1 Е дна събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските водачи, те Го наблюдаваха.

It occurred one Sabbath, when went for a meal at the house of one of the ruling Pharisees, that they were watching Him.

2 И , ето, пред Него имаше един човек, страдащ от воднянка.

And behold, in front of Him there was a man who had dropsy.

3 И Исус заговори на законниците и фарисеите: Позволено ли е да лекува някой в събота или не?

And Jesus asked the lawyers and the Pharisees, Is it lawful and right to cure on the Sabbath or not?

4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна.

But they kept silent. Then He took hold and cured him and sent him away.

5 И им каза: Ако падне оселът или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той в същия час да го извлече и в съботен ден?

And He said to them, Which of you, having a son or a donkey or an ox that has fallen into a well, will not at once pull him out on the Sabbath day?

6 И не можаха да отговорят на това. За гостите и домакините

And they were unable to reply to this.

7 А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча:

Now He told a parable to those who were invited, He noticed how they were selecting the places of honor, saying to them,

8 К огато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб

When you are invited by anyone to a marriage feast, do not recline on the chief seat, lest a more distinguished person than you has been invited by him,

9 и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.

And he who invited both of you will come to you and say, Let this man have the place. Then, with humiliation and a guilty sense of impropriety, you will begin to take the lowest place.

10 Н о когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата.

But when you are invited, go and recline in the lowest place, so that when your host comes in, he may say to you, Friend, go up higher! Then you will be honored in the presence of all who sit with you.

11 З ащото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

For everyone who exalts himself will be humbled (ranked below others who are honored or rewarded), and he who humbles himself (keeps a modest opinion of himself and behaves accordingly) will be exalted (elevated in rank).

12 К аза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.

Jesus also said to the man who had invited Him, When you give a dinner or a supper, do not invite your friends or your brothers or your relatives or your wealthy neighbors, lest perhaps they also invite you in return, and so you are paid back.

13 А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи;

But when you give a banquet or a reception, invite the poor, the disabled, the lame, and the blind.

14 и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните. Притча за поканените на голямата вечеря

Then you will be blessed (happy, fortunate, and to be envied), because they have no way of repaying you, and you will be recompensed at the resurrection of the just (upright).

15 И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

When one of those who reclined with Him heard this, he said to Him, Blessed (happy, fortunate, and to be envied) is he who shall eat bread in the kingdom of God!

16 А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

But Jesus said to him, A man was once giving a great supper and invited many;

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово.

And at the hour for the supper he sent his servant to say to those who had been invited, Come, for all is now ready.

18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

But they all alike began to make excuses and to beg off. The first said to him, I have bought a piece of land, and I have to go out and see it; I beg you, have me excused.

19 Д руг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.

And another said, I have bought five yoke of oxen, and I am going to examine and put my approval on them; I beg you, have me excused.

20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.

And another said, I have married a wife, and because of this I am unable to come.

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

So the servant came and reported these to his master. Then the master of the house said in wrath to his servant, Go quickly into the great streets and the small streets of the city and bring in here the poor and the disabled and the blind and the lame.

22 С лугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.

And the servant said, Sir, what you have commanded me to do has been done, and yet there is room.

23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

Then the master said to the servant, Go out into the highways and hedges and urge and constrain to yield and come in, so that my house may be filled.

24 з ащото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Изисквания към учениците

For I tell you, not one of those who were invited shall taste my supper.

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза:

Now huge crowds were going along with, and He turned and said to them,

26 А ко дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

If anyone comes to Me and does not hate his father and mother '> in the sense of indifference to or relative disregard for them in comparison with his attitude toward God] and his wife and children and brothers and sisters— and even his own life also—he cannot be My disciple.

27 К ойто не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

Whoever does not persevere and carry his own cross and come after (follow) Me cannot be My disciple.

28 З ащото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши?

For which of you, wishing to build a farm building, does not first sit down and calculate the cost whether he has sufficient means to finish it?

29 Д а не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

Otherwise, when he has laid the foundation and is unable to complete, all who see it will begin to mock and jeer at him,

30 Т ози човек почна да гради, но не можа да довърши.

Saying, This man began to build and was not able ( worth enough) to finish.

31 И ли кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди ?

Or what king, going out to engage in conflict with another king, will not first sit down and consider and take counsel whether he is able with ten thousand to meet him who comes against him with twenty thousand?

32 И наче, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

And if he cannot, when the other king is still a great way off, he sends an envoy and asks the terms of peace.

33 И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.

So then, any of you who does not forsake (renounce, surrender claim to, give up, say good-bye to) all that he has cannot be My disciple.

34 Н аистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

Salt is good, but if salt has lost its strength and has become saltless (insipid, flat), how shall its saltness be restored?

35 Т я не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.

It is fit neither for the land nor for the manure heap; men throw it away. He who has ears to hear, let him listen and consider and comprehend by hearing!