1 Н е се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди денят.

Do not boast of tomorrow, for you know not what a day may bring forth.

2 Н ека те хвали друг, а не твоите уста, чужд, а не твоите устни.

Let another man praise you, and not your own mouth; a stranger, and not your own lips.

3 К амъкът е тежък и пясъкът много тежи; но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

Stone is heavy and sand weighty, but a fool’s wrath is heavier and more intolerable than both of them.

4 Я ростта е жестока и гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта?

Wrath is cruel and anger is an overwhelming flood, but who is able to stand before jealousy?

5 Я вното изобличение е по-добро от онази любов, която не се проявява.

Open rebuke is better than love that is hidden.

6 У дари от приятел са искрени, а целувки от неприятел - изобилни.

Faithful are the wounds of a friend, but the kisses of an enemy are lavish and deceitful.

7 Н аситената душа се отвръща и от медена пита, а на гладната душа всичко горчиво е сладко.

He who is satiated loathes and treads underfoot a honeycomb, but to the hungry soul every bitter thing is sweet.

8 К акто птица, която е напуснала гнездото си, така е човек, който е напуснал мястото си.

Like a bird that wanders from her nest, so is a man who strays from his home.

9 К акто благоуханните масла и каденията веселят сърцето, така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

Oil and perfume rejoice the heart; so does the sweetness of a friend’s counsel that comes from the heart.

10 Н е изоставяй своя приятел, нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брат си в деня на нещастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

Your own friend and your father’s friend, forsake them not; neither go to your brother’s house in the day of your calamity. Better is a neighbor who is near than a brother who is far off.

11 С ине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам какво да отговарям на онзи, който ме укорява.

My son, be wise, and make my heart glad, that I may answer him who reproaches me.

12 Б лагоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред - и страдат.

A prudent man sees the evil and hides himself, but the simple pass on and are punished.

13 В земи дрехата на този, който поръчителства за чужд. Да! Вземи залог от онзи, който поръчителства за чужда жена.

Take the garment of one who is security for a stranger; and hold him in pledge when he is security for foreigners.

14 К ойто става рано и благославя ближния си с висок глас, ще се сметне, като че го кълне.

The flatterer who loudly praises and glorifies his neighbor, rising early in the morning, it shall be counted as cursing him.

15 Н епрестанно капене в дъждовен ден и свадлива жена са еднакви;

A continual dripping on a day of violent showers and a contentious woman are alike;

16 к ойто може да я обуздае, би обуздал вятъра и би скрил благоуханно масло с десницата си. Неудовлетвореността на човека

Whoever attempts to restrain might as well try to stop the wind—his right hand encounters oil.

17 Ж елязо остри желязо; така и човек наостря лицето си срещу приятеля си.

Iron sharpens iron; so a man sharpens the countenance of his friend.

18 К ойто пази смокинята, ще яде плода ѝ, и който се грижи за господаря си, ще бъде почитан.

Whoever tends the fig tree shall eat its fruit; so he who patiently and faithfully guards and heeds his master shall be honored.

19 К акто водата отразява лице срещу лице, така сърцето - човек срещу човека.

As in water face answers to and reflects face, so the heart of man to man.

20 А дът и смъртта не се насищат; така и човешките очи не се насищат.

Sheol (the place of the dead) and Abaddon (the place of destruction) are never satisfied; so the eyes of man is never satisfied.

21 Г орнилото е за пречистване среброто и пещта - за златото. А човек се изпитва чрез онова, с което се хвали.

As the refining pot for silver and the furnace for gold, so let a man be in his trial of praise.

22 Д ори и с черясло да сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, пак безумието му няма да се отдели от него.

Even though like grain you should pound a fool in a mortar with a pestle, yet will not his foolishness depart from him.

23 В нимавай да познаваш състоянието на стадата си и се грижи за добитъка си;

Be diligent to know the state of your flocks, and look well to your herds;

24 з ащото богатството не е вечно и короната не трае от род в род.

For riches are not forever; does a crown endure to all generations?

25 С еното се прибира, зеленината се явява и планинските билки се събират.

When the hay is gone, the tender grass shows itself, and herbs of the mountain are gathered in,

26 А гнетата ти служат за облекло и козлите - за купуване на нива.

The lambs will be for your clothing, and the goats the price of a field.

27 Щ е има достатъчно козе мляко за храна на тебе, на дома ти и за живеене на слугините ти.

And there will be goats’ milk enough for your food, for the food of your household, and for the maintenance of your maids.