ الآخَرِ الَّذِي يُهاجِمُهُ بِعِشرِيْنَ ألفِ جُندِيٍّ؟

32 И наче, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

فَإذا لَمْ يَكُنْ قادِراً عَلَى ذَلِكَ، سَيُرسِلُ إلَى عَدُوِّهِ وَفداً وَهُوَ ما يَزالُ بَعِيداً، لِيُناقِشَ مَعَهُ شُرُوطَ الصُّلحِ. إذا فَقَدَ المِلْحُ مَذاقَه

33 И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.

«فَمَنْ لا يَتَخَلَّى مِنكُمْ عَنْ كُلِّ شَيءٍ، لا يَقدِرُ أنْ يَكُونَ تِلمِيذاً لِي.

34 Н аистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

المِلحُ جَيِّدٌ، لَكِنْ إذا فَقَدَ مَذاقَهُ، فَبِماذا نُعالِجُهُ لِيَعُودَ صالِحاً؟

35 Т я не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.

إنَّهُ بِلا فائِدَةٍ حَتَّىْ لِلتُّربَةِ أوِ الزِّبلِ، بَلْ يَرمِيهِ النّاسُ خارِجاً. مَنْ لَهُ أُذُنانِ، فَلْيَسمَعْ.»